Ужасно е да се будиш и да усещаш някакъв дискомфорт около себе си. Още по-ужасно е, когато проумееш, че след като си си взел душ, вместо аромат на сапун започваш да долавяш натрапчива миризма.

Нищо не помага – нито сапунът, нито скъпите препарати. А още по-лошо е,  когато и медицината няма обяснение.

Преди години сп. Лансет описва историята на Дейвид А. от Ню Джързи. Той страда от рядка форма на възпаление на кожните клетки на едната си ръка. Случаят е записан с кодовото название „Разложеният пръст” заради миризмата на гнило, която идвала от показалеца на лявата ръка на пациента.

29-годишният мъж пристигнал в болница в Ню Джързи и споделил пред докторите в дерматологичното отделение за неприятното състояние, в което се озовал.

Мъжът бил фермер и два месеца преди това претърпял инцидент по време на работа - убол пръста си на пилешка кост. В следващите няколко дни пръстът му се подул, зачервил и започнал да мирише неприятно. Миризмата с времето ставала все по-силна, а пръстът започнал да го боли, макар да нямало никакви видими наранявания.

След няколко месеца показалецът се покрил с обриви и Дейвид решил да потърси медицинска помощ за проблема. Предвид симптомите, които проявявал, лекарите му предписали използването на лекарства, съдържащи халицин, еритромицин или метронидазол.

Наложило се да му бъдат направени обстойни изследвания на кожата. Те показали симптоми на кожна инфекция, наречена целулит. Тя няма нищо общо с женската болест целулит, която се характеризира с образуването на депозити на телесна мазнина, най-често върху бедрата на жените.

Целулитът се изразява във възпаление на телесната тъкан (най-вече подкожно), която се характеризира с локално повишаване на температурата, подуване, зачервяване и болка.

Подобен род възпаления се причиняват от бактерии, които навлизат в кожата основно чрез срязване, драскотини или късане на епидермиса. За подобно състояние не е нужно да има видими външни белези.

Най-известните бактерии - причинители на инфекцията, са бактериите стрептококус и стафилококус. Действия, които могат да причинят целулита, са скорошна операция, ухапване от насекомо, татуировки, разчесване на екземи, прием на лекарства през кожата.  
В случая с Дейвид проникването на пилешката кост причинило такова зачервяване, че дерматолозите на пръв поглед биха го определили като сериозна инфекция, проникнала в по-дълбоките нива на кожата.

Изследванията показали наличието на бактерията Clostridium perfringens в областта на целулита. Клостридийните бактерии са анаеробни организми, които могат да оцелеят в изключително екстремни ситуации като висока суша и много високи температури.

Те се срещат навсякъде по света и се развиват в гниещи организми, най-често птици или растения. При човека тези бактерии се срещат най-често в чревния тракт. При хората поглъщането на подобна бактерия води до колики, диария и гадене. В случая на Дейвид обаче подобни симптоми не били открити, а засегнатото място било вън от тялото.

Действието на бактерията Clostridium perfringens е една от причините за произвеждането в тъканта на газ, който се отделя при разлагането на клетките и мирише неприемливо за почти всички хора.

Въпросът, който стоял пред лекарите, занимаващи се с казуса на Дейвид, бил: как е възможно отделянето на подобен газ, при положение че пръстът му не проявявал симптоми на загниване? Защо въпреки това от него се носела миризма на разлагаща се плът?

Повторни изследвания на „миризливия пръст” показали генетично изменение в клетките на кожата. Вследствие на измененията в клетъчните ядра на клетките в убодения участък,  тялото му създавало нови клетки, които при взаимодействие с бактериите произвеждали характерния газ с неприятна миризма. Но за лекарите било необяснимо как е възможно бактериите да не реагират на нито едно от лекарствата, използвани против тях.

Те продължавали да живеят дори и след третирането им с вече посочените по-горе химикали, дори се размножавали и след като взаимодействали с кожните клетки, отмирали по естествен път.

В крайна сметка въпреки всички усилия лекарите не успели да помогнат на Дейвид А. След шестмесечни изследвания и безуспешно лечение фермерът бил изписан от болницата с неясна диагноза. Антибиотиците, предписани му от различни доктори, също не му помогнали.

В резултат на необичайния случай лекарският екип от болницата в Ню Джърси се обърнал за помощ към други свои колеги, които евентуално биха могли да помогнат със свои наблюдения и опит с други подобни случаи от своята медицинска практика. Но се оказало, че поне на територията на САЩ нямало регистриран друг подобен случай.

„Деликатният пръст” продължил да носи неприятности на фермера Дейвид чак до 1999 г., когато изведнъж, точно преди настъпването на Коледа, обривите изчезнали от само себе си, а с тях и неприятната миризма.

И така вече десет години, като през това време Дейвид успял да се задоми и да съдаде семейство с две деца. За лекарите си остава загадка както неговият казус, така и изчезването на болестта. Д-р Питър Холт от Университетската болница във Вашингтон, един от дерматолозите, лекували Дейвид, все още определя случая като мистерия.

ДНК като ключ към загадката

Скорошен доклад от изследване, проведено от група учени от Университетския медицински център в Северна Каролина, се опитва да разгадае загадката дали човешките миризми генетично се разпознават едностранно от хората.

В случая учените се концентрирали върху реакцията на индивидите спрямо миризмата на андростенона (хормон, съдържащ се в мъжката пот и урина).

Резултатите от изследването показват, че човешкото възприемане на феромона андростенон зависи главно от рецептора OR7D4. Вариациите в гена на рецептора определяли реакцията на хората спрямо миризмата на андростенона.

Молекулярният биолог проф. Хироаки Мацунами открил два вида реакции: 62% от изследваните индивиди определят чистата миризма на феромона като силна и неприятна, наподобяваща гниещ боклук. Останалите 38% определят андростенона като миризма, която не е от най-хубавите, но не дразни сетивата.

Едно от заключенията на проф. Мацунами е, че рецепторите на човека спрямо някои феромони може би не са съвместими с възприятията на околните и така някои хора започват да ни дразнят с миризмата си. Въпреки това резултатите от изследването не дават 100% гаранция за истинността на това твърдение.

Ако резултатите от изследването се съотнесат към случая с  Дейвид, датиращ от преди почти 15 години, може да се предположи, че в неговия казус става въпрос за генетично изменение вследствие на проникнала под кожата бактерия, причинила отделянето на екстремни количества андростенон от пострадалия пръст.

Феромонът, примесен с тъканната миризма, от своя страна е предизвикал създаването на неприятната комбинация, с която фермерът дразнел околните.

Изхождайки от твърдението на проф. Мацунами, че ароматните рецептори на индивида се променят в продължение на целия живот, би могло да се предположи, че появата и изчезването на аномалията в случая на Дейвид се дължи на особеностите на неговата ДНК.

Разбира се, това е просто едно тълкувание, но на фона на количеството информация изглежда напълно правдоподобна версия.

Подобни случаи от практиката

През 2007 г. 35-годишният мъж Антонио Ф. е приет в болница в Италия с брадавично образувание на кутрето на крака си. Като първа поява на симптомите той определя 2005 г., когато започва да се оплаква от зачервяване, получено вследствие ухапване от пчела.

Пациентът е категоричен, че тук не става въпрос нито за травма, нито за хронична нокътна инфекция или друга конкретна причина за появата на причината за израстъка. Подобно на пръста на Дейвид, кутрето на Антонио излъчвало миризма на мухъл.

Няколко пъти му била назначавана  криотерапия с течен водород за отстраняване на брадавицата, но без видим резултат. Миризмата и образуванието оставали.

По-детайлно изследване на повърхността показва наличието на Clostridium perfringens в тъканта. 4 месеца след като излязъл от болницата, нараненото място на Антонио се изчиства само и миризмата спира.

През 2008 г. 51-годишна жена се появява в болница в Китай с оплакване от непоносим сърбеж в областта на безименния пръст на десния си крак. За да запази зоната без външно дразнение, тя е увила пръста си с бинт и използва единствено сандали, за да ходи.

При отстраняване на бинта докторите установяват зачервяване и неприятна миризма, която се разнася от мястото. Жената твърди, че преди 2 седмици се е убола на трън в градината си, докато прекопавала цветята си. От участъка на засегнатото място се отделя малко количество гной, която след прочистване изчезва.

След лекуване с халицин за няколко дни отокът спада, но миризмата в областта на пръста остава. Китайката все още живее с неприятния мирис, като потиска миризмата с чорапи, престояли в ароматни масла и билки.