Защо изследванията за токсоплазмоза са препоръчителни при бременност и преди забременяване

Токсоплазмозата е широко разпространено заболяване при хората и животните, причинявано от едноклетъчния паразит Токсоплазма гондии.

Източник и резервоар нa Токсоплазмозата са предимно домашните и свободно скитащите котки, замърсяващи околната среда с цисти на паразита.
Основният механизъм на заразяване е консумацията на непреминали достатъчна топлинна обработка месо и месни продукти, съдържащи тъканни цисти на паразита. Другият по важност път на заразяване е поглъщане на отделени от котката ооцисти при пряк контакт или чрез замърсени ръце, плодове, зеленчуци, вода и почва. Възможни механизми са транспланцетарно предаване на инфекцията, при хемотрансфузия, органна трансплантация, медицински и др. манипулации. Токсоплазмите се разпространяват в тъканите чрез кръвта и лимфата.

Вътреклетъчният паразитизъм на токсоплазмите води до увреждане на различни тъкани – нервна, епителна, мускулна, съединителна, нарушавайки функциите им.

Обезпокояващото в случая е, че токсоплазмозата протича най-често асимптомно. Различават се вродена и придобита токсоплазмоза.

Вродената токсоплазмоза се изразява с увреждания на плода, когато майката е заразена за първи път по време на бременността. Прието е, че придобитият имунитет у бременни жени предпазва плода от транспланцентарно заразяване, с изключение случаите на имунокомпрометация .
Паразитите проникват в плода през плацентата, създавайки риск от заразяване на плода. Тежки поражения настъпват при инфектиране в ранните месеци на бременността, в по-късен етап паразитозата протича по-леко или асимптомно. За вродената токсоплазмоза е характерна класическата триада: хориоретинит, хидроцефалия и мозъчни калцификати. Когато токсоплазмозата се изявява в първите месеци от живота, може да протече с макуло-папулозен обрив, лимфаденопатия, хепатоспленомегалия, жълтеница.
При вродена токсоплазмоза е възможна реактивация на инфекцията и паразитите от тъканните цисти, разположени в ретината могат да предизвикат възпалителна реакция много години след раждането, най-често след второто десетилетие.
Съвременните схващания за диагностиката, интерпретацията на серологичните резултати и терапевтичния подход при токсоплазмоза, препоръчва извършване на серологично изследване колкото е възможно в по-ранен срок на бременността или преди забременяване. При отрицателни резултати (липса на придобит имунитет), да се правят контролни изследвания през 2 месеца до края на бременността.

Придобита токсоплазмоза. Заразяемостта с токсоплазмоза е значително по-висока от заболяемостта, поради наличието на многобройни имуногенни щамове в природата, като по- малка част от тях са патогенни за човека.
Инфектирането с токсоплазмоза е най-често още в детска възраст, когато не са затвърдени хигиенните навици и се допускат пропуски при контакти с котки, игра в замърсени пясъчници и детски площадки, консумация на неизмити плодове и зеленчуци.
В болшинството случаи първичната инфекция протича асимптомно и преминава в латентна фаза.
При малка част от инфектираните се развива остра придобита токсоплазмоза с различна тежест на клиничната картина в зависимост от патогенността на щама и на имунното състояние на организма.

Най-чести форми на придобитата токсоплазмоза са лимфно-жлезна, очна и церебрална.

За поставяне на диагноза остра или хронична токсоплазмоза, ключово е провеждането на серологични изследвания. В медицинска лаборатория "ЛИНА" се изследват специфичните антитела срещу Токсоплазма гондии IgG и IgM в серума на пациента, получен чрез вземане на кръв най-често от вената на ръката. Резултатите от изследването се интерпретират от лекар-специалист по Медицинска паразитология.

Д-р Димова, специалист "Медицинска паразитология" в МДЛ "ЛИНА"