Публикация

Камило Голджи - ученият, който не разбра своя собствен научен принос

Какво казва Камило Голджи на церемонията по получаване на Нобелова награда


През 1906-та година нобеловият комитет присъжда наградата за физиология или медицина на испанеца Сантяго Рамон и Кахал и италианеца Камило Голджи „като признание за тяхната работа по структурата на нервната система“ - за първи път испанец и за първи път испанец печелят Нобеловата награта, а също така за първи път двама учени поделят премията.

Основната причина за решението на комитета е откритият от Камило Голджи през 1873 година революционен метод за оцветяване на нервната тъкан – оцветени по този нов начин, хистологичните препарати разкриват непознати до този момент детайли от устройството на нервите.

През 1887 Сантяго Рамон и Кахал използва метода на Голджи и въз основа на наблюдаваното разработва т.нар. „невронна теория“, според която нервната система се състои от отделни клетки, които се свързват помежду си само на определени места, наречени синапси.

По това време в научния свят съществува и друга теория наречена „ретикуларна теория“, според която нервните клетки се свързват по цялото свое протежение, като така оформят единна мрежа. Ретикуларната теория е разработена от Ото Фридрих Карл Дайтерс през 1871 година, но нейният най-горещ поддръжник и пропагандатор е ... Камило Голджи.

Речта произнесена от Голджи по време на церемонията по получаване на Нобеловата награда е горещо и пламенно хвалебствие на ретикуларната теория.

„В заключение, няма факти, които да подкрепят индивидуалността и (физиологичната) независимост на неврона.“ - ще заяви Годжи и така ще се превърне в учения, който бе опроверган от собствените си открития.

Коментари