„Заедно с прегледа от неонатолог след раждането, е желателно бебето да бъде консултирано и от детски хирург”, категорична е лекарката.

Най-честите вродени аномалии са херниите, които могат да бъдат ингвинална, пъпна и епигастрална, а също и ретенциите на тестиса (задържането му на нефизиологично място), обяснява доц. Калинова.

„Заедно с прегледа от неонатолог след раждането, е желателно бебето да бъде консултирано и от детски хирург, който най-добре може да установи тези заболявания и да предприеме стъпки за лечението им навреме”, категорична е лекарката.

При децата херниите са склонни да се заклещват – образуваната подутина не може да намалее или да се прибере, което нарушава кръвообръщението и води до сериозни усложнения.

Детската ингвинална (слабинна) херния може да се появи по всяко време, но най-често в бебешката възраст, като се среща предимно при момчетата.

Хернията при бебетата представлява разширение или подуване в слабините. При момчетата отокът може да засегне и скротума. При момиченцата хернията се показва като топчеста подутина над сгъвката.

„Когато се установи херния при малко момиченце, независимо дали е на една, две или три седмици, се оперира веднага, защото в нея може да попадне и яйчник, който да бъде увреден”, съветва доц. Красимира Калинова.

Прибирането на заклещена херния трябва да се извърши внимателно и нежно от специалист. Напоследък се отбелязва увеличаване на оперираните деца с тази диагноза, което говори за по-добра превенция и търсене на изява на заболяването преди усложненията, отбелязва републиканският консултант по детска хирургия.

Пъпната херния се среща при едно на всяко пет новородени. По-честа е при недоносените, бебетата с ниско тегло и при деца със синдром на Даун. Изглежда като подутина в пъпа, която може да варира от размера на грахово зърно до малка слива. Обикновено не са болезнени и са много по-видими, когато бебето плаче. В повечето случаи пъпната херния се затваря спонтанно, докато детето навърши 1,5-2 години.

„Наличието на болка в областта на хернията, свързана с повръщане или запек, макар и рядко срещано, налага спешно да се потърси лекар. В началото се прави опит за консервативно повлияване, при неуспех се преминава към оперативно лечение”, обяснява доц. Калинова.

Епигастралните хернии се забелязват често и по размери са малки. Когато детето плаче, малка неравност се изтласква по средата на коремната стена. Веднага след като детето се отпусне, подутината потъва отново в областта на корема.

Възможностите за лечение зависят от възрастта на детето и размера на проблема. За разлика от пъпната херния, която може да се лекува неоперативно, при епигастралната често се изчаква да се прецени какъв подход да се възприеме, докато детето расте и съзрява и коремната му стена.

Опитът на доц. Красимира Калинова показва, че малките деца понасят хирургичните операции по-добре от бебетата. Сериозните усложнения са много редки и могат да се предизвикат от заклещване на част от червата, което води до запушване. Тогава се налага спешна операция.

Друга често срещана аномалия при новородените е т.нар. „задържане на тестиса”, което може да е едностранно или двустранно.

„Не са редки случаите, когато проблемът се диагностицира твърде късно, а това би могло сериозно да влоши функцията на този орган”, категоричен е детският хирург.

„Някои педиатри съветват да се изчака до 5 години – това е недопустимо! Забавянето на операция след 2-3 годишна възраст на детето, води до намаляване на възпроизводството му в зряла възраст”, допълва доц. Калинова. И съветва, ако няма възможност при раждането, консултация с детски хирург да се направи преди бебето да навърши 6 месеца, за да се избегнат евентуални усложнения.