Публикация

Д-р Р. Тодорова: Достъпът до здравеопазване е осигурен

С д-р Румяна Тодорова, директор на НЗОК, разговаря Петър Галев.


Д-р Тодорова, какъв бюджет е предвиден за Националната здравна каса за следващата година и за какво ще стигне той?

Бюджетът ни за следващата година в разходната му част, т.е. това, което интересува най-вече и пациентите, и лекарите, е намален с 10 процента в сравнение с тази година. През 2009 г. ние разполагаме с 2 млрд. и 70 млн., а през 2010 са предвидени 1 млрд. 870 млн. лв.

Но при 8% здравна вноска приходите догодина трябва да са около 2 милиарда и половина, защо тогава ще разполагате с доста по-малко пари?

Да, приходната част е около 2 млрд. и 500 млн. лв., почти същата като през тази година. През 2009 г. разходната част не беше равна на приходната част. Около 400 млн. лв. останаха неизползвани за здравноосигурителни плащания и те отиват в резерва на касата.

Но бюджетът на НЗОК е част от консолидирания държавен бюджет и след като всички приходи в държавата намаляват, следва намаляване и на нашия бюджет. Няма как всеки да гледа само в своята купичка.

Освен това се очаква до края на тази година около 130 млн. лв. да не бъдат събрани от здравноосигурителни вноски, а през следващата година този процент може да се окаже по-висок.

Кой може да реши част от резерва на касата да бъде извадена от БНБ и да бъде използвана за реални здравни дейности?

НЗОК е само един изпълнител в цялата тази финансираща верига от процеси.  Парламентът е този, който взема генералните, основните решения. Всяка актуализация в нашия бюджет се приема от Народното събрание.

Т.е. очертава се да има един доста сериозен недоимък в здравеопазването, а в банката да стоят едни доста милиони като резерв... Но как ще се отрази конкретно на пациентите това 10-процентно намаляване на парите в НЗОК?

Това намаление от приблизително 200 милиона ще засегне основно болничната помощ. По отношение на доболничната помощ пациентите могат да бъдат спокойни, че ще имат същия достъп до своите лични лекари и ще разполагат с толкова направления за специалисти и изследвания, колкото и тази година. Там намаление няма да има.

Запазвате ли възможността за профилактични изследвания на холестерола, на кръвната захар и др.?

Разбира се, стига здравното министерство да не промени наредбите, защото в момента се работи по актуализация на наредбите.

Това свиване на парите в болничната помощ означава ли, че няма да ни приемат лесно в болница, или пък там няма да могат да ни правят всички изследвания, манипулации и операции?

В никакъв случай не трябва да се смята, че ще бъде нарушен достъпът на пациентите до болниците. Но ще трябва да бъде много по-прецизна преценката дали даден пациент се нуждае да се лекува в болница, или може да му се окаже помощ в извънболничната система.

Неслучайно вицепремиерът Дянков заяви, че 400 болници са прекалено много за България. Нещо, което и ние твърдим от доста време. В момента всяка болница, която има свободно легло, се стреми да го запълни, за да вземе пари.

Спешните портали са се превърнали в приемни отделения, а това едва ли винаги е необходимо. Друг начин за намаляване на болничните разходи е завишаването на критериите за склюване на договор с НЗОК. В момента 16 нови болници очакват да сключим договор с тях, а ако това стане, разходът ще е около 100 млн. лв. за 2010 г.

Какво ще стане със скъпо струващите лекарства за онкозаболяванията?

Искането на пациентските организации тези лекарства да минат към НЗОК е добър атестат за нас, защото означава, че хората вярват във възможността ни да подредим добре нещата. Но за тази цел трябва да се променят доста нормативни документи.

Освен това Министерството на здравеопазването ще трябва да ни прехвърли бюджета си за тези препарати. Защото с предвидените за НЗОК 1 милиард и 870 милиона лева няма да можем да поемем нищо допълнително.

Коментари