Научно изследване на тема: „Вомероназалният орган – разпространение при българската популация"

Интервю: Велина Марковска

Резултатите от научно изследване на тема: „Вомероназалният орган – разпространение при българската популация", направено от студентите по „Медицина" в МУ – Варна Георги Стоянов и Клементина Монева с ментори проф. д-р Антон Тончев - ръководител на Катедрата по анатомия, хистология и ембриология и доц. д-р Николай Сапунджиев от Катедрата по неврохирургия и УНГ болести бяха публикувани от реномираното европейско научно списание TheJournalofLaryngology & Otology.

Първото участие на голямата научна сцена за Георги и Клементина е  Black Sea Symposium for Young Scientists in Biomedicine през март 2014г., когато заемат второ място с разработката си, след което решават да подготвят и настоящата публикация.

Вомероназалният орган е обонятелен орган при земноводни, някои влечуги (гущери, змии) и бозайниците. Разположен е на границата между устната и носната кухини, а функцията му е да долавя летливи субстанции (основно феромони). Този орган играе важна роля във формирането на половото и социално поведение при животните. Съществува ли вомероназалният орган при хората? Отговорът на този въпрос е в основата на научното изследване, което започват да правят студентите Георги и Клементина през 2013г.

За възникването на идеята за научното изследване, упоритата работа, подкрепата, успехът и удовлетвореността от резултата четете в следващото интервю с Георги Стоянов – студент V курс „Медицина" и Клементина Монева, студентка IV курс „Медицина" в МУ - Варна:

Смята се, че в човешкия организъм вомероназалният орган не съществува, докато при животните играе важна роля във формирането на половото и социално поведение. Според вашето изследване възможно ли е да се каже, че този орган при човека съществува, но просто е закърнял?

Георги: Да, това е една от основните теории на хора, които приемат, че го има и така те обясняват защо го има. В различни научни разработки, до които ние достигнахме по време на работата си се твърди, че при между 1/3 и 1/10 от хората той просто е закърнял, защото е изгубил своята еволюционна роля, тъй като човекът е развил по-съвършен начин за комуникация, който дава по-добри и бързи резултати в обществото. Това обаче са само догадки и теории.

Коя бе най-интересната част от вашата работа?

Георги: Най-интересната част беше самият процес на работа, тъй като проучването е на база статистика. След като се сформира по приятен и странен начин целият екип, доц. Сапунджиев ни предостави лични материали, натрупани с години – ендоскопии и записи на изследвания, които е правил и на базата на това, ние трябваше да търсим вомероназалния орган – дали го има в човека или не – науката не е единодушна. Ние решихме, че го има, убедихме доц. Сапунджиев, че го има. Той ни даде материали и от там започна самото търсене, което беше в повече от 1000 записа, които изгледахме с Клементина. Изгледахме всичко – при този пациент го има, при този го няма.

Клементина: Определихме критерии, по които да посочим дали съществува като морфологична структура, а пък вече в бъдеще следва да се проведат изследвания за функционалността на органа. Прегледахме видео записи на назофаринголарингоскопии. Това е изследване, при което се извършва директен оглед навътре в ноздрите с тънка тръбичка с камера. Самият орган се намира буквално на 2см. навътре в носа от ноздрите и в хода на самото изследване, камерата минава от там и ако го има, той се вижда и записва от нея. Тогава ние си го отбелязваме в таблица, след което започваме изчисления. Всичко бе един много дълъг процес.

Как възникна идеята за такова проучване и какви бяха целите ви тогава?

Георги: Основната цел беше да си задоволим любопитството. Идеята ми възникна през пролетта на 2013г., когато учих за изпита по анатомия, защото в учебника има само 2 изречения за вомероназалния орган. Оставих една бележка, залепена на гардероба, докато не се стигна до организацията на Black Sea Symposium for Young Scientists in Biomedicine от Университета. През есента се срещнахме с Клементина, която изяви желание да работим заедно.

Клементина: Георги ми представи идеята и на мен много ми хареса. Още повече тогава бях в предклиника и това ми изглеждаше още по-вълнуващо.

Георги: Първият човек, към когото се обърнахме бе проф. Тончев. Той бе много щастлив, че има студенти, които проявяват интерес към научна работа. Той ни насочи и към доц. Сапунджиев и така започна съвместната ни работа.

Клементина: През цялото време проф. Тончев се интересуваше от работата ни, наблюдаваше, помагаше ни със съвети и в деня, в който получих имейла, че публикацията е приета и ще бъде публикувана, първото нещо бе да го препратя на проф. Тончев. Получихме БРАВО! Неговата подкрепа и радостта му от успеха ни за нас означава много, тъй като той е направил много не само за нас като студенти, като хора, като колеги, но е направил много и за МУ-Варна изобщо и това, че точно той се зарадва на нашия успех е може би най-голямата чест за нас.

Може ли да се каже, че водени на любопитството вие стигнахте до Black Sea Symposium for Young Scientists in Biomedicine, а след това и до научна публикация в реномираното европейско списание The Journal of Laryngology & Otology?

Георги: Да, всъщност на симпозиума стигнахме 2-ро място.

Клементина: Да, аз представих проучването ни на симпозиума. Участието ни беше много вълнуващ момент, т.к. за мен бе първо участие в подобен род конференция. След това последва и много работа по самия проект, тъй като там представянето бе само абстрактно.

Всъщност писането на статията отне 2 години.

Георги: През лятото на 2015 година имахме един много тежък момент – отхвърлиха ни работата от едно друго научно списание. След като чакахме 3 месеца отговор, пристигна такъв от редакторите на списанието, който гласеше: „Не се интересуваме от вашата работа". Това беше доста тежък момент за нас няколко дни.

Клементина: Когато така отхвърлят още първия ти проект се чудиш, дали тези 2 години упорита работа са си стрували и за двама ни. Най – вече оформянето на статията беше много трудно за нас. Доц. Сапунджиев вложи много усилия в насочване, корекции, препоръки, помощ, за което сме му изключително благодарни. Той ни подкрепяше във всеки един момент и след един 5 минутен разговор с него осъзнахме, че това, че са отхвърлили нашата работа не означава, че те са прави. Ние сме задоволили интереса си, имаме конкретни резултати и сега някой трябва да оцени труда ни. Италианското списание ни отхвърли, но от Кеймбридж юнивърсити казаха „Да, харесва ни!"

Георги: Дори публикуваха труда ни с минимален брой корекции – само с един, два въпроса от страна на редакторите на списанието, което е много добра реакция за първа статия. Обикновено преди публикация научните статии преминават през 5-6 редакции, а при нас бе само една. Нещата се случиха бързо, но на база 2г. труд, наистина си струваше.

Кой беше най-трудният ви момент по пътя от възникване на идеята през пролетта на 2013г. до днешния ден през 2016 година, когато статията вече е публикувана в престижното научно издание?

Георги: Може би черноморският симпозиум, защото това бе 1-то предизвикателство и първото място, на което някой трябваше да оцени труда ни. И макар да бяхме 2-ри, смятам, че се представихме много добре, придобихме първия си опит и наистина видяхме реакцията и оценката на присъстващите. Когато сме споменавали пред колегите си за този митичен орган, който в голяма степен остава загадка за науката, винаги е имало въпроси: „Добре, направили сте го на симпозиума, а сега няма ли да го публикувате?" Това ни мотивира да направим статията, за да могат и други учени да имат достъп до проучването. Нашата статия е една от не повече 5-6 такива в цял свят, като дори в популации като Франция, САЩ и Канада са направени на базата на проучвания при не повече от 200-300 човека, а при нас са при повече от 1000 индивида реално.

Какви са резултатите от проучванията ви? Съществува ли вомероназалният орган при хората?

Георги: Нашите резултати са в златната среда между процентите на съществуване на органа, които дават чужди изследователи. При тях резултатите варират между 15% и 36%, а при нас са 26%. Според нас вомероназалният орган съществува при хората. Сега остава да опровергаем онези, които признават наличието на този орган, но твърдят, че няма функционално значение. Базата на настоящото изследване не бе за това дали е функционален орган, а дали го има въобще. В бъдеще ще продължим работа върху въпроса дали има функции при човека, защото при животните – гризачи, влечуги, дори при бозайници, при слона - функционира. Всъщност единствено при приматите, в това число и при хората се твърди че този орган не съществува или не функционира, а той е основният рецептор на феромони, чрез който контактуват т.н. по-низши животни, за да могат да осъществяват едно социално поведение.

Клементина: Аз искам да допълня, че цялото преживяване покрай тази научна статия е един страхотен опит за хора, които правят първите си стъпки в науката и късмет да разполагаме с такива научни ръководители, които ни поведоха вправилната посока, насърчавайки ни и критикувайки ни, за да постигнем тези резултати.

Къде виждате бъдещето си - в научната или в клиничната дейност?

Георги: Много сложен въпрос, тъй като ние все пак учим медицина, за да станем добри лекари, за да можем да лекуваме. В много направления и специалности това е свързано и с научната работа, защото човек трябва да се интересува и развива, да задава въпроси, които дават своето отражение в бъдещото професионално развитие. За мен на 1-во място е да бъда добър лекар, а ако мога да съчетая това и с научна работа, ще се чувствам напълно удовлетворен.

Клементина: Аз се надявам да успея да съчетая и двете неща, тъй като представляват голям интерес и са важни за мен.

В каква област на медицината искате да се развивате? Дали това са УНГ болестите или виждате реализацията си в друга специалност?

Георги: Колкото и да е странно на базата на тази работа, нито един от двамата не се е насочил към УНГ болестите. За мен лично патоанатомията е най-интересна.

Клементина: Аз още нямам категорична насока коя специалност ще избера.