И без да се сменят тухли… може да се промени сграда!

ХОМЕОПАТИЧНИТЕ МЕДИКАМЕНТИ РАБОТЯТ ЧРЕЗ ПРОМЯНА НА ГЕННАТА ЕКСПРЕСИЯ

Този клон на медицинската генетика, който оценява индивидуалния отговор към съответна лекарствена терапия, в зависимост от генетичните характеристики се нарича фармакогенетика.

От страна на алопатията /конвенционалната медицина/ все по-често се признава, че не всички пациенти реагират по един и същи начин на едни и същи лекарства. В действителност, между една четвърт и половината от нежеланите лекарствени реакции и терапевтичните неуспехи /неподходящите отговори/ биха могли да се дължат на генетичните особености на отделния пациент (Spear BB Clinical application of pharmacogenetics. Trends Mol Med 2001 ...)

В същото време, от страна на хомеопатията все-повече експерименти дават доказателства, че хомеопатичните медикаменти работят чрез промяна на генната експресия на пациента. Установен е противовъзпалителният ефект на Apis mellifica (Bigagli Е. Exploring the effects of homeopathic Apis mellifica preparations on humangene expression profiles. Homeopathy. 2014)

Анксиолитичният /успокояващият/ ефект на Gelsemium sempervirens, също е доказан. (Olioso D. Effects of Gelsemium sempervirens on pathway-focused gene expression profiling in neuronal cells. J Ethnopharmacol.2014).

Както физическата реактивност към заболяването, така и реакцията към медикамента се определят от нашите гени и от това каква е тяхната експресия (как се активират) в зависимост от обстоятелстват. В това има смисъл: характерно за хомеопатичните медикаменти е, че високата вариабилност в отговора на пациента налага индивидуализирано лечение, а това дава възможност да се открие медикамента, на който пациентът ще реагира най-добре. За да се постигне това, щателно се изследва соматичната и психическата конституция на пациента, които определят начина по който той чувства заболяването и реагира на него (рязко или постепенно начало; развитие на болестта на пристъпи или постепенно влошаване и т.н.).

Освен това хомеопатията се стреми да задвижи глобални реакции в организма. Целта е да се активира целия организъм, за да се възвърне равновесието на различни нива. Казано по новому това е въздействието, което може да се очаква вследствие на изменения в генната експресия по същия начин, по който асоциирането на множество симптоми в различни органи, може да има един и същ произход.

„Аз лично мисля, че алопатичната фармакология не се различава особено от хомеопатичната: става дума за вещества, които влияят върху различни точки на организма и неговите функции, като предизвикват ефекти, които се различават между отделните пациенти, както по своя вид така и по своята интензивност. Така също вярвам, че хомеопатията може да се възползва от напредъка на фармакогенетиката /връзката между въздействията на субстанциите и генетичните различия между пациентите/ и да се научи да подбира още по-ефикасно както подходящите медикаменти, така и тяхната дозировка. Затова, именно епигенетиката и по-точно генната експресия дават надежда за една ползотворна среща между алопатичната и хомеопатичната фармакология в името на медицината и за благото на пациента.” *Д-р Гуалберто Диас

Автор: д-р Валя Грудева - хомеопат в МЦ ЛОРА за жената