Д-р Мария Станчева, началник на отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение в Първа МБАЛ в София, за специфичните проблеми в тази медицинска специалност:

Д-р Станчева, сега съществуващата система на клиничните пътеки адекватна ли е към работата на едно отделение по реанимация? 
Проблемите, които срещаме са доста големи. От една страна, самите пътеки са недофинансирани, от друга страна, нашата дейност не се отчита.

При нас идват много тежки случаи. Идват възрастни хора, които са с много хронични заболявания, в някакво деликатно равновесие, а една вирусна инфекция ги изважда от това деликатно равновесие. Те не могат да бъдат по пътека за инфекцията, защото нямаме такава пътека. Нa базата на инфекциозното заболяване всяко тяхно хронично страдание се обостря се стига до състояние, което ние наричаме полиорганна недостатъчност. Всички органи в един момент започват да боледуват. Това също го няма формулирано като пътека.

Освен това при нас се прави така наречената кардиопулмонална  ресуститация (реанимиране на пациента при спиране на сърдечната и дихателната дейност – б.р.). Тази пътека е дадена само в кардиохирургичните клиники и при тях е много добре платена. Ние нямаме право на такава пътека.

Работим само по две клинични пътеки. Едната е за дихателна недостатъчност – остра или хронично обострена. За да е изпълнена тази пътека, болният задължително трябва да е интубиран. Другата е за пациенти в кома, но само ако комата не е  диабетна и не е от бъбречно естество.

Като цяло дейността на отделението е много скъпа. Няма реанимация в света, която да е на печалба. В други отделения може да има бърз оборот на болните, но при нас това не може да се случи.

Какъв е размерът на разходите, които касата не покрива?

Излизаме на минус около 16 000-20 000 лева на месец.

Ако по една пътека касата заплаща 1200-1500 лв., за един болен с добър изход реално отиват към 5-6 хиляди – скъпи антибиотици, парентерално хранене – това са вливанията, които са много скъпи, те са по три литра на ден. В някои случаи поставяме  стомашна сонда за хранене. Има лечебни храни, които също струват много скъпо.

Касата казва – за тази пътека ви давам сумата Х. В тези средства влизат медикаментите, хотелската част на болния, храната –  предоперативно, следоперативно. Влиза трудът на оператора, анестезиолога, на сестрата, и операционната сестра.

При нас работата е екипна. Имаме екип от анестезиолог, анестезиологична сестра, минимум трима хирурзи, операционна сестра, санитар. След като болният пристигне в реанимацията,  го поемат реаниматорите. За него се грижи реанимационна сестра, има санитар, защото при тежко болните всичко става на легло – лечение, общи грижи, тоалетна, памперси…

Как се справяте с недофинансирането?

Донякъде успяваме да компенсираме със средства, отпуснати от общината,  която дотира цялата болница. За тези болни, които не са по клинична пътека, общината ни дава по 400 лева на легло.

Все повече тревога буди недостигът на кадри...

В България липсват патоанатоми, анестезиолози-реаниматори, мисля, че и педиатрите са на изчезване. Не мога да твърдя дали причината за това е здравната система, но тя допринесе тази тенденция да се засили.

В болницата има четири оперативни отделения, а сме трима титуляри анестезиолози и реаниматори. Има и трима колеги, които идват от други болници на половин трудов договор.

Ние трябва да покриваме болницата по 24 часа, а с трима души е абсурдно.

След като имаш натоварване, трябва да имаш и съответното заплащане. А недостигът на анестезиолози е изключително тежък проблем.

По-младите, които сега завършват, имат възможности да реализация в Европейския съюз и една част наистина отиват да работят там, защото са много добре платени. Друга част се насочват към фармацевтичните фирми, където получават големи заплати. 

Какви са според Вас основните насоки, в които трябва да протече реформата в болничната помощ?

С реформата в доболничната помощ нещата си дойдоха по местата. Трудно беше на колегите, но там потръгна по-лесно. Когато дойде време за болниците, реформата спря.

Вкарани сме в търговски закон, но в същото време нямаме право на печалба. Много е объркано.

Мисля, че е по-разумно вместо клиничните пътеки да се въведат диагностично свързани групи. Лечението на болния е комплексно, не може да се ограничава в  рамките само на една клинична пътека. Диагностично свързаните групи дават възможност да се подходи по-комплексно.

Отделен проблем е, че болниците са много. Закриването е тежко, непопулярно, трябва да се направи много внимателно... Но не може да има толкова много болници – те се дотират и затова касата не може да вдигне цените на клиничните пътеки. Дотират се от държавата, дотират се и от общините. А не се оптимизират сами.

Не мисля, че касата трябва да финансира частните болници. След като си решил, че можеш да излезеш на пазара, ОК. Има болни, които имат пари и плащат.

Отделен въпрос е, че касата не може да бъде монополист. Трябва  да има конкуренция, да се предлагат различни пакети и хората да могат да избират.