В какво се изразява и как се проявява т.нар. неясно фебрилно състояние?
гл. ас. д-р Магдалена Баймакова, дм
гл. ас. д-р Магдалена Баймакова, дм
Лекар
В какво се изразява и как се проявява т.нар. неясно фебрилно състояние?

В какво се изразява и как се проявява т.нар. неясно фебрилно състояние?

Интервю за в-к Доктор, 07-13 март 2016, брой 10 (725), година XVI

Интервю за в-к Доктор, 07-13 март 2016, брой 10 (725), година XVI

По темата разговаряме с д-р Магдалена Баймакова, специалист по „Инфекциозни болести” в Клиниката по инфекциозни болести към ВМА-София. Избрана за Млад медик на 2015г., кампания на Министерство на здравеопазването, Български лекарски съюз, в-к Доктор, в-к Стандарт и Дарик радио.

- Д-р Баймакова, представете се накратко на нашите читатели.

- През 2008г. завърших медицина в МУ-София, а от 2013-та съм специалист по "Инфекциозни болести". Започнах работа в Клиниката по инфекциозни болести на ВМА-София през февруари 2009г. През тези години имах и все още имам удоволствието да се уча от големи лекари и професионалисти като проф. Камен Плочев и проф. Иван Диков, както и от останалите колеги от клиниката. Благодарение на тях и огромните усилия от моя страна успях да достигна едно добро ниво на професионална квалификация, за което искрено им благодаря.

- С какви случаи най-често се сблъсквате в ежедневната си практика?

- Може би най-голям относителен дял се пада на вирусните хепатити, диарийните състояния и въздушно-капковите инфекции. Не са редки и случаите на заболявания, предавани от кърлежи и комари. В клиниката работим и с пациенти с т.нар. „неясно фебрилно състояние”.

- Какво представляват, в какво се изразяват неясните температурни състояния?

- Това са състояния, свързани с температура, протичаща повече от три седмици, която поне няколко пъти е надвишавала 38.3 градуса като не е била диагностицирана причината след лекарски преглед, както в доболничната помощ, така и в болничната. Можем да кажем, че това са хора, страдащи продължително време от висока температура, на които много често лечението не е помогнало. Причините за това състояние са над 200, но най-често срещаните са в резултат на инфекция, ревматологично заболяване или онкологичен процес.

- Към какви специалисти е редно да се обръщат пациентите с такъв вид оплаквания?

- Първоначално към специалист „Вътрешни болести”, но ако не бъде открита причината, най-уместно е пациентите да се насочват към инфекционист, ревматолог или онколог, тъй като в тяхното поле на действие са най-честите причини за неясното фебрилно състояние. Тук е мястото да отбележим, че въпреки големия напредък на съвременната медицина, немалък процент (около 15-20 %) от страдащите с този проблем остават недиагностицирани, т.е. не може да се открие точната причина за това им състояние.

- Д-р Баймакова, както при всяко болестно състояние, най-важното за пациента е лечението. В какво се изразява то, когато става дума за неясно фебрилно състояние?

- Ако болният не е в крайно тежко състояние е най-добре да се потърси причината за продължителния неясен фебрилитет, а едва след това да се предприема лечение. Без да знаем точната причина за състоянието, рискуваме да лекуваме симптоматично или „на сляпо”. Затова е важно лекарят, занимаващ се с такъв вид пациенти, да е търпелив, внимателен и да познава много добре различните диагностични изследвания. Ключова е ролята на образните и инвазивни изследвания, особено на т.нар. нуклеарномедицински методи като PET-CT.

- Бихте ли посочили къде е най-удачно да бъдат лекувани пациенти с неясно фебрилно състояние?

- Тъй като причината за продължителната температура може да е от различен характер, това изисква комплексен подход на поведение в диагностичното търсене. Поради това най-удачно е да се потърси помощ в многопрофилна болница. Коректността изисква да кажем, че капацитет за работа с такъв вид болни имат само университетските многопрофилни болници в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Много трудно в другите градове или в специализирани еднопрофилни лечебни заведения биха се справили с такива тежки и сложни медицински казуси.

- Бих искала да ви попитам каква е прогнозата при такива болни?

- Прогнозата до голяма степен зависи от два ключови фактора. Първо, каква е причината за неясното фебрилно състояние. Второ, дали болният има други придружаващи заболявания и какви. С най-неблагоприятна прогноза са пациентите, при които се установи онкологичен процес като причина за продължителната температура. В останалите случаи прогнозата е сравнително благоприятна в дългосрочен аспект.

- Могат ли да се дадат някакви препоръки и съвети за предпазване и предотвратяване на неясно фебрилно състояние? Т.е., има ли профилактика?

- Трудно е да се предвиди дали човек ще бъде застигнат от такъв здравен проблем. В личен план всеки човек е най-добре да се стреми да живее здравословно, без цигари и цигарен дим, с умерено и балансирано хранене. И много движение сред природата, разбира се. Не бива да забравяме профилактичните прегледи, както и когато ни заболи някоя част от тялото, да търсим бързо експертна лекарска помощ, вместо да се самолекуваме или отлагаме решаването на проблема за неопределено бъдеще време.

Не трябва да се бърка неясното фебрилно състояние с острите температурни епизоди”. Каза д-р Баймакова като изтъкна, че има ясни и точно дефинирани критерии за това кое състояние е неясно фебрилно. „От 1961г. до наши дни различни научни колективи по целия свят провеждат задълбочени проучвания сред лицата с НФС – обяснява д-р Баймакова. – На базата на съществуващата информация, натрупания опит и познания, Том Флетчър и сътрудници през 2013г. публикуват в свой обзорен материал разширена и по-конкретна дефиниция на класическото неясно фебрилно състояние. Критериите са следните: (1.) Температура по-висока от 38.3 градуса в няколко измервания; (2.) Заболяване с продължителност най-малко три седмици; (3.) Изключване на имунокомпрометираните пациенти; (4.) Диагнозата остава неизяснена след обстоен лекарски преглед и проведени задължителни лабораторни изследвания. Тези включващи критерии са необходими, за да бъдат изключени останалите субгрупи на НФС при разглеждането на класическо такова. Нужно е да се дефинира точно състоянието „имуносупресия”, за да не се допускат грешки при класифициране на групите”. Д-р Баймакова посочи, че се обособяват четири субгрупи на НФС: класическо НФС; вътреболнично НФС; НФС при имунен дефицит; ХИВ-свързано НФС.

Както стана ясно по-горе в нашия разговор, инфекциите, онкологичните състояния и ревматологичните заболявания са сред най-честите причини за неясно фебрилно състояние. Като сред инфекциозните заболявания най-често срещаните са туберкулоза, инфекциозни ендокардити и абдоминални абсцеси; измежду онкологичните състояния преобладават лимфоми, солидни тумори и левкемия; при ревтамологичните заболявания превалират т.нар. болест на Still, колагенози, системен лупус еритематозус, полимиалгия ревматика и ревматоиден артрит. Сред групата „Разнородни причини” най-често се докладват състояния на тироидна патология, лекарствено-индуцирана треска, изкуствена пирексия и фамилна средиземноморска треска. Относно диагностиката, д-р Баймакова подчерта, че често допускана грешка е оценяването на получените резултати от изследванията „на парче”. „Липсата на задълбочен, цялостен и мултидисциплинарен анализ на данните могат да насочат в погрешна посока. Затова провеждането на лабораторните изследвания трябва да бъде поетапно, селективно и базирано на установените от лекарския преглед насочващи признаци към евентуална крайна диагноза.

Конкретно лечение на неясното фебрилно състояние няма.” Каза в заключение д-р Баймакова. „Това е обусловено от факта, че причина за НФС могат да бъдат над 200 различни заболявания, всяко от които има различно по вид и продължителност лечение. Както споменах и в началото на нашия разговор изключително важно е да се открие точната причина за това състояние и едва след това спрямо съответната причина да се предприеме адекватното лечение. Ако състоянието на болния позволява, най-уместно е да се изчака откриването на конкретната причина, вместо незабавно да се започва даване на лекарства. Имайте предвид, че определени медикаменти водят до компрометиране на някои от важните изследвания, т.е. „замаскират ситуацията”, което води до забавяне или невъзможност да се открие своевременно точната причина за продължителната температура”.

Реклама

Мнения