Ако в детството ви към вас са се държали не много добре или дори не от зла умисъл са допускали грешки във възпитанието и общуването – това непременно се отразява на отношението ви към живота. От него си отива най-важното – усещането за безопасност – и отношението ви става невротично.

Ако в детството ви към вас са се държали не много добре или дори не от зла умисъл са допускали грешки във възпитанието и общуването – това непременно се отразява на отношението ви към живота. От него си отива най-важното – усещането за безопасност – и отношението ви става невротично. Вие дори и не подозирате какво представляват здравословните отношения към действителността. Вие имате детски психотравми.

Последствията от нея могат да се изразяват по различни начини.

Например:
• не сте способни да се доверявате на никого;
• не умеете да изразявате чувствата си;
• потиснати сте емоционално ("Не мога да се влюбя", "Нищо не чувствам");
• не можете да се самореализирате нито в семейството, нито професионално;
• не искате (или се страхувате) да имате деца;
• имате склонност към депресии;
• и много други проявления…

В тази статия може да прочетете още за детските психотравми и как те се отразяват на това, какви личности израстваме.

Много хора се смятат за интроверти. Всъщност, те не винаги са били затворени. Просто в детството си са се опитвали да споделят с мама и татко тайните си и веднага са разбрали, че това не е интересно на никого (чули са "нямам време", "махни се", "не ме занимавай"). Оттук е дошъл и навикът да преживяват всичко дълбоко в себе си, както и убеждението, че те самите не са нужни на никого, а още по-малко техните проблеми:

80 % от хората идват при мен със своите проблеми само затова, защото няма с кого да ги споделят.

Чувството на безопасност, което детето трябва да получи в детството, е най-главното условие за неговото бъдещо психическо здраве и живот без неврози.

Но за какво чувство за сигурност и безопасност може да става дума, ако родителите са били или непредсказуемо агресивни, или предсказуемо негативни? При тях всичко винаги е лошо. Атмосферата у дома е отровна – в очакване на катастрофа. Ако всеки миг минава в напрежение, че вероятно ще се случи нещо лошо: "Ще паднеш", "ще се удариш", "ще се отровиш", "ще умреш от инфекция", "ще те смачка камион, ще те размаже по асфалта", "няма да влезеш във университета ", "ще работиш като товарач на в Сточна гара", "ще ходиш да копаеш на полето ", "нищо не става от теб" и други подобни... Ето къде са те – малките, незначителните, "дребните" психотравми! Негативните забележки травмират по-дълбоко поради факта, че постоянно се повтарят. Нали сте чували за различни видове мъчения европейски вид мъчения побои и болезнено разтягане на специален уред, или пък китайски когато, например, обездвижен човек го гъделичкат с перце, докато не полудее. Два толкова различни метода с един и същи резултат. При възпитанието на децата е същото.

По-голямата част от психотравмите се получават във възрастта между 3 и 5 години.

Еднократни психотравми: когато детето го оставят в тъмна стая и то се уплашва; когато обърне съд с гореща вода и се изгори; когато мама и татко се развеждат, смърт или погребението на близък човек и други обичайни житейски истории, включително и насилието психическо, физическо, сексуално.

Повтарящи се психотравми: когато детето живее сред невротици, които всеки ден страдат и се държат агресивно, непредсказуемо, неуверено и т.н. Или в детската градина или в училището го тормозят, нараняват, подложено е на, постоянни обиди, т.е. има повтаряща се ситуация.

Не всички деца реагират еднакво на психотравмата. Психиката на някои деца може да бъде по-силна, а на други по-слаба. У някои деца дори и сериозна трагедия няма да остави следа, а други може да останат травмирани за цял живот от смъртта на едно коте.

Веднъж ми се наложи като психолог да обясня на 7-годишно дете какво е това развод, за да му помогна да се справи с психотравмата. Казах му:
- В кой клас си?
- В първи.
- Харесва ли ти някое от момичетата?
- Да, Лиза.
- А ходил ли си в детска градина?
- Да.
- С Лиза там ли се запознахте?
- Не, там си имах Лена.
- А тя къде е сега?
- Нали ви казвам! Аз вече ходя на училище, откъде да зная, къде е Лена?
Е, сега нали разбираш… Нима баща ти е длъжен цял живот да харесва и живее с майка ти?
След тези думи, момчето веднага престана да плаче, прекъсна сеанса, излезе навън при родителите си, които го чакаха в коридора и каза: "Аз всичко разбрах, хайде да си ходим..."

Стабилност, комфорт, доверие – на първо място това трябва да получават децата от родителите си. Ако родителите се държат агресивно, унижават, критикуват детето, то у него, естествено, ще се подкопава доверието към живота като цяло и към хората в частност.

Имам една приятелка, която казва конкретно: мразя хората. Прибира кучета, котки. Разбираемо е защо: животните не са я предавали, а татко й я е предал. Много хора страдат от комуникативни проблеми: трудно им е да отидат при друг, да кажат нещо, да предадат своята мисъл и емоция и в резултат на това, им е трудно да се реализират. Защо? Хиляди причини има за това, но най-вероятната отвежда в трудното им детство, когато някой от най-близките му – майка или баща, недвусмислено и постоянно е демонстрирал, че неговото мнение не го интересува, че въпросите му са неуместни, че неговото съществуване в този свят е неуместно. Днес, това пораснало дете е на 30 години и дори на ум не му идва мисълта да довери и сподели чувствата си с някого.

Психотравмата на първо място формира чувство на страх и тревога, които преливат във фобии, панически атаки и НЕДОВЕРИЕ КЪМ ХОРАТА.

Ако вземем за пример пълно, но невротично заради бащата семейство, и семейство без баща – второто е за предпочитане.

Да, корените на много проблеми се намират в детството. Но родителите са такива, каквито са. Те са ни отглеждали, както са могли. Вие не можете да ги промените, можете да промените единствено себе си. Да пренапишете детския сценарий, да го "израснете".

Ако не искате вашите деца да имат психотравми, дръжте се така, че да не се боят от вас, гледайте да сте предсказуеми, за да могат чрез вас да усетят доверие към живота. Бъдете ако не до тях, то достъпни, за да могат винаги да ви позвънят, да споделят нещо, да зададат въпрос. а ако детето ви разказва нещо, се опитвайте да не го прекъсвате и да давате съвети, а просто да го изслушате.

Бъдете ментор, а не дресьор, за да не завещаете на детето си вашето наследство от получените в детството психотравми:

това, че не сте способни да се доверявате;
• или, че не умеете да изразявате чувствата си;
• дори, че имате емоционални блокажи – "не мога да се влюбя", "нищо не мога да почувствам";
• чувствате се неудовлетворени – мислите, че не успявате да реализирате себе си нито в семейството, нито в професията;
• страхувате се да не сте лош родител и не желаете (или се боите) да имате деца;
• и тежестта на това, че сте склонни към депресия и т.н.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ: Как Позитивната психотерапия може да помогне във вашият конкретен случай и защо Позитивната психология е толкова успешна за осъществяване на емоционален тренинг и личностно развитие? - се свържете с Ина Антонова - Позитивен психолог и психотерапевт, специалист в лечението с "Цветята на Д-р Бах" и дългогодишен член на „Международната асоциация по позитивна психология”, или използвайте Формата за запитвания от страницата ни с КОНТАКТИ.

Позитивен психолог Ина Антонова
и психотерапевт:................................
телефон за връзка: +359 882 416 567
електронен адрес: ina@bowencenter.bg