Доц. Нина Гочева, ръководител на Кардиологичната клиника в Националната кардиологична болница, за това как грипът и простудните заболявания влияят на здравословното състояние на страдащите от сърдечни заболявания, както и каква е причината страната ни да е на челни позиции по заболеваемост и смъртност от сърдечни болести.

Доц. Гочева, кардиологично болните застрашени ли са от по-тежко прекарване на евентуална грипна инфекция?
По принцип това са пациенти с хронично страдание и те трябва да обръщат сериозно внимание на всяко допълнително инфекциозно заболяване. Особено хората с недобре компенсирани сърдечно-съдови проблеми. Защото сърдечно-съдовата система се натоварва допълнително при вирусна или бактериална инфекция.

Високата температура по естествен механизъм увеличава пулсовата честота, повишават се и кислородните нужди на миокарда. А това може допълнително да влоши състоянието на такъв пациент. Затова съветът ми е хронично болните да полагат особени усилия за предпазване от заболявания, включително чрез ваксинация.

Защо въпреки все по-добрите познания на рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания, както и на начините за лечението им, сравнително малко хора постигат реален контрол на хипертонията, на високия холестерол, на кръвната захар?
Един от най-трудните механизми се оказва да привлечем пациентите да са в помощ на самите себе си. Понякога не е лесно да ги убедиш, че някои таблетки трябва да се вземат до края на живота. Но вече има голяма група хора, която подхожда отговорно към собственото си здраве. В крайна сметка всеки отговаря за себе си и за това как ще протече животът му – в активност и добро здраве или със занемарено заболяване.

Пациентската резистентност ли е причината България да е на незавидна позиция по заболеваемост и смъртност от сърдечни болести?
Това е една от основните причини! Защото ние разполагаме със същите диагностични и лечебни възможности като другите европейски държави. Но процесът се затормозява по цялата верига: пациентите често не идват навреме, липсва масова профилактика, а когато все пак се стигне до предписване на лечение, рядко то се спазва пунктуално от болния.

Понякога се явява и финансово-социална пречка за качествено лечение. Разбира се, не всичко е подвластно на волята на пациента и лекаря. Има и чисто генетични причини за сърдечно-съдовия риск.

Но в някои държави като Великобритания част от лекарствата срещу висок холестерол, например симвастатин, се продава свободно в супермаркета, а тук колко хора знаят, че са с висок холестерол, и колко от тях го лекуват...
У нас това е отговорност на личните лекари. Те трябва да изследват мастния профил на пациентите си и на тези, които имат отклонения, да предписват статини.

Какви са новините в световната кардиология, предстои ли някакво революционно откритие?
Истината е в генетичните изследвания. Те са много скъпи, но могат с пълна сигурност да установят конкретния риск при даден пациент, както и ефективността от лечението – например дали симвастатинът при вас ще има същия ефект, както при друг пациент, при когото е снижил холестеролът. Все още е далече масовото практическо приложение на тези методи, основно поради много високата цена.