Доц. Илия Баташки – една от най-колоритните фигури не само в медицинските среди, но и в политическите. Бивш депутат, сега отново влиза в политиката – като председател на градската структура на БСП в Пловдив и член на ВС на партията. Преди седмици името му отново бе замесено в скандал по повод ревизията на Министерството на здравеопазването в пловдивската Университетска болница „Свети Георги” и обвиненията, че по време на управлението му на болницата са извършени нарушения.

Доц. Баташки, отново се заговори за огромния дълг на Университетската болница в Пловдив. Обвиниха Ви дори във финансови нарушения?
Не ме плашат никакви обвинения, не съм крадец и ще отговарям пред компетентните органи. Омръзна ми да говоря за това. Съвестта ми е чиста, спя спокойно и през четирите години на моето управление превърнах Университетската болница в най-силната в страната, където пациентите са получавали най-доброто за своето лечение.

Доказателство за това са предишните четири ревизии на Министерството на здравеопазването, при които няма установени нарушения. Само едно ще кажа още по тази тема - на някои хора, които управляват болницата, не им са ясни основни икономически категории и методики на управление и нека си прочетат учебниците от първи курс по здравен мениджмънт, където ще видят, че това търговското дружество винаги може да прехвърля средства от едно в друго перо в зависимост от нуждите.

А тиражираните 9 милиона лева като натрупани дългове по време на моето управление са виртуални. Нека сегашното ръководство обясни как само за три месеца дългът нарасна  с 4 милиона лева. Поех здравното заведение с 24 млн. дълг към доставчици, но в същото време съм направил инвестиции за 20 млн. лева. Нека сегашното ръководство да се похвали с това, а след това да обвинява.

Какви хора трябва да управляват болниците според Вас – лекари, икономисти или юристи?
Кадърни хора, преди всичко. Такива трябва да управляват не само болниците, но и цялата държава. Но едно трябва да е категорично ясно. Финансово чудо - печеливша болница  с обществен характер, в света няма. Самата й дейност предполага загуби с неочаквано начало и край. Болестите не четат книжки и две по две в медицината не е  четири.

И всеки, който си мисли, че ще надстрои система - цялостна, здравна, в която и да е държава, без да помага и да дотира, е на грешна позиция, има грешно виждане за развитието изобщо на здравната система.

Защо обаче българските болници през последните години са постоянно в условия на финансов недостиг? А и държавата периодично им плащаше част от дълговете.
Знаете ли, гръцките болници например дължат 600 млн. евро, а ние -  300 милиона лева, при същия човешки потенциал, при същата структура на държавата и при много по-малко приходи в хазната.

Нито едно правителство обаче за 20 години не проумя, че ние трябва не само да даваме на Европейския съюз и на световните структури, но и да взимаме. Парадоксалното е... че те искат да ни дадат, но ние не искаме да вземем. Всъщност това, което вземаме, е минимална част. Но това е друга тема.

Аз питам с какво е по-недостоен българинът от европееца, че у нас на човек за разходи за медицинска дейност се полагат по 136 евро, а средно на европеец за здраве се дава над 1000 евро. Ние ли сме нацията, която трябва да се самонаказва и да упражнява геноцид върху себе си. А сега на всичкото отгоре се готви ново намаляване на средствата за здравеопазване, с още 10%. Това е безотговорно и този, който го мисли и ще го приложи, е безотговорен политик.

Говорите за бюджета за здравеопазване за 2010 година?
Естествено. И в момента болниците задлъжняват. И за това има една основна причина  - системното недофинансиране на системата. А сега управляващите предлагат с още 10 процента недофинансиране.

И ако сега задълженията в здравеопазването са 300 милиона, догодина ще станат 400 милиона. И какво си мисли здравният министър, че ще оправи системата, като намалява парите за нея ли?

Какво трябва да се направи в системата според Вас?
Ами то е ясно. Напълно обратното трябва да се постъпи. Здравеопазването трябва да се дотира. Трябва да се помага на болниците с най-тежък обществен дял в здравната ни  системата, за да могат да изпълняват социалните си функции. За да не се раждат деца на улиците, за да не раждат деца деца, да не боледуват възрастните от недояждане и т.н.

По времето, когато бяхте в ръководния екип на бившата окръжна болница, а и когато бяхте начело на Университетската болница, какви бяха проблемите в системата?
Проблемите в здравната система са комплексни. Но тъй като всеки един се занимава със здравеопазване, когато дойде на власт и обещава какви ли не слънчеви дни за българския народ в тая насока, то и преди, и сега проблемът остава в  недофинансирането.

Проблемът е и в неточното определяне на цените на медицинската услуга, в липсата на точна преценка за заболеваемостта на населението в даден момент и т.н. Правят се супердиагностики, но се изкривява общата картина на заболеваемостта в България, понеже едни пътеки необосновано струват по-скъпо, други - по-евтино.

Нещата се диктуват от финансовия интерес. Той винаги се поставя на първо място. И така през годините великани, титани на медицинската мисъл доведоха българския пациент дотук – да се чуди колко крави и коя нива да продаде, за да се лекува. И сега искат да го накарат – и да си доплаща за здравеопазване. Ами ако няма пари да си доплати? Тогава какво? Ще го оставим да си умре? Ще го оставим на кръстопът? Да се чуди дали да живее с ниско качество на живот, като скот, или да си продаде целия имот, за да си плати лечението и да оживее и след два месеца  да умре от глад?

Има ли изход тогава от този омагьосан кръг?
Има изход! Ясно и категорично! Отговорности на държавата! Отговорности на професионалната гилдия! Отговорности на цялото общество! Защото сега някой се старае от Национална здравноосигурителна каса да си направи държавна.

За да може някой си, на когото не му е угоден моделът на национално представителство в здравната каса, да концентрира всичките си усилия в едно единствено лице с няколко съветници и той да управлява парите за здраве.

И министърът да контролирал касата. Чудо нечувано! Такова чудо няма никъде по света. В Холандия например, където всички болници са частни, контролът се упражнява от здравното им министерство. В Холандия обаче има 100 болници с 25 милиарда здравен бюджет.

Ние сме еманация на икономическото ни развитие, но след като сме еманация на точно това икономическо развитие, трябва или да увеличим дела от БВП, или да увеличим собственото си участие като здравна вноска, или да накараме обществото да прозре тази нужда. Защото осемте процента здравна вноска е най-ниската в Европа.

Но тя нали трябва да е съизмерима и с доходите на средния българин?
Не е така. Съизмеримостта не значи винаги по-нисък процент. Като всички взимаме средна заплата 400 лева, 10 % ще е 40 лева, а осем процента са 32 лева, което е много по-малко.

Тогава, когато иска държавата да контролира на 100 процента системата, има друг начин. Минава се на бюджетно финансиране, но не на прикрито бюджетно финансиране. Има много примери за това в Европа. Да вземем Англия например, където има 75 % на 25%, бюджетно с касово финансиране. Да се поучим от Испания, където се правят опити да се върнат  към бюджетно финансиране.

Преди години, когато бях  директор на окръжната болница в Пловдив и бяхме на бюджетно финансиране с 1 милион и 200 хиляди марки, които бяха 2 към едно, значи 2 милиона и 400 хиляди лева се лекуваха същото количество болни, което сега се лекуват с 16 милиона  деноминирани лева  -  и четири-пет милиона недостиг на година. Направете си сметка за какво става дума. Болните са едно и също количество – 26-28  хиляди, максимум до 30 хиляди годишно.

А оттогава досега виждате с какви милиони разлика се получава. Народът ли е виновен за това, директорите ли са виновни, здравните управници ли са виновни?

Кой е виновен?
Държавата като основна пазителка на здравната система не реагира адекватно. Не може 20 пъти да се увеличат в годините средствата за здравеопазване, а да няма реални пари.

Ще ви дам и друг пример - аз,като бях депутат, бяха предвидени по 136 долара за всеки българин за лечение, а сега са предвидени много повече. За едно и също нещо парите се увеличават неимоверно. Нещо става в системата, но става в икономическата  система, не в здравната, защото тя е еманация на икономическата, както вече казах. И държавата трябва да вземе мерки.