Публикация

Защо предложението на МЗ за осигуряване на безплатни лекарства за хипертония не е добра новина

Защо идеята няма смисъл и защо тази мярка не предоставя решения, свръзани с проблема на социално значимите заболявания


Министерството на здравеопазването обяви, че предприема мерки за подобряване на достъпа до медикаменти, лекуващи социално значими заболявания, като предлага НЗОК да заплаща изцяло стойността на поне едно лекарство за лечение на хипертония. По този начин Министерството се надява да адресира проблеми, свързани с последствията от тези заболявания, включително инвалидизация, психическо и физическо обременяване на болните и техните близки.

Няколко съвсем елементарни изчисления показват, че тази мярка ще доведе до увеличение на разходите на НЗОК за лекарства, които са достъпни и евтини и към момента. Повечето от тези медикаменти са на цени между 2 и 10 лева, като НЗОК и сега реимбурсира част от тях, т.е тези лекарства са достатъчно достъпни.

В същото време предложената мярка не може да се счита за добра новина. Тя по-скоро показва безсилие и липса на цялостна концепция за изграждане на национална стратегия за борба със социално значими заболявания и намаляване на рисковите фактори за тяхното развитие. Подобни стратегии са създадени в редица държави и са доказали своя успех. Те включват различни мерки и инициативи, като например:
-Изработване на ръководства за хранене, както и стандарти за съдържанието на сол в храните;
-Промоция и подкрепа на физическата активност в училищата и детски градини;
-Скрийнинг и обучение на пациенти за самостоятелен контрол на кръвното налягане;
-Създаване на инициативи за работа в екип (общопрактикуващ лекар и специалист от извънболничната помощ да работят съвместно с тези пациенти);
-Провеждане на разяснителни и достъпни кампании относно високото кръвно налягане и неговите последствия; рискови фактори за развитие на диабет, бъбречни заболявания; затлъстяването, тютюнопушенето, храненето и алкохолът като рискови фактори;
-Специални кампании сред рискови групи от населението: такива, живеещи в райони с по-труден достъп до медицинска помощ; хронично-болни пациенти; пациенти над определеня възраст и други;
-Повишаване на качеството в лечебните заведения чрез създаване на възможност за съвместна работа на различни специалисти и следване на принципа “пациентът-в центъра на медицинска грижа”.
-Създаване на условия за достъп до здравословни храни и инициативи, стимулиращи здравословното хранене;

Подобни програми са създадени в редица европейски държави, като например в Обединеното кралство е разработен специален план съвместно с Националната здравна система (NHS) и различни професионални организации, дружества, университети и други институции. В САЩ функционират няколко програми, като обикновено се предоставят федерални средства за разработване и осъществяване на програми в отделни щати или се прилагат национални програми на местно ниво. Изградена е и географска информационна система, която съдържа информация за различни инициативи, възможност за обмяна на опит между специалисти, условия за подобряване на партньорството между различните участници в системата и която отразява различията в отделните щати, свръзани с тези заболявания.

На фона на така описаните национални програми, в България липсват почти всички изброени инициативи или, ако има такива, те не са цялостни и всеобхватни. Липсата на реформа в извънболничната помощ и наличието на регулативни страндарти, създават сериозни препятствия пред личните лекари да проследяват и контролират хроничните заболявания по адекватен начин. Прекаленото администриране и свърхконтрола, както и постоянно нарастващото микро-менажиране от страна на РЗОК на всички медицински дейности, водят до формализиране на лечението и невъзможност за екипност и взаимодействие. Няма програми за грижа за пациента след изписването му от лечебно заведение за болнична помощ, като единствената връзка между болницата и общопрактикуващия лекар е епикризата, която не винаги съдържа пълна и обективна информация.

Ако има информационни кампании, то те не отразяват някаква постоянна визия, а по-скоро моментни идеи, които често са формални и не се базират на предварителен анализ относно това какви групи от населението трябва да обхванат и как проблемът да бъде представен, за да ангажира вниманието на различните адресати.

Разговорът за профилактиката се свежда само до това как да се увеличи броят на лицата, преминали през профилактичен преглед годишно, като се предлага най-лесния, но и най-неефективен начин-наказанието. Не се изработват стимули за профилактика, липсва обучение и не се създават условия за различни профилактични инициативи в извънболничната помощ. Например в Англия лекарите разполагат с бюджет, който разходват за постъпване на пациентите им в болници извън спешните състояния и по този начин са стимулирани да „държат“ пациента далеч от болницата. В САЩ все по-често плащанията за медицинска дейност са обвързани с качеството, което включва оценка на състоянието на хронично-болните пациенти, менажирането на тяхното заболяване и профилактиката.

На фона на всички тези липсващи елементи, разходът на НЗОК за заплащане на евтини и достъпни лекарства като мярка, подобряваща състоянието на пациенти със социално-значими заболявания, изглежда абсолютно ненужен. Подобни инициативи са добри, само ако са част от една цялостна стратегия и са обосновани (например насочени само към определена част от населението с много нисък или никакъв доход).

" }-->

Коментари

25 мар 2016 10:24

В допълнение към всички истини, изказани в статията на адв. Шаркова, единствено мога да допълня следното : Тази поредна измислица на МЗ /100% реимбурсация за 1 медикамент/ само допълва хилядите такива предходни безумия, носещи горчивия привкус на алчност и лобизъм. Но с писане по форумите нищо няма да се промени. Според мен пътят е един - ефективни протести заедно - лекари, пациенти, пенсионери, родители.

25 мар 2016 10:02

Точна и безмилостно обективна коментарна позиция ! Впечатлен съм !

МЕДИКАМЕНТОЗНА ХИПОТОНИЯ!

24 мар 2016 14:26
Мария Шаркова
24 мар 2016 14:26

Здравейте, блаодаря за оценката. Повече публикации по различни теми можете да намерите на www.mariasharkova.com

24 мар 2016 13:41

Изключително интересна и добре защитена теза, подплатена с конкретни примери и програми от мерки в различни държави. Жалко, че такива хора като авторката, от чието кратко CV съм впечатлена, не биват допускани до ръковдни длъжности в сектора