Основното предизвикателството пред лекарите са пациентите, които прекратяват лечението си преди края на терапевтичната програма.

Доц. Д-р Ваня Юрукова е зам.- директор на Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести „Света София” в столицата. Тя е специалист по Вътрешни болести и Пневмология и фтизиатрия. Председател e на Югозападния клон на Българското дружество по белодробни болести и е член на управителния съвет. Нейните научни разработки са върху патогенетичните механизми на бронхиална астма и маркери на възпалението – еозинофили, неутрофили, адхезионни молекули, азотен окис в издишания въздух, както и професионална астма, фенотипи/ендотипи на астма и ХОББ и върху терапия на бронхообструктивните заболявания. Има призната и внедрена рационализация на диагностика на алерични професионални заболявания. Изнесла е много научни съобщения на международни форуми и публикации върху атипични белодробни инфекции, саркоидоза, хиперсензитивен пневмонит и дифузни интерстициални фибрози.

По повод Световния ден за борба с туберкулозата – 24 март, СБАЛББ провежда седмица на отворените врати с безплатни профилактични прегледи на пациенти.

Доц. Юрукова, каква е в момента заболеваемостта от туберкулоза в България?

Има тенденция за намаляване на заболеваемостта, като по последни данни за 2014 г. общият брой на болните в страната е бил 1872. През 2008 г. броят на заболелите е бил 3150. Т.е. от една заболеваемост 38 на 100 000 души през 2008 г., през 2014 г. има спад на 23.2 на 100 000.

На какво се дължи тази положителна тенденция?

От една страна има по-широка откриваемост в резултат на активната работа на екипите, които са свързани с превенция на туберкулозата в България. От друга страна има такава тенденция в световен аспект. Световната здравна организация (СЗО) призовава правителствата на всички държави да си подадат ръка и да се обединят в борбата с туберкулозата.

Под наслов „Обединени в борбата с туберкулозата“ през цялата седмица се провеждат безплатни профилактични прегледи в специализираните болници по белодробни болести в страната. В тази седмица на отворените врати се дава възможност да всички желаещи да се изследват. Предвидено е да си правят първо една анкета за скринининг, като в нея пациентът отговаря на няколко въпроса – дали има симптоми, с които може да се разпознае латентното протичане на заболяването. На втория етап са предвидени изследвания – туберкулинов тест, микробиологично изследване на храчка. При съответни оплаквания може да се направи и рентгенография. Ако пациентите са съмнителни е предвидено те да бъдат хоспитализирани и да им бъдат направени допълнителни изследвания, които могат да бъдат осъществени само в стационарна обстановка.

Чрез седмицата на отворените врати ние даваме възможност на пациентите да споделят своята болка, своя проблем. По този начин ние имаме възможност да обхванем повече пациенти, защото понякога те взимат много трудно направления за специалист. Някои идват твърде късно, когато има оформени изменения и диагнозата е извън всякакво съмнение. Нашата цел е да открием пациенти с латентна туберкулоза и тези, които са бацилоотделители.

Има ли до момента голям интерес от страна на пациентите към деня на отворените врати в СБАЛББ „Св. София“?

Малко пациенти дойдоха, защото явно нямаше достатъчна информация за обществото за тези дни за безплатни прегледи. След атентата в Брюксел във вторник вниманието на хората беше насочено натам. Но аз се надявам днес, когато е Световният ден за борба с туберкулозата, нашето послание да достигне до хората. Сред тези пациенти, които дойдоха в едната ни база, успяхме да докажем заболяването при девет души. Остава състоянието им да бъде доуточнено и евентуално ще бъдат хоспитализирани. Лечението в София става именно в нашата болница, където имаме две клиники – Клиниката по туберкулоза за възрастни и Детска клиника по туберкулоза.

Колко често при прегледите откривате пациенти с мултирезистентна туберкулоза?

Тя се установява в стационарни условия при пациенти с доказана туберкулоза. При тях се прави допълнително микробиологично изследване, за да се докаже тази резистентност. Проверката се осъществява в Националната референтна лаборатория. Данните за България са, че за периода 2008 – 2015 г. са регистрирани 322 пациенти с мултирезистентна туберкулоза. Лечението е доста продължително и се финансира от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.

Има ли социални групи, при които опасността от заразяване с туберкулоза е по-голяма?

Това са имуносупресираните пациенти. В тази група влизат всички пациенти, които имат захарен диабет, които имат супресия с медикаменти, лекуват се с кортикостероиди и цитостатици. Застрашени са и хората, които злоупотребяват с алкохол. Третата група са социално слабите, които са недохранени. Знаете, че „жълтата гостенка“ отива именно при тези пациенти. След това не бива да забравяме уязвимите групи – хората в затвора, наркозависимите, пациентите с ХИВ. Така че има един рисков контингент.

В същото време всички ние сме изложени на стрес, храним се недостатъчно или нерационално. Така че туберкулозата се среща дори при хора от групата на интелигенцията.

Какво е основното предизвикателство в борбата с туберкулозата?

Превенцията, ранното откриване, работата с пациентите. Не лесна задача е и лечението, защото при много от пациентите, които сме открили, има затруднения с довършването на тяхното лечение. Първите два месеца тези пациенти са рискови и опасни за околните, защото са заразни. Те трябва да бъдат лекувани в профилирани лечебни заведения. Веднъж дошли те трябва да изпълнят цялата програма за лечение, за да могат да се излекуват без остатъчни изменения, които да не рецидивират. Лечението е безплатно за пациентите.