За антибиотичната резистентност като един от сериозните проблеми на общественото здраве
Мария Шаркова
Мария Шаркова
Експерт
За антибиотичната резистентност като един от сериозните проблеми на общественото здраве

За антибиотичната резистентност като един от сериозните проблеми на общественото здраве

Възможно ли е как да се борим срещу АБ резистентност? Какви проекти в тази насока е разработил Центърът за контрол и превенция на заболяванията?

http://mariasharkova.com/antibiotichna-rezistentno...

Съвсем скоро посетих лекция на Центъра за контрол и превенция на заболяванията, САЩ на тема „Вътреболнични инфекции и антибиотична резистентност”. Основен акцент беше следното изказване на лектора, водещ специалист от CDC: „Антибиотикът е единственото лекарство, което оказва влияние върху здравето на един човек, когато лекуваме друг човек”. Или с други думи: ако вие прекалявате с аспирина, това няма да се отрази на останалите хора, но ако приемате антибиотик, който е неправилно или неоснователно предписан (вид, дозировка, срок на прием), то вие произвеждате резистентни бактерии, които, попаднали в друг организъм, са също толкова резистентни. Някои резистентни бактерии „предават” своята резистентност на други бактерии, което още повече усложнява проблема.
Как бактериите стават резистентни:
В последните няколко дни няколко пациентски организации повдигнаха въпроса за антибиотичната резистентност, но извън тези призиви, съвсем отговорно може да се обобщи, че липсват каквито и да било цялостни мерки в областта на общественото здраве, които да адресират този сериозен проблем. На първо място, не се разглеждат всички причини за този феномен.
Антибиотичната резистентност възниква не само от неправилно използване на антибиотици при лечението на пациенти. Все по-масово става отглеждането на животни за хранителната промишленост, на които се дават антибиотици с цел унищожаване на микрофлората, за да се постигне бърз разстеж при животното. Консумацията на такива меса и продукти пренася резистентните бактерии в нашите организми (например салмонела). Изпражненията от тези животни също разпространяват резистентни бактерии, като последните попадат върху различни зърнени и други култури, които после консумираме. Ето защо, за да се реши този проблем, е необходимо сериозно обсъждане как да се регламентира и контролира използването на антибиотици при отглеждането на животни и земеделски култури.
Неправилното изписване на антибиотици обикновено води до разпространение на резистентни бактерии по два начина: предаване на бактериите на околните, когато лечението се провежда извън болница (у дома, на работа) или разпространението им в болнични заведения от пациента или персонала на други пациенти/персонал. По данни на CDC половината от антибиотиците се изписват неправилно (доза, вид, продължителност на лечението). През 2013г. Центърът публикува списък с 18-те най-опасни бактерии, като обяви, че липсата на мерки ще ни върне във времената, когато прости бактериални инфекции са били фатални. Така например една от най-сериозните заплахи е тази от Clostridium difficile, като смъртността от тази бактерия е нараснала с 400% между 2000 до 2007г. Доказано е, че дезинфектантите за ръце не унищожават този микроорганизъм.
Какво може да се направи:
Предложенията на няколко пациентски организации да се въведе Национална програма срещу антибиотичната резистентност са чудесни, но конкретните мерки, които се предлагат могат да решат проблема само частично. Предлаганите от МЗ елетронни рецепти и използване на биометрични данни за идентификация в аптеките действително ще намалят безразборното закупуване на антибиотици, но няма да решат този мащабен проблем. Необходима е Национална програма, която да обхваща множество мерки. Например националната програма в САЩ за борба с антибиотичната резистентност, провеждана от CDC, включва четири основни групи мерки: предотвратявне (на разпространението), проследяване (на резистентните организми), подобряване (на предписването на антибиотици и програмите в лечебните заведения за контрол на антибиотичната резистентност) и развиване (на клиничните изпитвания, свързани ссъс създаване на нови антибиотици и тестове). Всички тези мерки следва да са насочени в четири посоки: здравеопазване (лечебни заведения, здравни заведения, административни органи, функциониращи в областта на здравеопазването), общността; хранителна промишленост и административни органи, упражняващи контрол; международно сътрудничество;
Конкретно дейностите включват:
.-Изписване на антибиотици след определяне на вида причинител и неговата чувствителност;
-Обучение на пациентите по отношение на употребата на антибиотици и проследяване на тяхното състояние.
-Въвеждане на програми за хигиена на ръцете в лечебните заведения, както и в училища, администрации и други; Обучение относно това как да се предпазим от инфекции, разпостраняващи се с храната: предпазване на храната от контаминиране с бактерии, приготвянето й, измиването и начина на съхранение.
-Установяване и проследяване на резистентни бактерии на локално ниво и тенденции при разпространението им; Определянето на най-често срещаните резистентни организми и локализирането им (например има характерни за болниците бактерии, за детските градини, такива, разпространявани с храната и т.н).
-От особена важност е регламентацията и контролът върху използване на антибиотици при отглеждането на животни и земеделски култури, за да се предотврати пренасянето на резистентни бактерии върху хората.
-Партньорство с международни организации, имащи опит в политиките, свръзани с борбата срещу антибиотичината резистентност и подкрепа на клиничните изпитвания на антибиотици и бързи тестове.
-Създаване на стандарти за работа в лечебните заведения, своевременно идентифициране на вътреболничните инфекции и тяхното регистриране, както и на прекомерната употреба на едни и същи широкоспектърни антибиотици;
-Събиране и анализ на данни за използването на антибиотици и проследяването на тенденции, характерни за определени райони и лечебни заведения.
Опитът показва, че само частични мерки, насочени само към отделни групи от населението или адресиращи само една от многото причини, свръзани с антимикробната резистентност, не може да разреши този сериозен проблем. Необходима е цялостна политика и спешно изграждане на визия и стратегия в тази насока, с въвеждане на различни по вид програми и сериозен контрол, който не се изчерпва само с електронни рецепти, контрол в аптеките или извършване на микробиологични изследвания при деца. Изключително сериозен е и въпросът с докладване на вътреболнични инфекции в лечебните заведения, като към момента няма реално действаща система в страната ни, гарантираща обективно и пълно докладване на всички инфекции, свръзани с оказване на медицинска помощ.

Реклама

Мнения