Европейската харта за правата на пациента: Всяко лице, индивид има право да избягва, доколкото е възможно, страданието и болката във всяка фаза на заболяването си.

В този текст не става дума за песента на Лили Иванова по стихотворението на Иля Велчев. Защото там се говори за духовната болка. А за съжаление, стотици наши сънародници с раково заболяване изпитват всеки ден силна, ужасяваща, понякога нечовешка физическа болка. При това напълно очаквано от медицинска гледна точка, защото за всички е ясно, че повечето онкологични заболявания в различни етапи от развитието си водят до болка. И след като това се знае, би трябвало здравната система да е така настроена, че планирано и систематично да осигурява безплатно превенция и лечение на тежките и хронични болки. На хартия това изглежда уредено… Но, както в много други сфери, добрите пожелания в стандартите и документите се разминават драстично с реалностите от всекидневието на онкологично болните и техните близки.

Сложният лабиринт

Обичайно всичко започва с притеснения, обиколка по лекарски кабинети, разнообразни лабораторни и образни изследвания и в един момент идва диагнозата рак. Който не го е сполетяло лично или в семейството му, няма как да разбере в пълнота шока. Добрата новина е, че в значителен процент от случаите това отдавна не е равносилно на присъда. Но със сигурност означава дълга многоетапна битка. Най-често се започва с операция, следва химиотерапия и/или лъчелечение. А при рецидив всичко започва отначало. Част от този път е белязан от болката. При някои тя идва още в началото, дори е станала причина да се търси и открие заболяването. При други туморът се е спотайвал, явил се е в напреднал стадий и болката е връхлетяла впоследствие. Колкото пациенти, толкова и различни истории. Но има и нещо общо. Много често никой не им казва какво трябва да направят в здравно-административен план, след като им е поставена злокачествена диагноза. Къде да се запишат, на какво имат право, как се отпуска, кой ще ги проследява, изследва, обезболява. Все още имаме много добри специалисти в различните хирургически и онкологични специалности, но не всеки от тях има времето и търпението да говори с пациента и близките му, да го насочи и напътства. А по отношение на справянето с болката ситуацията е още по-трудна.

Изписването на зелени и жълти рецепти

Напълно оправдано държавата е въвела строг режим за отпускането на така наречените наркотични аналгетици и на някои успокоителни лекарства, с които би могло да има злоупотреба. При онкологично заболяване болкоуспокояващите са безплатни за пациента. И това е добре. Но се оказва, че никой няма сметка да се занимава с тяхното предписване, поддържане в аптеките и продажба. Всяко медицинско заведение, което отпуска болкоуспокояващи, трябва да се лицензира за работа с такива, да отговаря на определени условия за съхранение, отпускане – само от магистър фармацевти и ежемесечно отчитане. Т.е. явява се в тежест на бюджета, а и на времето на работещите в съответното звено. За разлика от останалите клинични пътеки в онкологията, оценени на стотици левове, обезболяващите медикаменти на онкологичните пациенти се отпускат по т.н. „Шеста куха“ процедура – дейността на лекарите, фармацевтите и здравното заведение е оценена на „нула лева“.

Заради утежнения режим и липсата на финансова ефективност за болниците, които са търговски дружества, се оказва, че много водещи онкологични лечебни заведения в момента не предписват и отпускат опиодни аналгетици на диспансеризирани пациенти за домашно лечение, независимо че в същите е проведено хирургично лечение, химиотерапия или лъчелечение на същите тези пациенти. Включително Националната онкологична болница в „Дървеница“, Университетската болница „Царица Йоанна“ (ИСУЛ), Военномедицинската академия и почти всички частни онкологични болници. Т.е. ако един пациент е диагностициран с онкозаболяване в някоя от посочените (а и в редица други), лекуван е за същото заболяване в тях и има нужда от обезболяване, когато трябва да се прибере у дома, то не може да му бъде предписано и отпуснато на място.

Пациентът или негов близък трябва на всеки 15/30 дни да посещава друго здравно заведение - онкодиспансерите, от болничната аптека на което да получава безплатно полагащите му се медикаменти срещу болка.

Онкодиспансерите

Те отдавна не се наричат така, но дори и под новите си названия – СБАЛОЗ (Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания) или КОЦ (Комплексен онкологичен център) отговарят за комплексното медицинско обслужване на пациентите с ракови заболявания. Но е изключително важно всеки пациент с такава диагноза своевременно да се регистрира в най-близкия до местоживеенето си център. Там трябва да му правят периодични прегледи и изследвания, да му провеждат значителна част от терапията, да му отпускат обезболяващите лекарства. Разбира се, когато една болница надхвърли кредитния си лимит за месеца, за да не търпи санкции, първото, от което се отказва, е доставката на обезболяващите лекарства. Сякаш болката е нещо като глезотия от страна на пациента и той е длъжен да „потърпи“… Без коментар! Едва в последните месеци тази порочна практика започва да се преодолява. Както и практиката да се връщат пациенти, записани по стриктен график за химиотерапия, защото липсват съответните медикаменти. Освен това в цели области буквално липсват специализирани онкологични болници и специалисти. Пациентите от Монтана и Видин трябва да пътуват до Враца. Болните от Ловеч трябва да ходят до Плевен, а тези от Кърджали и Смолян – до Хасково. Представете си как изглежда това пътуване, ако състоянието на пациента е тежко, а зимата се е развихрила с пълна сила. А това пътуване трябва да се повтаря на всеки 15/30 дни.

Как е по света

Във водещите европейски държави, в САЩ, Канада и Япония основен принцип на всяка медицинска дейност е нулева толерантност към болката. На това изискване там не се гледа като на екзотика, а е базата, от която започва контакта с пациента, всяко изследване и лечение. Болка не се допуска при никакви ситуации, без за това да е необходима молба, уговорка или каквото и да е специално искане от страна на болния и близките му. Наличието на болка означава провал на лечението, атестация за ниско качество на лекаря и на лечебното заведение. Дори и след това крайният резултат да е благоприятен. Все още тук сме на огромно разстояние от тези стандарти. Причините са комплексни, но в преодоляването им основната отговорност е на медицинската общност и на държавната регулация. Никой пациент не е и не може да бъде виновен в това, че желае да живее и да си отиде от този свят без болка. Докато това не стане реалност, за никакво европейско здравеопазване не можем да говорим.

Къде да се обърнете, ако ви установят злокачествено заболяване или се лекувате вече от такова, за да получавате адекватно и безплатно обезболяване, докато това Ви е необходимо:

Тук се публикува списъкът на онкозвената – КОЦ и СБАЛОЗ