Казвали ли са ви, че сте прекалено чувствителни, че приемате всичко много навътре и много го мислите? Може би сте от хората, които лесно се засягат и обиждат, които са твърде раними и дори дребна забележка ги кара да страдат и дълго да обмислят и анализират ситуацията?

Казвали ли са ви, че сте прекалено чувствителни, че приемате всичко много навътре и много го мислите? Може би сте от хората, които лесно се засягат и обиждат, които са твърде раними и дори дребна забележка ги кара да страдат и дълго да обмислят и анализират ситуацията?

Ако сте от тези хора, вероятно ви се е искало да не сте толкова уязвими и сте се питали как може да бъдете непукист като някои други…

Всъщност защо хората са толкова различни в реакциите и преживяванията си, защо едни могат с усмивка да реагират на язвителна забележка и след минути дори да забравят за „инцидента“, а други ще се почувстват засегнати, унизени, дълго ще страдат и преповтарят в мислите си случилото се?

Защо някои хора могат съвсем спокойно да приемат непредвидено събитие, неприятна ситуация, грубо отношение или липса на внимание без това да предизвика някакво сътресение в психиката им, а други го преживяват драматично?

Кое прави едни хора по-чувствителни от другите? Кога се формира тази особеност на личността?

Основното, което определя емоционалната чувствителност на човек е неговият темперамент. Темпераментът характеризира типа нервна система и начина, по който протичат основните психични процеси – възбуждане и задържане.

Редица автори смятат, че темпераментът е даденост, с която човек се ражда, дооформя се в първите години от детството му и остава почти непроменен дълго време, понякога и до края на живота му.

Основната класификация на видовете темперамент разделя хората според типа на нервната им дейност на 4 групи:

сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик.

Разбира се, типът темперамент не съществува в чист вид и всеки от нас притежава характеристики от няколко вида, като един от тях е преобладаващ.

Причини за прекалената чувствителност могат да бъдат и травмиращи ситуации в детството, а в някои случаи – прекалената „задушаваща“ загриженост от страна на родителите, могат да бъдат също и преживян стрес или депресия.

Възможно ли е да се променим и да не бъдем толкова чувствителни, възможно ли е да променим своя темперамент?

Скоростта и дълбочината на нашите реакции и преживявания са устойчиви психични процеси, които трудно се променят, но все пак е възможно. Разбира се не е нужно тотално да се променят.

Чувствителността всъщност не е само недостатък. Хората с чувствителна натура са по-интуитивни, обичат изкуството и се изявяват много добре в професии като художник, музикант, поет, философ. Обръщат внимание на малките неща и се отличават със своята съпричастност към другите.

Лошото е, когато чувствителността е толкова силна, че се явява проблем във всяко наше начинание, във всички области от живота ни. Такава прекалена чувствителност ни прави крехки, уязвими и напълно зависими от хората и обстоятелствата. Тя се превръща в болестно състояние и ни кара ненужно да страдаме.

Напълно е възможно да променим тази наша сензитивност.

Аз също мога да кажа, че съм от чувствителните хора, но в значителна степен успях да преодолея негативните страни на чувствителността.

Много от вас ми пишат – „Искам да стана непукист, искам да съм свободен и да мога да продължа без да го мисля толкова, как да направя така, че да не ми пука?“

Срещала съм хора, които са спокойни и невъзмутим и не се трогват от нищо, които в очите на чувствителните хора изглеждат безчувствени, защото нищо не може да ги изкара от равновесие – хора тип флегматици, а също и хора, които „пускат по течението“ всичко, което става, продължават напред и с лекота се захващат с поредното си занимание.

Питала съм ги: „Как успяваш да не мислиш да случилото се, да го забравиш, да не се притесняваш, да си спокоен и просто да не ти пука?“

Обикновено тези хора отговарят нещо от рода на: „Не знам, просто не го мисля.“

Това за тях е нещо нормално и е естествената им реакция, така протичат психичните им процеси. Те пък не могат да проумеят защо чувствителните хора толкова драматизират и усложняват нещата.

Как можем да си помогнем ако сме прекалено чувствителни и раними?

На първо място е необходимо се осъзнаем.

Осъзнайте, че макар прекалената чувствителност да изглежда като ваше определение, тя не е вашето Аз. Тя е само съвкупност от психични процеси, реакции, които следват познат и утъпкан път. Вие сте много повече от тези процеси и можете да прокарате нови пътища на реакциите си. Осъзнайте, че реагирате като „под команда“ .

Признайте емоциите си и ги наблюдавайте.

Когато са ви казали нещо обидно и усещате буцата в гърлото, когато ви изпълва тъга или гняв заради нечие поведение, наблюдавайте чувствата си и реакциите си.

Да ги наблюдаваш означава първо да ги признаеш, защото не е достатъчно да си кажеш – „не ми пука“, а вътрешно да страдаш и да не можеш да намериш покой. Признайте пред себе си – „да, аз изпитвам тъга, усещам гняв“ и наблюдавайте тези реакции и какво се случва в организма ви под тяхното влияние Наблюдавайте всичко това без да се потапяте в емоциите, а като страничен наблюдател. Това ще ви даде възможност да разграничите реакцията от вашето Аз – Наблюдателят. Когато наблюдаваме реакциите и емоциите си, те губят силата си и постепенно утихват.

Както казва Екхарт Толе – нищо негативно не може да продължи да съществува пред светлината, която разпръсква съзнанието.

Не приемайте обидите и грубото отношение лично.

Когато някой се държи грубо, това е негов проблем. Може да е раздразнителен и гневен, защото самият той се страхува от нещо или се чувства несигурен. Възможно е като унижава другите, подсъзнателно да се стреми да гради по този начин самочувствие. Може също така това да е обичайното му поведение. Вие не сте отговорни за нивото му на съзнание, за неговото възпитание или за настроението му. В много случаи хората казват неща без да влагат умисъл и идея си нямат, че вие дълго ще страдате от думите им.

Това не означава разбира се, че трябва да се оставите да ви тъпчат и че не бива да отговаряте нищо. Но можете да отговорите, без да сте водени от страх, гняв и чувство на обида и без да се оправдавате, защитавате или нападате.

Не приемайте това, който казват другите за истина. Обикновено се засягаме от това, което ние не приемаме в себе си и се опитваме да го скрием. Например ако имате комплекс, че сте пълни и ви кажат, че сте дебел, вие ще се засегнете, но ако се приемате такъв, какъвто сте и се чувствате добре в кожата си, това няма да ви притесни.

Помнете, че най-важно е какво вие мислите за себе си.

Осъзнайте, че изкривявате действителността. Променете модела си на мислене.

Дайте си сметка, че ситуациите сами по себе си не са лоши, така ги прави да изглеждат нашето съзнание и начина, по който ги интерпретирате.

За това може да ви помогне едно упражнение. Направете си една таблица с три колонки.

В първата колонка напишете как се чувствате, какви мисли и чувства предизвиква във вас ситуацията или отношението на някого.

Във втората колонка опишете ситуацията такава, каквато е, сякаш я гледате отстрани, без да и лепвате етикети и без да я оценявате. Просто я отбележете като факт.

Сега погледнете първата колонка и вижте как интерпретирате и преувеличавате ситуацията според своите минали преживявания, заради свои комплекси, страхове. Вижте как деформирането на това, което е, предизвиква появата на ирационални мисли.

След това, в третата колонка напишете положителни мисли и утвърждения, които да пренастроят нагласата и начина на приемане на ситуацията.

Например:

Откажете се от анализа.

Престанете да анализирате и да мислите защо той е казал това или онова, защо постъпва така, защо вие сте изтърсили нещо, което не е трябвало и да превъртате до безкрай „филма“ в главата си, да си задавате безброй въпроси и да правите ситуацията да изглежда като ужасен провал… Безсмислено е да се измъчвате дни наред заради нещо, което някой е казал и дори вече не си спомня за това, безсмислено е да се обвинявате задето не сте направили нещо, както „трябва“, да се питате защо на другия не му пука и т. н.

Кажете – „Ситуацията е такава, каквато е, всеки реагира според нивото на съзнанието си, всичко е наред.“

И просто продължете напред. Знам, че мислите ви ще се опитват да се връщат отново и отново към случая и пак да „разчовъркат раната“. Затова се съсредоточете изцяло в настоящия момент, заемете се с работата или хобито си и му отдайте цялото си внимание. източник: http://sebepoznanie.com

Не бива да губите нито миг в страдание заради неща, които вече са станали.

Ако всичко написано по-горе ви звучи чудесно, но не успявате да го разберете и приложите успешно сами, можете да потърсите за съдействие нашите специалисти, за да постигнете с лекота желания емоционален баланс.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ: Как Позитивната психотерапия може да помогне във вашият конкретен случай и защо Позитивната психология е толкова успешна за осъществяване на емоционален тренинг и личностно развитие? - се свържете с Ина Антонова - Позитивен психолог и психотерапевт, специалист в лечението с "Цветята на Д-р Бах" и дългогодишен член на „Международната асоциация по позитивна психология”, или използвайте Формата за запитвания от страницата ни с КОНТАКТИ.

Позитивен психолог Ина Антонова
и психотерапевт:................................
телефон за връзка: +359 882 416 567
електронен адрес: ina@bowencenter.bg

Виж още:
▶ Защо ни привличат неправилните хора?
▶ Егото ни жадува за: Oдобрението на околните
▶ Програмирай съзнанието си за щастлив живот
▶ Как да се справим с безсънието?
▶ Психотерапията - лечение или пътуване към себе си!?
▶ Как да започнеш да мислиш позитивно?
▶ Моралното насилие е по-опасно от физическото!
▶ Мъжът след брака - мачо или под чехъл?