Извънболнична медицинска помощ
27.03
Книги и учебници
Книги и учебници
Страница
Извънболнична медицинска помощ

Извънболнична медицинска помощ

.

Съдържание

1. Въведение

2. Извънболничната помощ – от подценявана към приоритетна

3. Извънболничната медицинска помощ като система

4. Функции, организация и проблеми на първичната извънболнична медицинска помощ

4.1. Нерешени терминологични проблеми на ПИМП

4.2. Първичната медицинска помощ като базов сектор в националната здравна система

4.3. ОПЛ пред своите пациенти – социологически аспекти на общата медицинска практика

4.3.1. Мотивация за свободен избор на ОПЛ

4.3.2. Оценка на дейността на ОПЛ чрез мнението на пациентите

4.3.3. Управленски и организационни аспекти на общата медицинска практика през погледа на пациентите

4.4. Комуникацията „лекар-пациент” в общата медицинска практика

4.5. Необходимост от ефективен мениджмънт на общата медицинска практика

5. Функции, организация и проблеми на специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП)

5.1. Видове лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ

5.2. Ролята на специализираната извънболнична медицинска помощ като медиатор между ПМП и болничната помощ

5.3. Необходимост от ефективен мениджмънт на специализираната извънболнична медицинска помощ

6. Маршрутът на пациента – индикатор за организацията и качеството на извънболничната медицинска помощ.

7. Нерешени проблеми на извънболничната медицинска помощ и възможности за повишаване на нейната ефективност.

7.1. Необходимост от регулиран прием на пациентите

7.2. Осигуряване на денонощен достъп до медицинска помощ

7.3. Неудовлетворената потребност от домашен стационар

7.4. Домашен патронаж – роля и перспективи

8. Мнението на пациентите – от подценен към първостепенен критерий за оценка на извънболничната помощ

9. Необходимост от публичен дебат и публичен контрол на организацията на извънболничната медицинска помощ

10. Извънболничната медицинска помощ в Националната здравна стратегия 2014 - 2020 година

11. Заключение

Резюме

Ефективното управление на националната здравна система се нуждае от ясно очертаване на нейните приоритети, структура, интегритет и координация на отделните нейни сектори. Това е особено наложително в усливята на здравна реформа.

Но както отбелязват анализаторите, здравната реформа в България, за разлика от развитите страни, не бе частична промяна от типа усъвършенствуване на системата, а доведе до фундаментални и кардинални промени в принципите на управление, финансиране, структура и организация на медицинския труд, както и до нови социални отношения в здравеопазването.

В процеса на здравната реформа характерни промени претърпява както извънболничният, така и болничният сектор и в частност първичната медицинска помощ, която формално е определена като първостепенен приоритет. В този аспект е един от най-важните проблеми на досегашната реформа – дали наистина извънболничната помощ, в т.ч. първичната здравна помощ и общата лекарска практика са станали реален приоритет в дейността на здравеопазването. 

Реклама

Мнения