Прилагането на екстензия за наместване на дислоцирани части на тялото е извесно още от дълбока древност. Хипократ и Гален са употребявали апарати за коригиране на гръбначни изкривявания .В България е въведена от проф. Георги Гечев през 1968 г в рехабилитационния център – гр. Павел баня.

ИСТОРИЯ НА ЕКСТЕНЗИОННОТО ЛЕЧЕНИЕ Прилагането на екстензия за наместване на дислоцирани части на тялото е известно още от дълбока древност. Хипократ и Гален са употребявали апарати за коригиране на гърбавост.
Съвременната екстензионна терапия е млад клон на физикалната медицина и е въведена през 1931 г от Мuchedin, в последствие усъвършенствана от De Seze и школата му, Cyriax (1954). В България е въведена от проф. Георги Гечев през 1968 г в рехабилитационния център – гр. Павел баня.

ВИДОВЕ ЕКСТЕНЗИИ
І. В зависимост от положението на болния върху екстензионната маса:

Хоризонтална екстензия;
Екстензия под наклон;
Вертикална екстензия;
Екстензия на тялото под ъгьл / Pearl /.

ІI. По отношение на времетраенето:

Непрекъсната;
Временно непрекъсната;
Интермитентна;
Едномоментна /манипулация/.

ІII. Други видове:

Автотракция;
Подводна екстензия.

Іv. В зависимост от третирания отдел на гръбначния стълб:

Цервикална;
Торакална;
Лумбална;
Комбинирана

МЕХАНИЗМИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ПРИ ЕКСТЕНЗИРАНЕ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ.
Механичната тракция на гръбначния стълб води до съответна реакция на ставно-лигаментарните формации и интервертебралния диск. Получава се мобилизация на ставите в екстензирания сегмент, разширение на интервертебралните пространства и отвори, с което се подобрява нарушената циркулация в тези зони,създават се условия за репониране на мигрирал фрагмент на дисков пролапс по силата на аспирационния механизъм. Освен това тракцията изпъва задния надлъжен лигамент, като създава центрипитална сила, която подпомага репонирането на протузията, доказано от De Seze още през 1951 г. Опитно с рентгенови контрастни дискографии и 1972 г потвърдено в България от проф. Г. Гечев. При подводната екстензия по метода на проф. Г. Гечев, допълнителен ефект придава минералната вода, която участва със своя топлинен, механичен и химичен фактор.

СИЛАТА НА ТРАКЦИЯТА ПРИ ЕКСТЕНЗИОННО ЛЕЧЕНИЕ ЗАВИСИ ОТ:

Триенето, което се получава между пациента и екстензионната маса, преодоляващо се с:
1. подвижни плотове на фиксиране;
2. при подводна екстензия;
От разстоянието между фиксираните участъци на тялото;
От мускулния спазъм;
От предварителното изглаждане на лумбалната лордоза.

ЕКСТЕНЗИОННА МАСА
ЕКСТЕНЗИОННАТА МАСА ЗА ПОДВОДНА ЕКСТЕНЗИЯ ИМА ОРИГИНАЛНА КОНСТРУКЦИЯ, СЪЗДАДЕНА Е ПРЕЗ 1968г ОТ ПРОФ. Г. ГЕЧЕВ И Е ПРИЗНАТА ЗА РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ С УДОСТОВЕРЕНИЕ № Х 1787. МАСАТА ПРЕДСТАВЛЯВА МЕТАЛНО – ТРЪБНА КОНСТРУКЦИЯ , СЪСТАВЕНА ОТ ОСНОВНА, НОСЕЩА НЕПОДВИЖНА ЧАСТ, И ПОДВИЖЕН ПЛОТ. СТАЦИОНАРНАТА ЧАСТ, ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА СЕДАЛИЩЕТО И ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ, ПОЗВОЛЯВА 45 ГРАДУСА ФЛЕКСИЯ В КОЛЕННИТЕ СТАВИ. Подвижната част на масата е торакалният плот, който започва от мястото на тазобедрените стави, и се движи на ролки върху стационарната рама посредством скрипци в кранио-каудална посока. Торакалният плот позволява и движение – повдигане и сваляне до 45 гр. на торса, т.е. колкото е необходимо за изглаждане на лумбалната лордоза.
ФИКСАЦИЯ НА ПАЦИЕНТА На плоскостта на бедрата се поставя планка фиксатор със специална профилна плоскост, чрез която се осигурява фиксация и стабилизация на долната половина на тялото. Фиксирането на торакса става с широк колан, закрепен здраво към мобилната торакална платформа. При тракция тялото и платформата са в пълно сцепление и плъзгането се извършва изключително чрез ролките. По този начин се елиминира изцяло триенето между тялото и плота.
МАСАТА Е С РАЗМЕРИ:

ДЪЛЖИНА 190 СМ
ШИРИНА 65 СМ
ВИСОЧИНА КЪМ ГЛАВАТА 70 СМ.

ЦЯЛАТА КОНСТРУКЦИЯ Е ПОТОПЕНА ВЪВ ВАНА С МИНЕРАЛНА ВОДА

ПРИНЦИПИ НА ПОДВОДНАТА ЕКСТЕНЗИЯ

1.РЕЛАКСАЦИЯ
2.ТРАКЦИЯ
3.ИМОБИЛИЗАЦИЯ

1. РЕЛАКСАЦИЯ Цялостна и ефективна релаксация на ригидната паравертебрална мускулатура се постига във водна среда с постоянна температура – 37 -38 C, без рязка разлика от температурата в помещенията 22-24 с. В топлата минерална вода мускулатурата се релаксира цялостно, обикновено за престой от 5-10 мин. Добрият ефект на тракцията във водна среда се дължи и на факта , че се елиминира част от телесното тегло – закон на Aрхимед.
2. ЕКСТЕНЗИЯ. Тракцията на лумбалния дял се извършва в анталгична поза при оптимална тяга. Най-често тази поза е легнал по гръб, с флектиран торакс и флексия в тазобедрените стави до 45 градуса /ембрионална поза, поза, в която излитат космонавтите/. Фиксацията на болния се извършва чрез торакален колан, който обхваща долната третина на гръдния кош и по този начин може да се възпроизведе тракция на торса в краниална посока. Каудалната половина от тялото се фиксира чрез плоскост, прикрепена към бедрата, като по този начин се осигурява теглене на сакрума, съответно на лумбалния дял на гръбначния стълб. Самата екстензия започва с 15 или 20 кг, при което се отчита състоянието на коланите, отстранява се евентуален дискомфорт. Като критерий за оптималната сила на тракцията най-често се използва моментът, когато пациентът съобщи за изчезване на болката. Екстензирането може да продължава до ново появяване на болка, което е резултат от преразтягане и следва тягата /напрежението/ да се намали до изчезване на болката. Преимущество на екстензията в минерална вода по метода на проф. Г. Гечев чрез скрипци е, че се осигурява максимална релаксация и постоянна тяга по време на процедурата, която продължава 15-30 мин. Освобождаването от екстензията става бавно, постепенно, като тежестите се сменят една по една. След това се освобождава фиксацията на бедрата, а после – на гръдния кош. В случаите, когато се появи болезненост при освобождаването от екстензия, препоръчително е болният да не става сам, а с помощта на механично подемно устройство. Екстензията се прави един път дневно, но добри резултати дава и двукратната, без да се очаква, че ефектът ще бъде два пъти по-добър. Курсът на лечение е 10 – 15 броя екстензии и не бива да се определя предварително.
3. ИМОБИЛИЗАЦИЯ. Създаването на условия за пълна имобилизация се постига чрез ортопедично легло, в така нареченото „уилямсово положение” / p.c. Williams, 1955 /, осигуряващо добра възможност за анталгична поза. При тази поза се постига:

Кифоза или изглаждане на лумбалната лордоза, т.е. разширение на интервертебралните отвори – обсоятелство, което благоприятсва декомпресията и по-доброто оросяване на нервните елементи;
Болният не може да се обръща настрани, като по този начин се изключва от движение лумбалният отдел на гръбначния стълб.

Режимът на легло трябва да се спазва строго. Краткият престой във вертикално положение се подпомага от носене на лумбален корсет