Публикация

Ендоскопска хирургия на синусите - кога и с какъв ефект се прилага

Тези операции са по-малко травматични за болните и в някои случаи могат да минат за минимално инвазивна хирургия. Съкращава се болничният престой, липсват външни разрези. Дискомфортът за пациента е много по-малък след такава интервенция, отколкото при отворените методи


Проф. д-р Румен Бенчев е специалист по оториноларингология в Хил клиник

- Проф. Бенчев, какви са възможностите на ендоскопичната хирургия на синусите?

- Eндоскопска хирургия на околоносните кухини е подходяща, когато има изявен възпалителен процес, който не се подава на медикаментозно лечение, както и при затруднено носно дишане. Понякога се прилага при главоболие, но невинаги може да помогнат за неговото премахване. Затова е необходимо конкретният случай да бъде прецизиран внимателно. Тези методи рядко могат да бъдат от полза, когато има засилена секреция.

Eндоскопската хирургия на околоносните кухини е въведена през 80-те години на миналия век в Грац (Австрия). По същото време започва да се прилага и в Германия, като постепенно достига най-големия си разцвет в САЩ. В Америка тя е въведена от проф. Дейвид Кенеди, който получава образованието си именно в Грац. Той дава името на метода - „функционална ендоскопична хирургия на синусите“. За радост такива оперативни интервенции вече се извършват и в България.

- Какви са предимствата на метода?

- Тези операции са по-малко травматични за болните и в някои случаи могат да минат за минимално инвазивна хирургия. Съкращава се болничният престой, липсват външни разрези. На практика, дискомфортът, който пациентът изпитва след такава интервенция, е много по-малък, отколкото беше преди, когато се прилагаха отворените методи. Пациентите вече са доста ориентирани, търсят помощта ни, задават конкретни въпроси за заболяването и дали може да се лекува по ендоскопски път.

- Има ли някакви противопоказания?

- Противопоказанията са относителни. Ендоскопичната хирургия на синусите не се прилага при големи тумори. Могат да бъдат оперирани дори и злокачествени образувания, но все пак с ограничен размер.

От друга страна, апаратурата е доста скъпа и по тази причина в България няма чак толкова много центрове, които да извършват такива хирургични интервенции. Обикновено това са университетските и частни болници, които са концентрирани в големите градове – София, Пловдив, Плевен, Стара Загора.

- Какво трябва да знаят специалистите, преди да пристъпят към операция? Възможни ли са неуспехи?

- Както при всяка оперативна намеса, нормално е да има и неуспехи. Най-често те се дължат на два фактора. На първо място, когато операцията не е направена достатъчно радикално. Ако хирургът няма нужния опит, в стремежа си да не навреди на пациента, оставя неотворени клетки в синусите и по този начин болестта персистира, т.е. не утихва.

Другият фактор са заболявания, за които се счита, че много трудно биха се повлияли от една подобна операция. Там рецидивите са доста чести. Става дума за някои имунодефицитни заболявания, муковисцидоза, т. нар. триадна астма. При нея освен бронхиална астма и носна полипоза, има и непоносимост към нестероидни противовъзпалителни средства. Всички тези заболявания се характеризират с тежко еозинофилно възпаление, което засяга лигавицата и много често се получава рецидив на заболяването. Астмата се счита за фактор, който утежнява протичането на риносинуита е един недобрите прогностични белези при този тип хирургия.

Важно е да се отбележи, че хирургичното лечение не може да премахне заболяването само по себе си. Създават се условия за подобряване на лечението, на дишането през носа, за освобождаване на пациента от тежестта на секрецията, която се събира в синусите, но не и заболяването да се излекува напълно. Затова се започва с медикаментозно лечение, след това се прилага ендоскопична хирургия на синусите и отново се минава на медикаментозна терапия.

Повторни ендоскопични интервенции биха могли да се правят при рецидивиране на основните симптоми – най-вече на назалната полипоза, която запушва носа. 

Коментари