Публикация
Из историята на рака на млечната жлеза и неговото лечение
По данни от националния раков регистър през 2011г. 3885 нови жени в България са заболели от рак на млечната жлеза и само 52 мъже. Ако погледнем статистическите данни спрямо 100000 жени - за 2011 г., то 56 от тях са новозаболели от коварната болест. През 1980 те са били 33.
Днес ракът на млечната жлеза при жените е най-честото онкологично
заболяване, не само за българките, но и за жените по целия свят. Най-
често се диагностицира във възрастта между 50 и 69 годишна възраст, но
никак не е рядко и в по-ранна или доста напреднала възраст.
За първи път преди около 3000г. пр. Хр. в Египет в папируса на Edwin
Smith са описани 8 /осем/ тумори или язви на гърдата при жени, които са
били лекувани с изгаряне. Авторът е записал: „няма лечение“.
Много по-късно през 4 век пр. Хр. Хипократ въвежда термина „рак“ и
описва заболяването в млечната жлеза, като „излишък на черна жлъчка“
според неговата хуморална теория за болестите. 200 години по-късно
Гален, като се придържа към същата теория допълва, че някои тумори са
по-опасни от други. Той ги лекува с опиум, сяра, ликвириция, рициново
олио.
Чак през 1680 г. сл. Хр., което са си почти 2 хилядолетия по-късно,
френският лекар Francois de la Boe Sylvius започва да оспорва
хуморалната теория при рака и развива тезата за лимфната трансформация.
Явно заболяването зачестява и се обсъждат различни причини за
възникването му. През 1713г. Bernadino Ramazzini свързва по-голямата
честота на рака на гърдата при монахините с липсата на секс. Добавят се
идеите за „блокираното мляко в гърдите“, възпалението им, психичните
отклонения, прекомерния и груб секс, бездетството, застоялия и скучен
живот и т.н. Едва през втората половина на 18 век един френски хирург
предлага да се премахне тумора от гърдата, за да се излекува. С това се
ражда и първият метод за лечение на това зловещо заболяване -
оперативният.
Развитието на анестезията и антисептиката спомагат за напредъка на
хирургията и към края на 19 век William Halsted –хирург в Jonh Hopkins
Hospital в Ню Йорк извършва първата радикална мастектомия – или
премахване en bloc на млечната жлеза заедно с подлежащия мускул и
лимфните възли под мишницата. Тази операция се превръща в златен
стандарт за лечение на заболяването. Тя води до сериозна деформация на
гръдната стена и предизвиква голям козметичен дефект, но пък е
единствената доказала, че може да премахне рака от тялото. И така чак до
70-те години на 20 век, когато настъпва промяната в оперативната
техника - радикалната мастектомия на William Halsted е заменена с
„модифицираната радикална мастектомия“, последвана от сегментната
резекция и лумпектомията. Целта е с оперативния метод да се отстрани
тумора до „здраво“, но да се намалят и избегнат грозните дефекти на
тялото.
Пак в края на 19 век, друг хирург - G.Beatson след като премахва
яйчниците при жена с рак на гърдата, установява „че нейният тумор се е
свил“. И така се появява идеята за връзка между рака на гърдата и
хормоните. За да го лишат от хормоналната стимулация и „храна“ идват на
мода много драстични хирургични интервенции - като отстраняване на
надбъбречните жлези, а защо не и на хипофизата. Добре, че бързо са се
проявили фаталните рискове за живота на пациентките и тези оперативни
методи са били прекратени през 60-те години на 20 век. Но идеята за
хормоналната връзка остава.
Пак в началото на 20 век се събират и много доказателства, че
заболяването не е само в млечната жлеза, а се разпространява и в тялото.
Английският хирург Stephan Paget (1855-1926) създава теорията за
„семето и почвата“, която е опит за обяснение на метастатичната болест и
така полага основите на съвременната биология на туморите. Така ракът
на млечната жлеза от локализирано заболяване се превръща в системно
заболяване, което вече не може да се лекува само оперативно. Но времето
на химиотерапията, като системно лечение е още далече. Ще изминат почти
50 години преди Bonadonna да публикува своите резултати от приложението
на CMF /циклофосфамид, метотрексат и 5 флуроурацил/- първият ефективен
режим за лечението на рака на млечната жлеза. На 19.02 1976 г. в брой 8
на New England Journal of Medicine е публикувана статията на Бонадона Combination chemotherapy as an adjuvant treatment in operable breast cancer, която се превръща в крайъгълен камък на съвременната химиотерапия на рака на млечната жлеза.
Следва
Автор: д-р Мария Христова - онколог
Коментари