материал от Цвети Иванова, публикуван в chronicle.bg

Личните лекари протестират, ефективно. Кабинетите са празни, а хората негодуват, протестирайки срещу протеста на джи пи тата. Повечето пациенти смятат, че личните им лекари нямат основание да недоволстват. Така ли е?

Публикуваме един интересен текст, описващ ежедневието на българското джипи. Текстът е от www.chronicle.bg - Имат ли лекарите право на протест?

Понеделник. 8ч. сутринта. В кабинета на д-р Х.

Пациент с шал около врата сяда и изразява своето логично искане: „Докторе, боли ме гърлото, може ли да го погледнете?“.

В същото време телефонът звъни: „Докторке, Петко е. Може ли да мина по-късно да ми дадете болничен, че не мога да отида на работа днес?“.

Facebook измрънква със съобщение: „Привет, д-р Х. Само да ви питам по кое време да мина днес, като няма опашки, за да не чакам, защото съм на работа“.

През вратата нахлува запотен господин след разправия с другите чакащи: „Докторе, аз съм само за направление, може ли само да ми го напишете, че бързам. За кардиолог едно и едно за очен за майка.“.

Над рамото му се показва възрастна жена: „Д-р Х, в аптеката ми казаха, че лекарството ми за кръвно вече било с друг код, може ли да го оправите?“.

На грозда хора пред вратата се закача и млад мъж с куфарче: „Здравейте, искам само да ви представя новия медикамент на нашата фармацевтична фирма, ако може да го представите на пациентите“. Отвън стои човек с болки в тежест в гръдния кош и чака тълпата да се разсее, за да сподели симптома си. Телефонът звъни: „Д-р Х, в болницата не приемат Манол, казват че трябва да е диагностициран амбулаторно, не могат да го приемат, само защото има температура. Къде да отидем?“

Това е парче от ежедневието на общопрактикуващите лекари. Онези лоши хора, които, ако вярваме на здравния министър Петър Москов, премиера Бойко Борисов и репортажите на телевизионните журналисти, изоставят кашлящи деца по коридорите на поликлиниките, за да протестират за повече пари.

Кой какво казва?>>