​Антибиотиците са признати за едно от най-важните медицински открития на 20 век.Милиони човешки животи са спасени благодарение на тяхната употреба.

Нормално милиарди бактерии обитават нашата кожа, храносмилателна система, устна кухина и носоглътка. Повечето от тях не причиняват заболявания у човека и се наричат сапрофити. Някои от тях, обаче са патогенни (предизвикват заболяване), а други са условно патогенни, т.е. предизвикват заболяване, когато защитните механизми на нашия организъм са нарушени, поради различни причини, например предходна вирусна инфекция; намален общ и локален имунитет, структурни нарушения, водещи до задръжка на секрети и условия за свръхразмножаване на бактериите, нарушено равновесие и условия за свръх развитие на едни за сметка на други. През ранните години на 20 век, когато хората са нямали на разположение антибиотиците, инфекции като отити, синузити, стрептококови тонзилити са преставлявали сериозен проблем и много често са водели до усложнения и трайни увреждания. Например:

• Преди антибиотиците 90% от децата с бактериален менингит, причинен от менингококи, туберкулозни микобактерии, хемофилус инфлуенце тип В или стрептококи, умирали. Сред тези, които оцелявали, повечето били с тежки и доживотни неврологични увреждания, вариращи от глухота до умствена недостатъчност, гърчове, двигателни дефицити.
• Стрептококовият фарингит (гнойната ангина) била фатално заболяване, както поради тежестта на инфекцията и така и поради усложненията от нея като острия ставен ревматизъм, сърдечните клапни пороци, постстрептококовия гломерулонефрит, хореята. След въвеждането на антибиотичното лечение придобитите клапни сърдечни пороци, хореята и острият ставен ревматизъм стават толкова редки, че срещата с такива пациенти е изключителна рядкост.
• Инфекциите на средното ухо някога лесно се разпространявали към мозъка и обвивките му. Тогава лекарите са практикували широко перфорацията на тъпанчевата мембрана на засегнатото ухо с цел евакуация на гнойта, а оздравителният процес е отнемал месеци.
• Сериозни инфекции като туберкулозата и пневмонията са били смъртна присъда. Малкото оцелели пациенти с хронични форми на туберкулоза са разпространявали инфекцията, кашляйки и храчейки, а всеки един на седем е загивал от туберкулоза в млада възраст. И това не е било толкова отдавна – първите антибактериални медикаменти срещу туберкулозата започват да се използват през 50те години на 20 век.
• В доантибиотичната ера пневмонията, раневите инфекции, постродилните трески са завършвали фатално в повечето случаи.

Сега, повече от 80 години след откриването на първите антибактериални средства никой не отрича ролята на навременното и правилно подбрано антибиотично лечение. Поради добрия контрол на бактериалните инфекции с антибиотици, съотношението на заболеваемостта в умерения географски пояс и развитите икономически страни, се измества в посока вирусни инфекции, като те са доминиращи не само през есенно-зимния сезон.
Много скоро след първоначалната еуфория от ползата от антибиотиците и сулфонамидите учените изразяват опасенията си от прекомерната им употреба, тъй като забелязват и проявите на резистентност на бактериите към най-употребяваните от тях. Бактериите като бързо размножаващи се организми имат и способността да генерират чести мутации, някои от които водят до механизми, предпазвайщи ги от антибиотиците. Така, следвайки законите на естествения отбор, развилите резистентност към често употребяваните антибиотици щамове оцеляват и предизвикват заболяване и даже смърт у заболелия човек. Как отговаря човекът на това – разработват се все по- нови и по-широкоспектърни ангтибиотици с надеждата бактериите да нямат време да развият механизмите си за защита. В резултат, лекарите предписват все по-силни и широкоспектърни антибиотици, които от една страна имат шанс да унищожат повече щамове бактерии, но от друга при развитие на резистентност и към тях (което неминуемо се случва, колкото по-често ги назначаваме), ги губим като средство за излекуване на инфекцията. И така в надпревара с примитивните бактериални клетки лекарите и изследователите се борят да спасят повече човешки животи. Днес, антибиотичната резистентност се счита за един от най-сериозните проблеми, стоящи пред лекарите в света. Изчислено е, че повече от 100,000 смъртни случаи в САЩ са резултат само на резистентни към антибиотичното лечение инфекции.

Какво можем да направим, за да предотвратим развитието на антибиотична резистентност у бактериите? Ключът се крие в разумната употреба на антибиотиците. А тя се основава на добрата подготовка на лекаря, оценяващ клиничното състояние на пациента, точната диагноза с изолиране на бактериалния причинител и неговият профил на резистентност, редовното следене на националните и международни данни за регионалните профили на заболеваемост и резистентност, както и спазването на научно обосновани и своевременно актуализирани алгоритми за антибиотично лечение на заболяванията.
1. Нека не забравяме, че инфекциите се причиняват както от бактерии, така и от вируси, гъбички, паразити. Антибиотиците са ефективни само срещу бактериалните инфекции, но не и срещу вирусните, гъбичните или паразитните, които се лекуват със съответните специфични средства. Следователно, не се учудвайте, че вашият лекар не ви е предписал антибиотик за лечение на хремата или грипа ви – те са вирусни заболявания. Не всяко зачервено гърло се дължи на стрептококова инфекция, напротив в повечето случаи фарингитът е причинен от вируси и затова, въпреки че гърлото ви боли много, вие страдате и ваш приятел или съсед се е излекувал с Оспамокс, ние не бързаме да изписваме антибиотици. Точната диагноза е от първа и изключителна важност за правилното лечение на инфекцията. Освен клиничните симптоми на помощ ни идват и лабораторните данни, затова не се ядосвайте, ако сме ви изпратили за допълнителни изследвания.
Бактериите, които предизвикват отити или синусити, най-често произхождат от устната кухина и се развиват след вторично след вирусна инфекция. Затова първоначално не бързаме да започнем антибиотици, а назначаваме средства, предпазващи тези кухини от задръжка на секрети. Типични първично бактериални инфекции са тези на пикочните пътища, раневи и кожни инфекции, стрепотококов фарингит. Тях ние започваме веднага да лекуваме с антибиотици, тъй като нашата имунна система е в състояние частично да контролира, но не и да унищожи причинителите и с времето нелекуваните бъбречни инфекции например, хронифицират и водят до намаляване на бъбречната функция.
Вирусите причиняват грип, повечето фарингити, хрема, ларингит, трахеобронхити при повече от 90% от първично здравите хора. Затова не се изненадвайте, когато докторът ви не бърза да ви предпише антибиотик, а ви съветва да вземате средства, облекчаващи състоянието ви и подпомагащи собствения ви организъм да се справи с инфекцията. Над 90% от този тип инфекции се потушават от собствената ни имунна система и симтоматичните средства, приемът на достатъчно количество вода, антиоксидантите, имуностимулиращите средства и почивката са напълно достатъчни.
След време и при наличие на допълнително утежняващи преминаването на инфекцията състояния, може да се развие вторична бактериална инфекция, която да изисква лечение с антибиотик и тогава ние го назначаваме. Независимо от това, не е правилно да се започва „профилактично“ антибиотично лечение. Лекува се конкретната развита инфекция с антибиотик, покриващ най-вероятните й причинители.
При пациенти, чийто имунитет е засегнат от заболявания или вродени мунодефицити, подходът е индивидуален и контролните прегледи и допълнителните лабораторни изследвания са от голямо значение за навременното поставяне на правилната диагноза и насоченото лечение.
2. Защитата от инфекции е изключително важна. Измиването на ръцете със сапун и вода за 20 сек е прост, но много ефективен метод. Навременните имунизации на застрашените контингенти (нямам предвид само грипа, но и имунизациите срещу коклюш, дифтерия, тетанус и др.) са също много важни мерки.
3. Вземайте антибиотиците точно както са предписани. Не ги спирайте по-рано от назначения от лекаря срок. Пълните антибиотични курсове ( най-често между 7 и 10 дни, в някои случаи може и по-дълго) са необходими, за да унищожат всички бактерии, към които са насочени. По-ранното спиране на антибиотика унищожава само най-бързо размножаващите се бактерии, като оставя възможността мутиралите индивиди да се реплицират и да се развият вече като резистентни към този антибиотик шамове.
4. Не се самолекувайте с антибиотици. Оставете лекарят да прецени дали те са необходими за лечението на инфекцията ви на този етап. Острата вирусна инфекция няма да се повляе от прием на антибиотици, а нормално обитаващите устната кухина и носоглътката бактерии има голяма вероятност да развият резистентност, в резултат на която използваните антибиотици не биха могли да се използват срещу тях в бъдеще.
5. Не вземайте антибиотици, защото са помогнали на ваши близки или роднини. Изборът на лечение е строго индивидуален и зависи от много фактори на микро и макроорганизма.

В заключение, антибиотиците трябва да се използват разумно, точно както са назначени от вашия лекар. Спазвайки тези правила, техните животоспасяващи свойства ще бъдат по-дълго съхранени за адекватното лечение на вас и на вашите деца.

д-р Антоанета ГЕОРГИЕВ