Публикация

Д-р С. Ранкова: Моделът на клиничните пътеки се провали


За здравната реформа и за грижите за недоносените деца разговаряме с д-р Севдалина Ранкова, ръководител на отделението по неонатология в Първа МБАЛ в София.

Д-р Ранкова, какво очаквате от реформата в болничната помощ?
Здравната реформа и по-точно в болничната помощ е крайно необходима и много закъсняла – трябваше да се започне с нея, а не с доболничната. Ще бъде много болезнена, но трябва да стане. Не може страна със 7 милиона население са има 421 болници. В никоя европейска страна няма такъв парадокс. От друга страна, за да се намали броят на болниците, трябва да има изградена инфраструктура – пътища, съвременни линейки, подготвени екипи от лекари, които на място да диагностицират и своевременно да транспортират тежко болните – все необходимости в по-голямата част пожелателни. От друга страна, какво ще стане с персонала на закритите болници?      

Трябва ли да се намали броят на болниците или решението е част от тях да бъдат преструктурирани в звена за продължително лечение?
Определение, че ненужните болници ще се преструктурират в такива за долекуване или хосписи, звучи неправдоподобно. Тук е мястото на здравната карта, изработена на базата на реални данни и оттам – от колко болнични легла се нуждаем , съответно от колко легла за долекуване.

Какво е рационалното решение на проблема с недостига на кадри? 
Това, че болниците трябва да са търговски дружества, също е грешка. Ние всички сме учили медицина, а не търговски взаимоотношения. Разбира се, без финансова база нищо не може за се планира, дотолкова се залита в търговско направление, че игнорирахме самата медицина –  професионализмът изостава, липсва стимул за обучение, страда квалификацията на кадрите, а от друга страна подготвените кадри отиват в чужбина. Оставащите у нас се стремят към частния сектор или към доболничната помощ, защото заплащането в държавния сектор е обидно.

Трябва ли да се промени досегашният модел на финансиране на болниците?
Разбира се, ние например сме общинска болница – не може да разчитаме само на здравната каса, а общината често няма пари. Според мен Министерството на здравеопазването трябва да е ръководен и обединяващ фактор в здравеопазването и МЗ трябва да определя бюджета и да плаща за извършените дейности, а общините да поддържат сградния фонд.

Не е редно в една общинска болница в София да се получава същото заплащане, както в една общинска болница в провинцията.

Има ли необходимост от промяна на модела на клиничните пътеки?
Една от големите грешки в болничната помощ през последните години са клиничните пътеки. Те се оказаха пълно фиаско, всички мълчат или само го отбелязват и толкоз. Вече няма болен човек, а клинични пътеки – най-често с продължителност 3-5 дни, а не се отчита, че пациентът може да боледува 10 дни. Изписват го недолекуван. От друга страна, не може да бъде лекуван повторно през дадения месец по същата клинична пътека. Евентуално пациентът може да се хоспитализира по друга клинична пътека, но ако има направление – друг проблем, защото те обикновено свършват в началото на месеца. Няма лекар, който да одобрява медицинската практика на нашите клинични пътеки – ето още един случай как като побългарим чуждия опит, без да имаме предвид нашите особености (организацията на здравеопазването, манталитета и здравната култура), проваляме чуждия опит и резултатът е нулев.

По отношение на клиничните пътеки и недоносените деца... При нас постъпи дете на 29 дни с тегло 1180 гр. от  „Майчин дом”. Там са взели клинична пътека 268 (съвсем правилно), която е за деца, родени под 1500 гр. Добре, но за нас няма друга пътека. Кой ще поеме тези още 20-30 дни докато стане 1500 гр., за да можем да вземем следващата възможна пътека – за деца над 1500 гр. Значи и ние трябва да вземем клинична пътека 268, но така ще ощетим „Майчин дом”, а те са го гледали почти месец, не е честно. Ето, виждате ли? Не говорим за болестно състояние или лечение, а за клинична пътека, защото без нея не можем да приемем пациент в болницата.

А как се източва здравната каса, това вече е друга тема. Аз се чудя как все още НЗОК има пари за клинични пътеки. От тези пътеки зависи заплащането на медицинския персонал плюс издръжката на болницата. Да не забравяме, че и частните болници също са свързани с НЗОК  Един затворен неоптимистичен кръг, от който задължително трябва да се излезе, колкото и болезнена да е реформата.  

Да не говорим за медицинската статистика –  реди я наричахме „стъкмистика”. Днес тя няма нищо общо с реалността, а и никоя институция не може да разчита на нея, за да планира бъдещото развитие на болничната помощ, а и въобще на здравеопазването.

Какво трябва де с направи за недоносените деца след изписването им от болницата?   
Задължително е специалното им наблюдение от ОПЛ-педиатър и късно лонгитудинално проследяване на развитието им като високорискови новородени. 

Трябва официално де се въведе „коригираната” възраст до края на първата година на всяко недоносено дете (т.е. възрастта се пресмята не от датата на раждането, а от датата на определения термин). Например, детето е на 5 месеца, но е родено 2 месеца по-рано и състоянието му ще се отчита за 3-месечна възраст. 

Тези деца би трябвало да се проследяват и в предучилищната, после и в началната училищна възраст до пубертета.

Необходимо ли е за родителите да се провежда обучение?
В развитите страни всички кандидат-родители се обучават. И майките, и бащите. Семейните двойки, които са с различна информираност, различна степен на интелигентност, се запознават с физиологичните особености на бременността, раждането, периода на новороденото и грижите за него в дома му. Разполагат с много помощни материали за здравна просвета.

В много западни страни през първата седмица след изписването от родилното отделение при всяко новородено акушерка и социален работник задължително посещават дома му, като полагат на майката и я учат на  място как да се справи с отглеждането му.  В тези страни, за хубаво или за лошо, бабите не играят тази важна роля, която имат у нас.

Повсеместно всички се оплакват от финансов недостиг в здравеопазването.

Да, но според мен най-важна е организацията му - адекватна планираност на подготовката на медицинска кадри, доболнична, болнична и санаториална  помощ, национален регистър, за да не се изливат финансови средства в кофа без дъно, а резултатите от здравеопазването ни да са най-лошите в Европа.

" }-->

Коментари