Доц. Тодор Кантарджиев, национален консултант по микробиология, за основните принципи на антибиотичното лечение.

Доц. Кантарджиев, прави ли са от Европейския център за контрол на заболяванията да призовават личните лекари в цяла Европа да прекратят масовото изписване на антибиотици?
Сега има една инициатива във връзка с отбелязването за втори път на Деня за правилната употреба на антибиотици – 18 ноември. Посланието към гражданите е да не се самолекуват с антибиотици, за да могат те да бъдат ефективни при състоянията, за които са създадени, а именно срещу бактериалните инфекции.

Разбраха ли хората, че вирусните инфекции не се лекуват с антибиотици?
Мисля, че мнозинството вече знае това! През последните години постигнахме една правилна обществена нагласа и неуместната употреба на антибиотици намаля значително. Резултат даде и изискването антибиотиците да се отпускат само по рецепта.

Как се определя кога трябва да приемаме антибиотик?
Лекарят познава признаците за преминаване на една инфекция в бактериална. Това е особено актуално по време на грипната епидемия, когато основната опасност е от бактериалните усложнения, явяващи се обикновено на третия-четвъртия ден от заболяването. В този случай се променя характерът на кашлицата, променя се видът на секрецията от носа и белите дробове.

 Тогава идва редът на антибиотика. Това са лекарства, спасяващи много хора по целия свят. Само един пример – ако в момента хипотетично излекуваме всички ракови заболявания в Европа, средната продължителност на живота ще се увеличи с 2 години. Но ако ги нямахме антибиотиците, средната продължителност на живота ще намалее рязко с 10 години.  От СПИН и туберкулоза на година в целия свят умират около милион и 500 хиляди души, а от стрептококови инфекции си отиват над 50 милиона.

Понякога хората говорят за силни и слаби антибиотици. Има ли такова понятие?
Не! Правилният антибиотик за съответния микроорганизъм – това е принципът. Дори и най-евтиният препарат е ефективен, когато се изпише срещу бактерия, която е чувствителна към него.

Но дори когато вземаме антибиотика правилно, той има и странични ефекти, например унищожава нормалната, полезната чревна флора.
По принцип антибиотиците не са токсични лекарства, те не действат на целия организъм, а на някои структури на бактериите. Единствено могат да предизвикат алергии. Но в нашия организъм нормално живеят 2–3 килограма бактерии в храносмилателния тракт и една малка част по кожата и лигавиците. При антибиотичен прием голяма част от тези бактерии измират и остават само издръжливите на конкретния медикамент. Лошото е, че издръжливите нормални бактерии могат да предадат своята издръжливост и на болестотворните микроби.

Как се преодолява това измиране на полезните бактерии при прием на антибиотици?
По време на курса или след него трябва да се приемат препарати, съдържащи полезни бактерии – пробиотици. Например млечно-киселите бактерии векове са пазили здравето на българина. Затова приемът на добавки, съдържащи лактобацили, помага на организма много бързо да възстанови нормалната си флора, стимулира в правилна посока имунната система и намалява риска от други инфекции.

Ние няколко пъти сме говорили за този тип препарати от типа на „Лакто-4”, които могат да се пият и по време на самия антибиотичен прием.
Разбира се! Ако пием антибиотика сутрин и вечер, можем да приемаме пробиотика на обяд и късно вечерта. Тези препарати са подходящи и за деца, както за тях са подходящи истинското българско кисело мляко и нашето саламурено сирене.

Извън антибиотично лечение, кога е добре да се приемат пробиотици?
В началото и в края на зимата, защото стимулират имунитета и защитните сили срещу вирусните инфекции. Пробиотиците са микроорганизми с голямо антигенно богатство.