Публикация

„Откраднат живот“ – първият български медицински сериал, е по-реалистичен от чуждите

Това разказва в интервю за CredoWeb директорът на Александровска доц. Костадин Ангелов


Автор: Илияна Ангелова

Доц. Ангелов, Александровска болница е мястото, където актьорите от сериала „Откраднат живот“ са събирали впечатления за реалния свят на медиците. Какви са първите ви впечатления от филма?

Първите ми впечатления от сериала са добри. Определено актьорите са навлезли в дълбочина в житието и битието на българския лекар. Прави впечатление, че медицинските жаргони се използват изключително правилно. Това са наши възприети начини на общуване, всеки лекар ги разбира перфектно. Напрежението при нас е изключително голямо и затова гледаме да си създаваме весели ситуации. Ако по някакъв начин не изпускаме това напрежение, няма да издържим на напрегнатото всекидневие.

Значи реалността, с която вие всеки ден се сблъсквате, е представена автентично?

Художественото възпроизвеждане наистина е автентично - всички медицински манипулации, които се правят, начина по който се извършват, детайлите по тяхното извършване. Правят се така, както се правят в една истинска болница.

Според вас не са ли нещата малко идеализирани, например болницата изглежда много чиста….

А защо болниците да трябва да са мръсни? Има създадено някакво усещане в хората, че болниците са някакви изключително мръсни и неприятни места. Нашата болница, нашата реанимация и клиники не изглеждат зле. Естествено има места, където сградите са много стари, но се стараем хигиената да е на ниво. Разбираемо е във филма клиниката да е нова. Лекарите искат да предоставят комфортни условия за пациентите си.

Бихте ли ни разказали хода на подготовката за този сериал в Александровска? Каква помощ и съдействие са потърсили от вас?

Целият сценариен екип на сериала посещаваше болницата, за да видят на място какво е медицината. Влизаха в отделенията, в операционните зали, наблюдаваха реалния диагностичен и лечебен процес. Специално наблюдаваха операциите, движенията на хирурзите, тяхната подготовка за операцията, действията на анестезиолозите. Изучаваха подготовката на болния, репликите, които лекар и пациент си разменят, разговорите по време на операция. Разгледаха още спешното отделение, шоковата зала. Запознаха се с всички детайли от идването на пациента и спирането на линейката, целия процес на обработка на пациента, вземането на изследвания, разговори с близки, колеги, консултации, воденето на пациента по изследвания. Тези неща които са всекидневие за лекарите денонощно. Сценаристите наблюдаваха внимателно, така че са взели голяма част от пикантните неща, за да могат да пресъздадат в сцените всичко онова, което е най-вълнуващо от живота на една болница. Така зрителите могат по-добре да разберат лекарите, сцените ще ги докоснат емоционално и ще ги впечатлят.

Екипът сценаристи беше доста добре подготвен, доста бяха чели, изгледали са доста сериали. Крайно време беше да имаме и наш медицински сериал. Особено като се има предвид големия успех на чуждите сериали като „Спешно отделение“, „Анатомията на Грей“, където има много нереалистични неща. Там показват много неща, които на практика не могат да се случат по начина, по който се филмирани. Създава погрешно впечатление у хората, че трябва да реагираме по начина, по който се реагира в „Анатомията на Грей“ например. Бих казал че българския сериал пресъздава нещата по доста по-реалистичен начин. Българският сериал отразява нашата действителност, битието и житието на лекарите и сестрите в болницата.

Каква е причината да се набляга на сравнително редки заболявания в сериала?

Вероятно защото зрителите искат да виждат това, по-интересни казуси. Ако следите медицинските новини, ще видите че само пикантните случаи са новини. Например в този момент в Александровска се извършват около 15-20 стандартни оперативни интервенции – карциноми на дебелото черво, на стомаха, на бъбреците, на пикочен мехур. Големи операции, спасяват човешки животи, но никой няма да разкаже за тях, няма да ги покаже. Ако има обаче извънредна ситуация, нещо много пикантно, то ще бъде интересно и ще го публикуват като новина. Хората това искат, все пак телевизията трябва да предлага развлечение.

Смятате ли, че сериалът може да промени към по-добро отношението на хората към лекарите?

Не смятам, че само сериалът е достатъчен, но това е един от пътищата. Все пак ще помогне. Доста години се говори срещу медиците и продължава да се наслагва мнението у хората, че лекарите са много лоши, че винаги има лекарска грешка и медиците трябва да бъдат съдени, наказвани, заклеймявани. Това е нещо, което адски много тежи, разрушава доверието между лекаря и пациента, а без него лечението е немислимо. Няма ли доверие, няма нормално лечение! В тази ситуация, в която се намираме в момента, един такъв сериал показва житието на лекарите, на сестрите, отношенията, човешката страна на нещата. На хората естествено им правят впечатление чисто драматичните, любовни моменти. Не им прави впечатление това, че докторите идват на работа по тъмно и си тръгват по тъмно. Че понякога и не спят, но трябва да бъдат в същата кондиция все едно сега е началото на деня. Това е всекидневието във всички болници. Когато един лекар трябва да оперира някой болен, да се грижи за някой болен, той трябва да превъзмогне всички онези лични проблеми и да си свърши работата. Това е много трудно, защото е едно непрекъснато раздвояване, непрекъсната вътрешна борба.

Според вас нямаше ли да е по-добре, ако някои от актьорите бяха истински лекари?

Това е решение на сценаристите. Може да сте права, но може и да не сте, защото не всички лекари са свикнали с камерите, не всички лекари са свикнали с това да бъдат снимани и показвани. Това което ние вършим, по своя смисъл на практика е едно тайнство между пациента и лекаря. Няма ли го този момент на интимност между двамата, който създава доверието, няма как да се стигне до оня резултат, който търсим като ефект от лечението.

Запознат ли сте със сценария?

Не, не сме разглеждали сценария. Ние сме разглеждали принципно отделни ситуации. Към „Откраднат живот“ има консултанти лекари, които дават съвети за всеки един детайл по медицинските термини в хода на снимките. Ако някоя реплика не звучи реалистично, тя се коригира, за да стои адекватно на това, което се случва в болницата.

Коментари

5 апр 2016 16:06
Мария Шаркова
5 апр 2016 16:06

Аз в момента сериозно изучавам нови методи за проверки на т.нар "грешки". Концепцията от няколко години е насочена към това, че при нежелано събитие при лечение рядко има персонална вина, а по-скоро проблемите се дължат на системни/оранизационни грешки. Има един похват, наречен "root causes", търсиш причините и при всеки отговор, задаваш нов въпрос. Например, сгрешено е лекарството, което е дадено на пациента. Кой го е предписал? Какво е написал? Не е било четливо? Защо не е било четливо? Значи трябва да се въведе електронна система. Защо сестрата не е сигнализирала, че не може да прочете? защото е била претоварена с един куп задължения. Защо е била претоварена? Защото няма достатъчно персонал/недобра организация...и т.н. При елементарния подход би трябвало да се накаже медицинската сестра, при втория подход се търси основната причина за проблема и се вземат мерки, според установените отговори. В този случай настъпилите нежелани събития се разглеждат като възможност за подобрение на организацията и намаляване броя на "грешките".

5 апр 2016 14:45

Като журналист във всекидневник преди години трябваше да правя поредица материали за "лекарски грешки", т.е. разследване на такива сигнали. В много от случаите реалността се оказваше различна от описаната от пациентите, просто защото те не разбират много от рисковете, особеностите на самото лечение, операция. Често за "грешка" се обявява случай, в който резултатът не е според очакванията на пациента или роднините. Най-неприятно е, когато има смъртен случай, защото от уважение към скръбта на близките лекарите не искат да се раздухват нещата. Но от друга страна вече толкова години у нас се говори да бъде създадена организация за проверка на съмнителни случаи, но това не е направено. Дори когато се водят дела, често медиците отказват да участват в експертизи, а пък етичната комисия на БЛС си мълчи, когато има скандални случаи, вместо да се намеси с железни аргументи. Когато има несдостиг на правосъдие, хората се озлобяват и обвиняват в тази насока, която те сами са в състояние да проумеят. Най-лесно е да обвинят лекаря!

5 апр 2016 10:16

Интересно ми беше да прочета, че сериалът е реалистичен. Моето усещане за българска болница е различен.

4 апр 2016 23:49
Мария Шаркова
4 апр 2016 23:49

Aз съветвам хората в такива случаи да изпращат жалби до НЗОК/ИАМО/РЗИ, които да извършат проверка и след това да посочат резултатите от провеките публично, защото твърдения за "пълни морги", "изгубени крайници", брой коронарографии на ден и т.н. без необходимите доказателства, са несъстоятелни и клеветящи медицинския персонал и лечебното заведение. Разказът започва с това, че не се допускат близки в отделението, а в същото време се разказват неща от първо лице за организация, та дори и за начина на провеждане на манипулациите, сякаш се присъства в самата катетеризационна. Ако бъдат проверени всички твърдения, които са изложени и се потвърдят, тогава написаното може да се счита за достоверно, в противен случай всеки член на медицинския персонал може да се защити по съответния ред, ако се чувства оклеветен.

1 апр 2016 10:15

Госпожо Вълкова, това, което описвате звучи страшно. Всички ние сме се сблъсквали с различни лица на неуредиците в българското здравеопазване, слава Богу не в този концетриран вид, в който вие го разказвате. Това, което не разбирам обаче, е защо правите този коментар под интервюто на доц. Ангелов

31 мар 2016 17:11

Докторите ИЗТОЧВАТ НА ЗДРАВНАТА КАСА ,ЗАЩОТО ВЕЧЕ ЗА МНОГО МЕДИЦИ НЯМА ПАЦИЕНТИ, А САМО НОМЕРА НА КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ , ЗАД КОИТО СТОЯТ ГОЛЕМИ СУМИ ПАРИ! КАК УБИХА МАЙКА МИ В УМБАЛ " СВЕТИ ГЕОРГИ " Пловдив -отделение по инвазивна кардиология ,завеждащ Гиньо Тонев. Пациентите се приемат в кабинет на 2-рия етаж без асансьор /пациентите обикновено са доста възрастни и с много заболявания най-вече на сърдечно съдовата система/ .По правило лекар трябва да извърши преглед и да разпита пациента за налични ,минали заболявания, направени изследвания, прием на медикаменти ,вредности ,наследствени заболявания. В кабинета лекар ЛИПСВА .Мед. сестра написва паспортната част на история на заболяването,дава на пациента да подпише няколко листа за съгласие за извършване на инвазивното изследване. .Болният няма време да се запознае със съдържанието на тези листове,защото сестрата много бърза , а конвейра от пациенти трябва да върви.Пациентът подписва в приемният кабинет,без да е осведомент от лекар какви рискове кире извършването на инвазивната коронарография съобрзно неговото здравословно състояние.Без подписан документ за съгласие,пациентът НЕ МОЖЕ да се качи горе в отделението,където на спокойствие и след разговор с лекар да подпише документите за съгласие.Качва се горе на 8-ми етаж в отделението по инвазивна кардиология БЕЗ КОЛИЧКА ,ако издържи на крака в асансьора.Влиза в отделението.Близките остават вън, заради стерилност/ извършващите инвазивната коронарография дори не слагат маски по време на изследването!!!/.Има само един телефон на отделението ,на който може да се получи информация за болен/ако благоволят да ти дадат такава/.Персоналът говори неограничено по мобилните си телефони,но на пациентите не се разрешава/ако някой все пак дръзне да го направи сестрата го навиква сякаш е животно/.Няма време лекарите да се запознаят с пациентите ,да разберат имат ли достатъчно показания или противопоказания за коронарография .История на заболяването се пише след изследването!!!Не се прави проба за чувствителност към контрастното вещество-както е редно. Събличат пациентите и ги държат САМО ПО ПАМПЕРСИ с часове в коридорите,за да си чакат реда пред кабинета за инвазивното изследване.Възрастните хора,които са с много заболявания чакат, чакат, чакат.Лекарите толкова бързат да направят максимално много на брой коронарографии,че няма време за губене- пациентите трябва да са им наблизо. Извършват инвазивната коронарогрфия.Ако евентуално пациента е много зле за малко го вкарват в реанимация,но ако дойде спешен случай го изкарват,защото нямат необходимият капацитет да наблюдават интензивно повече пациенти. Ако му е писано на пациента да оживее-живее,ако не- си умира.Този пациент,който не е чак толкова зле го изписват,ако се влоши после близките му търсят др. болница ,за да се хоспитализира и да го спасят. Много хора останаха без крайници и много починаха вследствие наглостта и бездушието на " докторите".В "моргата" към болницата е пълно с покойници на възраст над 60 години.Сякаш влизаш в концлагер. МАСОВО се извършват коронарографии на хора с много заболявания и в напреднала възраст-60 -85 г.и повече !? На тази възраст кръвоносните съдове са доста увредени и чупливи,при което има вероятност да изкървят и да се получи тромбоемболия,която достигнала сърцето да предизвика инфаркт,до мозъка инсулт.Освен това поради ниската стерилност в кабинета за инвазивната коронарография да се получи инфекция, от която да се влоши или загине пациента. Инвазивната коронарография е изключително болезнена ,защото съдовете на възрастните хора са много увредени.Пациентите крещят от болка/от болка може да изпаднат в шок/ ,но лекарите извършват инвазивната коронарография , въпреки виковете и нечовешките болки,защото НЗОК плаща само при извършено изследване и поставен стент! На майка ми е направена коронарография ,при нечовешки болки и мъчения. След това я вкарват за малко в реанимация,но скоро я изкарват от там ,защото бил дошъл спешен случай .Майка ми е оставена в обикновена стая ,без минитор и интензивно наблюдение.Влошава се ,изпада в клинична смърт и умира! СЪЩЕСТВАТА НАРЕЧЕНИ ДОКТОРИ ,ДАЛИ ХИПОКРАТОВА КЛЕТВА ДА ЛЕКУВАТ И ДА ОПАЗВАТ ЗДРАВЕТО НА ПАЦИЕНТИТЕ УБИВАТ ХОРА!!!