За първи път захарният диабет се споменава в книгите на изтъкнатите индийски, китайски и арабски лечители преди новата ера. През ІІ век известният гръцки лекар Аретеус написал: „Диабетът – загадъчната болест”. Това негово мнение е актуално и до днес, защото причините за захарната болест и особено за усложненията от нея до голяма степен остават неизяснени.

През ХVІІ век за първи път бил открит сладкият вкус на урината при болните от диабет. По-късно лекарите използвали този признак за диагностициране на заболяването. През 1889 г. при микроскопски изследвания на задстомашната жлеза (панкреаса) било установено характерно натрупване на клетки, което нарекли Лангерхансови острови по името на откривателя им, но тяхното предназначение не било изяснено.

А през 1921 г. изследователите Фредерик Бантинг и Чарлз Бест получили от задстомашната жлеза инсулин, който отстранявал признаците на захарния диабет при кучета. Още през следващата година за първи път бил използван с успех и при хора. След време било установено, че увреждането на панкреаса има последствия само ако са засегнати бета-клетките на Лангерхансовите острови.

Но независимо от всички постижения на цивилизацията, заболяването си остава много сериозно и продължава да вгорчава живота на милиони хора. След сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания диабетът е трети по разпространение в световен мащаб. Между 120 и 180 млн. души са страдащите от захарен диабет, което е 2-3% от населението на цялата планета. Според прогнозите на всеки 15 години броят на болните ще се удвоява, независимо че съвременните методи на лечение значително удължават живота им.

Захарният диабет се появява, когато панкреасът не е способен да секретира необходимото количество инсулин или изработваният не е с необходимото качество. Но каква е причината за това? За съжаление еднозначен отговор на този въпрос още не е намерен. Съществуват няколко хипотези с различна степен на достоверност. Определени са обаче рисковите фактори за появата на заболяването.

Напълно е възможно намаленото или напълно прекратено производство на инсулин при диабет тип 1 (инсулинозависимия) да е вследствие загиването на бета-клетките под действието на редица фактори като автоимунен процес. При захарния диабет от втори тип, който се среща четири пъти по-често от тип 1, бета-клетките изработват инсулин в обичайното количество, но неговата активност е снижена.

Съществуват редица фактори, които предразполагат към появата на диабет. На първо място е наследствената предразположеност. Специалистите са единодушни, че рискът да се разболееш от захарен диабет нараства, ако някой от вашето семейство страда от заболяването. Някои изследвания утвърждават, че вероятността да наследиш диабет тип 1 по линия на майката е 3-7%, а по линия на бащата – 10%. Ако обаче и двамата родители са болни, рискът нараства на 70%. Диабетът от втори тип се наследява с вероятност 80% по линия и на двамата родители. Други специалисти оспорват тези цифри, което доказва, че абсолютно достоверни данни не съществуват.

Втората по значимост причина за диабета е затлъстяването. За щастие този фактор може да бъде неутрализиран, ако човек осъзнава опасността и се бори с наднорменото тегло.

Някои болести също могат да предизвикат поражения върху бета-клетките. Това са панкреатит, рак на задстомашната жлеза или заболявания на другите жлези с вътрешна секреция. Провокиращ фактор може да бъде и травма.

Друга причина за появата на диабет са разнообразните вирусни инфекции, включително и грип. Те играят роля на пусков механизъм. За повечето хора грипът няма да стане причина да се разболеят от диабет, но когато човек е предразположен и е с наднормено тегло, вирусът за него е сериозна заплаха.

Стресът и възрастта също са фактори, които може да доведат до захарна болест.
Много хора смятат, че причина за диабета е прекаляването със сладки храни. Всъщност истината е, че това е вярно дотолкова, доколкото прекаляването със сладкиши води до наднормено тегло.