Много интересна тема и поздравления за отличния разгърнат анализ на колегата Смилкова. Аз харесвам филма, защото дават, антиподите на “добрите” и “недобрите намерения” .В лицето на проф. Генадиев, и майката на д-р Захариева. Посегателството над невръстни и беззащитни животи, лекотата с цената на пари, и вината с цената на съкровената и предана любов. С вина не се живее, не се живее пълноценно. Както забелязвате във филма , будната съвест на професор Генадиев, е образа на неговата съучастничка, педиатърката. Тази жена,която я дават с една абсолютна директност и честност, която въпреки всичко също е запазила тайната. Може би като специалисти, в момета когато са взимали това решение, са си давали аргумент, че това новоредено с малоформация детенце, не би оцеляло, и всичко ще приключи в скорошен момент. Да, но не, сценаристите на филма играят чудесно ролята на съдбата, която винаги поднася изненади.

Не мога да се ангажирам с данни, защото не съм правила подобно проучване. Нещата са много индивидуални и зависят от конкретиката. Какви са нагласите, ценностите, мотивите, какво е престъплението и т.н.

Госпожо Смилкова, имате ли информация, базирана на данни от проучвания кой модел се наблюдава по-често при подобни деяния - дали този на човека, който "излиза от релси" в един момент или обратно - на човека, който успява да се справи напълно с чувството за вина. Чувала съм за случайи, при които хора, извършили престъпление, лекуват съвестта си като се отдават на благотворителност, помагат на хора в беда и т.н.

Чудесен психологически анализ! Правилото, че времето е враг на гузната съвест е общовалидно, особено когато таиш в себе си тежка вина. Не можеш да "сапунисаш" съвестта и да "измиеш" вината от съзнанието си.