Публикация

"Откраднат живот"

Вина и отговорност при „кражба на живот“


Филмът „Откраднат живот“ е динамичен и интригуващ. Представя житейските съдби на хора, отдадени на една от най-благородните професии – лекарската. Оттам идва и парадоксът, филантропска нагласа, допускаща без колебание асоциални прояви.

Образът на един от главните герой – професор Генадиев, предизвиква множество въпроси. Успешна и реализирана личност, която в ключов момент на избор за личния си живот стига до загуба на самоконтрол и необуздан страх. Изпитва чувство на безсилие от факта, че може и най-вероятно няма да успее да помогне на собственото си дете. Личност, социално зряла и устойчива, която всеки ден взима важни решения, свързани с човешки живот, и безапелационно поема контрол над тежки ситуации, не може да приеме предизвикателството на обстоятелствата, касаещи личната му съдба и подтикната от страха, извършва престъпление. В моменти на важни житейски решения адекватността на поведението, уместността на действието са въпрос на индивидуалност, без да се изключва огромната роля на целта. Желанието на всеки родител е детето му да е здраво и успешно в живота. Професорът нито за миг не се разколебава да си открадне тази радост за себе си и за любимата жена с цената на една измама. Страхът и чувството за вина не го парализират, напротив правят го по-деен и отдаден на професия, жена и син.

В живота всичко е възможно. Нещата не са еднозначни, колкото и да ни се иска за удобство да са черно-бели. Тази сложна личност трудно може категорично да се причисли към групата на престъпниците. Въпросите са свързани с последващите години. Как професорът успява да живее с тази тайна, не се вълнува от съдбата на собственото си дете, от бащата, чийто син е отнел?!

Не само не се интересува, но продължава да гради един подреден, изпълнен с успехи живот – удовлетворение в работата, отговорност към пациенти и колеги, добро управление на болницата, домашен уют, любяща съпруга, успял „син“. Тази идилична картина продължава и след престъплението. Подобен акт„по правило“ води към разрушение както на собствения живот, така и на живота на значимите хора. Такава информация трудно може да се изтласка от съзнанието. Тя гризе непрестанно съвестта. Чувството за вина в общия случай е деструктивно и разрушително, води до непълноценност, неустроен личен живот, работни или семейни конфликти, гневливост, депресия, обидчивост, зависимост. Тук нещата са диаметрално противоположни. Професорът намира успешен компенсаторен маханизъм за преработване на вината. Свръхангажираността и благородната мисия да помага на другите е начинът, по който той привидно се помирява със съвестта си.

Мисълта, че си изоставил собственото дете и си откраднал чуждо, отравя живота. Истината рано или късно те застига и ти търси сметка, ако ти не си я изпреварил и не си признал пред себе си реалното престъпление, не си се разкаял, не си предприел отговорност за стореното с конкретни действия и не си понесъл последствията. Отговорността изисква да възстановиш по някакъв начин нарушената хармония.

Известната максима, че времето лекува в случая е неприложима. Не можеш да излекуваш гузна съвест. Времето при такива обстоятелства не е съюзник, а враг. Годините не могат да променят моралните измерения на стореното, може да го промени единствено самият човек. Разкаянието преосмисля живота. То започва тогава, когато човек приеме своята лична отговорност за прекрачените етични граници и извършеното престъпление. Отговорността предполага осъзнаване, защото единствено разбирането дава шанс за промяна. В разкаянието има свобода и изход. Възможност да се превъзмогне първичната паника и да се защити личното достойнство.

При личности като професор Генадиев истината може би ще провокира „излизане от релсите“, загуба на контрол над ситуацията и крах на цялото привидно благополучие. Катарзис, който предполага коктейл от пречистващи събития. Ще гледаме и ще видим ...

" }-->

Коментари

9 май 2016 17:13

Много интересна тема и поздравления за отличния разгърнат анализ на колегата Смилкова. Аз харесвам филма, защото дават, антиподите на “добрите” и “недобрите намерения” .В лицето на проф. Генадиев, и майката на д-р Захариева. Посегателството над невръстни и беззащитни животи, лекотата с цената на пари, и вината с цената на съкровената и предана любов. С вина не се живее, не се живее пълноценно. Както забелязвате във филма , будната съвест на професор Генадиев, е образа на неговата съучастничка, педиатърката. Тази жена,която я дават с една абсолютна директност и честност, която въпреки всичко също е запазила тайната. Може би като специалисти, в момета когато са взимали това решение, са си давали аргумент, че това новоредено с малоформация детенце, не би оцеляло, и всичко ще приключи в скорошен момент. Да, но не, сценаристите на филма играят чудесно ролята на съдбата, която винаги поднася изненади.

Не мога да се ангажирам с данни, защото не съм правила подобно проучване. Нещата са много индивидуални и зависят от конкретиката. Какви са нагласите, ценностите, мотивите, какво е престъплението и т.н.

8 апр 2016 09:57

Госпожо Смилкова, имате ли информация, базирана на данни от проучвания кой модел се наблюдава по-често при подобни деяния - дали този на човека, който "излиза от релси" в един момент или обратно - на човека, който успява да се справи напълно с чувството за вина. Чувала съм за случайи, при които хора, извършили престъпление, лекуват съвестта си като се отдават на благотворителност, помагат на хора в беда и т.н.

7 апр 2016 19:41

Чудесен психологически анализ! Правилото, че времето е враг на гузната съвест е общовалидно, особено когато таиш в себе си тежка вина. Не можеш да "сапунисаш" съвестта и да "измиеш" вината от съзнанието си.