Д-р Александър Милчев пред в-к Нов живот: Никога не се примиряваме със смъртта!
МБАЛ Д-р Атанас Дафовски
МБАЛ Д-р Атанас Дафовски
Лечебно заведение
Д-р Александър Милчев пред в-к Нов живот: Никога не се примиряваме със смъртта!

Д-р Александър Милчев пред в-к Нов живот: Никога не се примиряваме със смъртта!

Д-р Александър Милчев: Никога не се примиряваме със смъртта! Началникът на хирургичното отделение в Кърджали в открит разговор за мястото на областната болница и звеното, което ръководи, за същността и цената на професията

Днес е 7 април, Международен ден на здравето и празник на здравния работник
Началникът на хирургичното отделение в Кърджали в открит разговор за мястото на областната болница и звеното, което ръководи, за същността и цената на професията


Д-Р АЛЕКСАНДЪР МИЛЧЕВ е началник хирургично отделение в кърджалийската болница. Завършва медицина през 1979 г. във ВМИ в Пловдив. Придобива специалност „хирургия” през 1985 г.
От 1 април 1979 г. започва работа като ординатор в хирургично отделение на Многопрофилната болница за активно лечение ”Д-р Атанас Дафовски” АД в Кърджали. От 2004 г. е началник на Хирургичното отделение.

Разговора води
Радка ПЕТКОВА


Д-р Милчев, как се промени болницата и хирургичното отделение, работите от десетки години тук?

– Нашата болница дава много добри условия за работа по различните специалности, а в случая и в хирургичното отделение. Получаваме апаратура, която е условие за добрата диагностика, а оттам и за добра оперативна и лечебна дейност. Сдобихме се с модерна техника – ядрено-магнитен резонанс и компютърен томограф например, които повишават нивото на болницата.
Конкретно в хирургията получихме ендоскопска апаратура. Техниката е от последно поколение, обособи се в диагностичен възел и двама от колегите работят много добре с нея. Вече спряхме да ползваме друга техника извън отделението ни, като не изключвам ехографа. Смятам, че апаратурата е водеща, за да бъде хирургията актуална.
Новата техника повдига нивото на самочувствието на лекарите, които работят с нея. Ние вече сме модерен ендоскопски център и е добре хората да знаят това.

Какви заболявания „хваща” новата апаратура?
– Това са кървене от храносмилателния тракт, стомашно-чревни кръвоизливи, кръвоизливи на стомаха /горна ендоскопска методика/. Долна ендоскопия се прилага отново при кървене, тумори, полипи на дебелите черва. Справяме се много добре.

Могат ли раковите заболявания да се установят в ранен стадий?
– Абсолютно да. Това е една от тенденциите в програмата за ранната диагностика на онкологичните заболявания.

Преди да получите ендоскопска апаратура, трудно ли поставяхте диагноза на болните?
– Прилагахме по-класически методи – употребата на бариева каша, инжектирането на контраст в съдовете. Повече бяха и клиничните изследвания. Сега нещата са по-опростени, стават по-бързо и повече в интерес на пациента. Разбира се, трябва да допълня, че няма стопроцентова диагноза, поставена от апаратура – била ендоскопска или от рентген. Абсолютната истина, за съжаление, се вижда на операционната маса.

Мястото на болницата и отделението по хирургия в здравната система в областта?

– Болницата е основно звено в медицинската помощ в областта. Няма друго лечебно заведение, което да осигурява 24-часова спешност във всички лечебни посоки. Това са инвазивната кардиология, която се обособи и работи, кардиологията, това е травматологията, диагностичното звено. Хирургичната помощ е концентрирана при нас, тук идват случаите на болни, които не могат да бъдат лекувани успешно никъде другаде в района.
В Крумовград нямат хирургично отделение, в Момчилград също нямат условия, а в Ардино има едно малко хирургическо отделение. Препращат ни и болни от частната болница в Кърджали.
Лекуваме тежки травми от катастрофи, от битови инциденти, хора с прободни, огнестрелни наранявания, с гръдни травми. Тежките случаи изискват професионален и икономически ресурс, който другите болници в района нямат. Лекували сме болни по месец, месец и половина в ОАИЛ.
Искам да уточня, че ние разполагаме с много квалифицирано отделение за интензивно лечение. С висок клас апаратура и с много опитни колеги. Съществуването на хирургията е зависимо от съществуването на едно много добро интензивно отделение.
Правим всичко възможно хората с тежки травми да бъдат излекувани. Факт, и то неоспорим е, че рядко изпращаме болни в Пловдив.

Какво ще кажете за спешната хирургия?

– Хирургични отделения, които не практикуват спешна хирургия, а само планова, рано или късно намаляват своята професионална квалификация. При плановата хирургия оперативните намеси са в голям процент предвидими. Времето не притиска оператора. При спешната хирургия обаче нещата не са така. Една съчетана травма с кървене налага бързи, но много добре обмислени действия. Времето тече заедно със загубената кръв. Отваряш корем и там намираш спукан черен дроб, руптура на далака, разкъсана диафрагма, спукан бъбрек. Всичко това налага изключително бързи оперативни намеси, но те трябва да са и много точни, технически добре изпълнени, нямаш право на забавяне, на повтаряне на оперативната намеса.
Спешната хирургична патология често изисква работа в екип на хирурзи, травматолози, кръвопреливане и не на последно място – много опитни анестезиолози-реаниматори. Трябва да си много добре подготвен. Не случайно в частните болници спешни портали няма.

Като говорим за отдалечени населени места, от кои краища на региона и страната идват да се лекуват тук?

– От Ивайловград, от Златоград, идват хора и от Смолян. Е, пациенти и от други градове, и от София дори се оперират тук. Не са много, но това показва нашето ниво. В болницата, държа да подчертая, и в хирургичното отделение тук единствено се прави гастректомия, прави се торакотомия, съчетани операции, пластика на диафрагма.
Гастректомията се налага при рак на стомаха, при тежка язва с кървене. Това е операция за премахване на стомаха и свързване на хранопровода с тънките черва. Това са много тежки, сложни оперативни методики и говорят много за квалификацията и нивото ни. Няма друго отделение в областта, което да се справя с тази патология. Да, имаме такива болни. Отказват им да ги лекуват на други места, поставят им условия и затова те идват при нас. Тази методика е отработена в нашето отделение.

Хирурзите намаляват в национален мащаб, в нашия регион колко са?
– Ще отговоря малко по-философски. Хирурзи със специалност има много, но хирурзите като квалификация и професионални възможности са малко.

Колко операции се правят годишно в отделението, на което сте началник?
– В хирургичното отделение правим около 1500 – 1600 операции годишно. Има случаи на изключително тежка патология, включително и урологични операции. Изпращат ни болни, които изискват скъпо лечение. За един месец оперираме средно около 100 случая. Пациентите ни за година са около 2200. Отделението ни е на първо място в болницата по преливане на кръв и кръвна плазма.

Не са малко болните с анемии вследствие рак, болните с нужда от преливане на кръв. Как се справяте и в тези ситуации?
– Разширили сме приема отдавна. Тук лекуваме и хора, които трябва да отидат в онкодиспансерите, но нямат възможност. И тук ще кажа, че болницата ни е подчертано хуманно лечебно заведение в региона. Приемаме болните от рак, извършваме и кръвопреливания на тези пациенти, докато други отделения са по-деликатни на тази тема.
Ние не се водим от това дали болният е осигурен или с нарушен здравен статус. Не се съобразяваме винаги и с дните на клиничните пътеки. Ако пациентът не е в добро общо състояние, той не се изписва. А това естествено финансово затруднява лечебното заведение. Е, ръководството на болницата ни разбира. Има пациенти с неплатени осигуровки, но какво да правим, да ги отпратим ли? Никого не сме върнали.

Как посрещате новите специализанти?
– Който колега дойде, е обучаван както трябва. При нас някаква особена нужда от специалисти няма. Но има нужда от съдействие в средите на общопрактикуващите лекари, за да направляват пациенти с болести, които могат да бъдат лекувани и оперирани в хирургичното отделение, а не по някакви необясними причини да ги насочват към болници в Пловдив или във вътрешността на страната. Примерно ще посоча заболяването на щитовидната жлеза. Преди години сме правили по 80 – 90 операции на гуша, сега те намаляха. Но причината не е в нас, напротив – ние сме единствените в областта, които можем да правим тази операция.

Разкажете за някой по-драматичен случай от практиката си на хирург.
– Много тежкоболни сме имали. Някои от тях са казуистични случаи – извадени от състояние, в което смъртността е 95 %, и то не само в националната, а в световна статистика. И съвсем като жива реклама пациентите ни ходят по улиците на Кърджали. Няма да споменавам имена, защото не е етично. Като прочетат, пациентите ни ще се разпознаят. Да, единият е архитект.
При тежките случаи реагира цялата болница – хемотрансфузионното звено, ОАИЛ, всички заедно в екип.

Защо хората идват в толкова тежко, увредено състояние при Вас?
– Като че ли това е черта на нашия народ, в последния момент да върши нещата, да ги оставя за друг път. Работят хората, притеснени са, всички сме притеснени, времето е трудно. Кърджалийци са заети, не отиват на контролни прегледи. Впоследствие идват при нас в окаяно състояние. Това се случва заради неглижиране на заболяванията.
При нас тежките случаи са предимно на възрастни хора – болни с диабетни стъпала, с херния на фона на захарна болест. Този човек има естествено и сърдечно-съдови заболявания, и заболявания на отделителната система. И това прави патологията много тежка и хирургичната намеса много трудна.

Като лекар свикнахте ли със смъртта?
– Човек не може да свикне със смъртта. Ние сме деформирани да работим срещу смъртта. И колегите в интензивното, и в хирургичното отделение гледаме да отдалечим този неизбежен край. Да не се примиряваме със смъртта, дори ако факторите говорят друго. Търсим начин да избегнем фаталния изход и борбата се води докрай, с всички сили, без оглед на какво ни струва това.

Какво куца в отношенията лекар – пациент?
– Пациентите станаха по-придирчиви, смятат, че знаят всичко, затова и закъсняват с лечението. Лекуват се някъде, лекуват се в къщи, четат интернет… Хубаво нещо е интернет, но нашите специалности са тесни. И по някой път закъсненията се плащат с много тежки усложнения.Имаше скоро време дете, занемарено. Ходило с родителите тук, ходило там, смятат, че страдало от пневмония, от катар на дихателните пътища. Оказа се, че 11-годишното дете има много тежък, занемарен апендикс и ние трябваше да излезем от ситуацията. Деликатно колеги бяха решили, че болният не е за тях и естествено къде да го изпратят – в областната хирургия. Нека се сещат по-често, че имаме хирургично отделение, а не в последния момент. Някой може да ме упрекне за тези думи, но са истина.

Как разпуска един хирург?
– Обичам лова, интелигентната част от този спорт с много разстояния, с много пресмятания на разстоянията. Обичам квалитетните оръжия. В лова има магия, забравяш и излизаш от всекидневието…
Имам тук-таме и по някой трофей, но не това ми е цел. Целта е дългият, хубав изстрел на прилично отстояние, с много изчисления на много фактори. Не елементарният изстрел.

Бъдещето на хирургичното отделение?
– Запазваме нивото на тази хирургия, която е положена и от д-р Попмаринов, и от д-р Трифонов. Смятам, че отделението в нашата болница в Кърджали стои все още на класически принципи и те се отстояват. То има хуманна насоченост. Факт е, че не връщаме пациенти – нито неосигурени, нито самотници. Помагаме и на хора, на които тук е последната им възможност за лечение, защото просто няма къде другаде да отидат. Според мен отделението запазва през годините един човешки облик и е в готовност за действие, когато е необходимо.

Реклама

Мнения