В Германия дали си добър професионалист се определя по определени критерии и е нормално един лекар да насочи пациент към друг колега, който ще извърши лечението по-добре.

Специалистът-ортопед д-р Иво Лозанов прилага опита си от Германия в Сити Клиник Варна. Той отново преглежда в медицинския център след 6-годишно отсъствие. Лекарят е бил завеждащ отделение в общинска болница в гр. Хюнфелд и е разширил професионалните си умения в сферата на миниинвазивната терапия на колянна и раменна стави и ендопротезиране на колянна, тазобедрена и раменна стави. Има завършен и курс по стандарта ATLS за травматология в спешни случаи, сертификат за артроскопия на големи стави и курсове за минимално-инвазивно лечение, водени от водещи специалисти в Германия.

- Разкажете за практиката си в Германия – какви пациенти оперирахте?

- Започнах с бързо признаване на специалността ми по ортопедия и травматология от немска страна и в първите две години и половина работих като лекар-специалист в общинската болница в гр. Хюнфелд, която е част от една от най-големите вериги в Германия „Хелиос“ с над 100 лечебни заведения в страната. След това бях назначен за завеждащ отделение в същата болница: активно съм се занимавал с ендопротезиране и атроскопски терапии на колянна, тазобредрена и раменна стави. През последните две години с моя началник задълбочихме познанията и техниката ни в раменното протезиране. Всекидневните ми задължения обхващаха, успоредно на оперативното лечение на травматични заболявания, така и прегледи и неоперативно лечение на амбулаторни и стационарни пациенти, ръководене и контролиране на дейността на асистентите в отделението, както и консултативни прегледи в болницата. Имам клиничен опит с деца от 3-4-годишна възраст до много възрастни хора. Като много хубав спомен остава най-възрастната ми пациентка, беше на 100 години с фрактури на бедро и лакътна става. След като я оперирах, за щастие и моя гордост си отиде у дома така да се каже на собствен ход.

В Германия имах възможност за обширна следдипломна квалификация, която за ръководните длъжности е задължителна и е обвързана с точкова система. Беше много интересно, отделят се доста пари за специализации на лекарите през целия им професионален път.

Системата изисква непрекъсната квалификация и по точковата система се оценява дали дадения лекар полага достатъчно усилия да се развива и да поддържа и разширява знанията си. И който не полага усилия – отпада лека-полека.

- Вие сте един от първите лекари в екипа ни. Какво се промени за тези пет години в Сити Клиник Варна?

-Сега, когато се върнах бях приятно изненадан. Преди 8 години бях първият ортопед в медицинския център. В началото имаше много малко пациенти. Но бавно и постепенно хората ни научиха и се убедиха в качествената ни работа и започнаха да идват, и да идват. Вече сме четирима ортопеди. От 2010 г.,когато заминах за Германия, центърът се е развил като големина, като работещи в него специалности и възможности. Тогава го нямаше още ядрено-магнитен резонанс, компютърният томограф го въвеждахме, тепърва въвеждахме новия дигитален рентген – апарати за образна диагностика, с които сега е известен Сити Клиник Варна.

- Какво от практиката си в Германия прилагате тук в България?

- На първо място – отношението към пациента. Не просто като към обект, който има някакво заболяване, което се решава някак си. А трябва да бъде решено по най-добрия начин. Положителното е, че съм видял и практикувал начини на лечение на заболяванията (консервативно и оперативно), които поради материална или техническа възможност тук все още не могат да бъдат общодостъпни. Чрез тях може по-добре да се проникне в същността на заболяването и да се постигне по-добър резултат. Намирам и за много важен факта, че не само имам поглед върху неоперативното лечение, а и така да се каже съм виждал на живо (оперативно лекувал) болните стави отвътре. Мога да кажа, че по този начин знам къде свършва консервативното и кога трябва да започне едно оперативно лечение. В това отношение натрупах голям опит в колянната патология. Освен това смятам, че познавам раменната проблематика доста по-добре от много колеги във Варна. Поначало раменната патология е поле, което преди малко се познаваше. Колеги ми пращат пациенти, които са стигнали доникъде в лечението на рамо и аз нямам нищо против, когато имам повече знания в тази област, даги използвам. Сътрудничеството между колеги е много важно. Знам, че съм много добър оператор, но ако преценя, че ще може да се помогне на пациента още по-добре, търся колегата, с по-големи възможности и умения. Човек не може да бъде най-добър навсякъде. За съжаление има и специалисти, които мислят, че са най-великите и могат да свършат всичко сами.

В Германия този проблем го няма – там дали си добър професионалист се определя по определени критерии и е нормално един лекар да насочи пациент към друг колега, който ще извърши лечението по-добре.

Въпросите зададе

Искра Сотирова