Разтоварващите диети, лечебният глад (в крайна или в по-мека форма), от една страна, от друга – постенето като християнска практика, нерядко могат да причинят здравословни неприятности и у напълно здрави хора. Защото и най-доброто намерение, приложено неправилно, се превръща в заплаха за организма.

По-продължителното лишаване от определени хранителни вещества и ограничаването на дневните калории под физиологичния праг задължително изискват лекарски контрол. Разтоварващото хранене пък предполага добра здравна култура у практикуващите го. Постенето – също, защото, макар и свързано с религията, на практика е вид диета, която оказва влияние върху организма. И в трите случая се изисква плавно преминаване от нормален режим към ограничение и обратното. 

Неслучайно повечето християнски пости започват с отказ първо от месото, а след това от другите животински храни.

В наши дни обаче празникът Рождество Христово е превърнат в приятно прекарване около софрата. За част от постещите, най-вече правещите го инцидентно, преходът между различните начини на хранене се превръща във внезапен и твърде опасен скок. Същото се отнася и за практикуващите по-продължителни разтоварващи диети, а в някои случаи и за преминалите лечебно гладуване.

Какво се случва? От една страна, от неживотинска, лека храна те внезапно преминават към тежки, мазни, трудносмилаеми храни. Стресът за храносмилателната система е по-силен, ако преходът е придружен и с алкохол, цигари, недоспиване. От друга страна, дори и самото постене за несвикналите може също да се окаже нож с две остриета заради приемането на по-големи количества само растителна, трудносмилаема храна.

Изведнъж иначе здрави хора се оказват с болестни симптоми. Подуването на корема и тежестта след нахранване са едни от най-често срещаните оплаквания. Всъщност такива оплаквания имат между 20 и 69% от населението, като само в 8-10% от случаите се доказва подлежащо заболяване на храносмилателната система. В останалите случаи става въпрос за здрави хора с различни физиологични нарушения, провокирани от грешки в диетата, нередовно хранене „на крак”, най-често веднъж дневно, стрес, обездвижване и т.н.

През пролетта и есента оплакванията обикновено се засилват. И вместо постите и разтоварващите диети да донесат духовен и физически комфорт, неправилно практикувалият ги започва да търси лек за проблемите си. Възниква въпросът повлияват ли се от нещо тези функционални нарушения от страна на храносмилателната система?

Медикаментозно лечение невинаги е наложително. Трябва да се избягват дразнещи храни - пикантни, пържени и твърде солени. Препоръчва се да се ограничат тютюнопушенето и приемът на големи дози кафе на гладно. Добре би било по-честото хранене на малки порции, напр. 6 пъти на ден, което засища и „обира” свръхобразуването на киселини в стомаха.
Медикаментозното лечение е насочено към потискане на стомашната киселинност, подобряване двигателната функция на стомашно-чревния тракт с лекарства, засилващи изпразването на стомаха, подобряващи храносмилането и намаляващи газообразуването.

На аптечния пазар има и продукти, които са изцяло на растителна основа, нямат странични ефекти и по естествен път редуцират оплакванията при преяждане и грешки в диетата.

Един такъв оригинален продукт е комфортекс. Той съдържа екстракти от 5 индийски растения. Те са богати на естествени карминативни, етерични и ароматни масла, поради което намаляват свръхобразуването на газове в червата, притежават спазмолитични свойства и подобряват храносмилането. Препоръчваният прием е по 2 капсули след хранене, с достатъчно течност. Поради изцяло растителния си състав комфортекс няма странични ефекти и може да се прилага толкова продължително, колкото е необходимо.