Финансиране на здравните системи по света
18.04
д-р Цветан Диманов
д-р Цветан Диманов
Лекар
Финансиране на здравните системи по света

Финансиране на здравните системи по света

Финансиране на здравните системи по света

ФИНАНСИРАНЕ НА ЗДРАВНИТЕ СИСТЕМИ ПО СВЕТА

По начина си на финансиране здравните системи се делят на: държавно здравеопазване, здравно застраховане и здравно осигуряване.

Държавно здравеопазване

Държавно здравеопазване имаме в два противоположни типа държави- много богати /да не кажем най- богатите/ и диктаторски или тоталитарни държави.

При богатите държави- каквито са повечето от страните на Арабския полуостров; държавното здравеопазване се характеризира със следното:

  • средно годишно увеличение на разходите за здравеопазване 7-10%,
  • над 70% от специалистите са експатриати /най- добре платените/,
  • най-добрата медицинска техника.

Ясно е, че България е много далеч от тези критерии- например, заплануваното за 2016г увеличение на разходите за здраве е само 1,8%.

Примери за диктаторски или тоталитарни страни са КНДР /Северна Корея/, Куба и доста други. При всички случаи в тези страни има здравеопазване, но на какво ниво- не знаем. В най- скоро време за част от тези страни- например Куба, ще разберем. За други- като Северна Корея, можем само да гадаем, но с висок процент сигурност можем да приемем, че лекарите и медицинските сестри там са във военни униформи.

Здравно застраховане

Типичен прием за здравеопазване на базата на здравно застраховане са САЩ- държавата с най- големите разходи за здраве в света- над 17% от БВП. И в същото време, към края на 2014г над 40 милиона от населението й /13%/ са извън здравната система- нямат здравни застраховки.

Принципът на здравното застраховане е елементарен. Купуваш си здравна застраховка- Medicare, Medicaid, застраховка през работодател и др. Получаваш здравни услуги до достигане тавана на застрахователната сума, след това плащаш от джоба си или умираш. Просто и ясно. Подхвърляния от рода на: «Ама не сте ли се клели в Хипократовата клетва» или «Много съм беден. Сърце нямате ли?» не вървят.

Здравно осигуряване

Страните в ЕС, в т.ч. /би трябвало и/ България. Финансирането на здравеопазването е на принципа на солидарността – всички плащат, ползват тези, които имат нужда. Няма финансов таван за осигуряването на здравна услуга за конкретен пациент. Разходите за здравеопазване при старите страни - членки са над 11% от БВП /напомняме в САЩ- над 17% от БВП/.

Как е в България?

  • Разходи за здравеопазване- 7,6% от БВП
  • Здравна вноска 8%;
  • Минимална месечна здравна вноска- 16,80 лева;
  • 2 милиона неосигурени /към средата на 2015г/, от които 1,1 милион са извън България, 900 000 са реално неосигурените, в т.ч. 700 000 крайно бедни /етническа доминанта/ и 200 000, които не са социално слаби, но не желаят да се осигуряват.

С невъоръжено око се вижда, че здравеопазването в България е изключително недофинансирано и че всякакви заклинания от страна на политиците, че лекарите са „крадци, убийци, мушмороци, анонимници, бяла мафия и др.” не само са неадекватни и опасни, но са просто опит те - политиците, да избягат от собствената си отговорност да намират правилните решения за обезпечаване нормалното функциониране на здравната система.

Както се казва- ако немците можеха да си финансират здравеопазването с 8% здравна вноска, тяхната нямаше да е 14%.

Ние сме зле не само на фона на старите страни- членки на ЕС, но на фона и на нашите комшии- в Румъния здравната вноска е 10,7%, в Македония минималната месечна здравна вноска е 35 лева /в България- 16,80 лева/.

Не случайно България е на второ място в Европа /учудващо е как в Кипър са ни изпреварили/ по разходи за здравеопазване, излизащи директно от джоба на пациента- за 2013г според Евростат 44,5% от здравните разходи българският пациент заплаща сам. В „стара” Европа този процент е под 20%, в Дания- 0%.

Какво трябва да се направи?

Увеличаване финансирането на българското здравеопазване. Как?

  • Повишаване на процента, който държавата заплаща за здравни вноски на своите „подопечни”- деца, пенсионери, държавни служители и др., от 4,5% на 8% /толкова, колкото всички ние плащаме/. Това ще доведе до допълнителен годишен приход в здравната система от около 1 млрд. лева. /Напомняме, че държавата “открадна” 2 млрд. лева от здравеопазването по времето на финансовия министър Дянков./
  • Плавно повишаване на здравната вноска с 1% на година до достигане на здравната вноска поне в Румъния. Средномесечното повишение ще е около 9 лева, като 3,60 лева е за сметка на работника /по- малко от 1 кутия цигари/ и 5,40 лева е за работодателя. Това ще доведе до допълнителен годишен приход в здравната система от около 400 млн. лева.
  • Да махнем думичката „безплатно” от „безплатно ползване на медицинско обслужване” в чл. 52 на Конституцията на Р България. Все пак не сме нито диктаторско- тоталитарна държава /нали?/, нито много богата такава. Развиваме здравно- осигурителен модел на здравеопазване /съгласно Европейските директиви/, който няма нищо общо с модела на безплатното здравеопазване.

Получихме 1,4 млрд. лева допълнителни пари за здраве, които са 39% увеличение на сегашните 3,6 млрд. лева публичен разход за здравеопазване. С това увеличение:

  • ще увеличим заплатите в сектора- минимална лекарска 1300 лева, минимална сестринска- 900 лева. Така ще се намали изтичането на кадри в чужбина.
  • ще се премахне администрирането на приема на пациенти в лечебните заведения и заедно с това силно ще се ограничи корупцията в системата.
  • ще се мобилизират средства за закупуване на модерна апаратура и обновяване на сградния фонд.
  • ще се мобилизират средства за продължително обучение на персонала.

Не забравяйте- каквото и да ви говорят, винаги става въпрос за пари. В здравеопазването- за много пари.

И накрая- министър Москов трябва да подаде оставка, разбира се. Най- малкото, защото не знае какво трябва да се направи.

14.04.2016                                                                                     д-р Цветан Диманов

Прикачени файлове

Финансиране на здравните системи по света.docx
Реклама

Мнения

18 апр 2016 18:03
Мария Шаркова
18 апр 2016 18:03

Представената класификация на финансирането на здравните системи не е съвсем коректна, защото се смесват различни критерии: начинът на финансиране на здравната система според източника (т.е как се набират средствата), начинът на заплащане към доставчиците на медицински услуги и начинът на управление на системите. Финансирането на здравната система се осъществява по три начина чрез: 1. данъци (т.е няма отделна сума, която да е обособена за здраве, а бюджетът се осигурява от общите постъпления). Такива са системите в Англия и Швеция например. 2. Здравна осигуровка: когато се заплаща конкретна сума за здравно осигуряване на принципа на солидарността (Германия, Холандия). 3. Здравно застраховане (САЩ). Отделно управлението на средствата за здраве може да е централизирано (Англия) или децентрализирано (Швеция), да има един (Китай) или множество осигурители (Германия). Делението на публично (държавно) или частно финансиране пък се отнася към отношенията платец-доставчик, т.е откъде идват плащанията за доставчиците на медицински услуги. Така например в САЩ макар да има здравни застраховки, е възможно публично финансиране. Дадените от вас примери с Медикейд/Медикеър са точно такива-това е държавна застрахователна програма, управлявана от държавата и средствата са държавни. Освен това застраховките там са доста различно уредени от типичната здравна застраховка в Европа и не е коректен примерът с изчерпване на застрахователната сума. Има различни видове застраховки, винаги при всяко лечение има плащане от застрахователя и копеймънт от пациента. Наред с държавните програми има и частни платци (по-голямата част) -например Аетна, Блушийлд и т.н. В Англия от друга страна, заплащането се осъществява преимуществено с публични ресурси и почти няма участие на пациента (освен такси при изпълнение на рецепти за закупуване на лекарства), а в Германия пък има множество фондове с различна собственост, най-вече на работодателите. В повечето азиатски държави (Южна Корея, Тайланд) имат един осигурител, подобен на НЗОК и заплащането на услуги идва от него. Има и смесени системи, например в Сингапур има финансиране от бюджета, комбинирано със здравно осигуряване на партиден принцип и възможност за застраховка.