Публикация

Финансиране на здравните системи по света

Финансиране на здравните системи по света


ФИНАНСИРАНЕ НА ЗДРАВНИТЕ СИСТЕМИ ПО СВЕТА

По начина си на финансиране здравните системи се делят на: държавно здравеопазване, здравно застраховане и здравно осигуряване.

Държавно здравеопазване

Държавно здравеопазване имаме в два противоположни типа държави- много богати /да не кажем най- богатите/ и диктаторски или тоталитарни държави.

При богатите държави- каквито са повечето от страните на Арабския полуостров; държавното здравеопазване се характеризира със следното:

  • средно годишно увеличение на разходите за здравеопазване 7-10%,
  • над 70% от специалистите са експатриати /най- добре платените/,
  • най-добрата медицинска техника.

Ясно е, че България е много далеч от тези критерии- например, заплануваното за 2016г увеличение на разходите за здраве е само 1,8%.

Примери за диктаторски или тоталитарни страни са КНДР /Северна Корея/, Куба и доста други. При всички случаи в тези страни има здравеопазване, но на какво ниво- не знаем. В най- скоро време за част от тези страни- например Куба, ще разберем. За други- като Северна Корея, можем само да гадаем, но с висок процент сигурност можем да приемем, че лекарите и медицинските сестри там са във военни униформи.

Здравно застраховане

Типичен прием за здравеопазване на базата на здравно застраховане са САЩ- държавата с най- големите разходи за здраве в света- над 17% от БВП. И в същото време, към края на 2014г над 40 милиона от населението й /13%/ са извън здравната система- нямат здравни застраховки.

Принципът на здравното застраховане е елементарен. Купуваш си здравна застраховка- Medicare, Medicaid, застраховка през работодател и др. Получаваш здравни услуги до достигане тавана на застрахователната сума, след това плащаш от джоба си или умираш. Просто и ясно. Подхвърляния от рода на: «Ама не сте ли се клели в Хипократовата клетва» или «Много съм беден. Сърце нямате ли?» не вървят.

Здравно осигуряване

Страните в ЕС, в т.ч. /би трябвало и/ България. Финансирането на здравеопазването е на принципа на солидарността – всички плащат, ползват тези, които имат нужда. Няма финансов таван за осигуряването на здравна услуга за конкретен пациент. Разходите за здравеопазване при старите страни - членки са над 11% от БВП /напомняме в САЩ- над 17% от БВП/.

Как е в България?

  • Разходи за здравеопазване- 7,6% от БВП
  • Здравна вноска 8%;
  • Минимална месечна здравна вноска- 16,80 лева;
  • 2 милиона неосигурени /към средата на 2015г/, от които 1,1 милион са извън България, 900 000 са реално неосигурените, в т.ч. 700 000 крайно бедни /етническа доминанта/ и 200 000, които не са социално слаби, но не желаят да се осигуряват.

С невъоръжено око се вижда, че здравеопазването в България е изключително недофинансирано и че всякакви заклинания от страна на политиците, че лекарите са „крадци, убийци, мушмороци, анонимници, бяла мафия и др.” не само са неадекватни и опасни, но са просто опит те - политиците, да избягат от собствената си отговорност да намират правилните решения за обезпечаване нормалното функциониране на здравната система.

Както се казва- ако немците можеха да си финансират здравеопазването с 8% здравна вноска, тяхната нямаше да е 14%.

Ние сме зле не само на фона на старите страни- членки на ЕС, но на фона и на нашите комшии- в Румъния здравната вноска е 10,7%, в Македония минималната месечна здравна вноска е 35 лева /в България- 16,80 лева/.

Не случайно България е на второ място в Европа /учудващо е как в Кипър са ни изпреварили/ по разходи за здравеопазване, излизащи директно от джоба на пациента- за 2013г според Евростат 44,5% от здравните разходи българският пациент заплаща сам. В „стара” Европа този процент е под 20%, в Дания- 0%.

Какво трябва да се направи?

Увеличаване финансирането на българското здравеопазване. Как?

  • Повишаване на процента, който държавата заплаща за здравни вноски на своите „подопечни”- деца, пенсионери, държавни служители и др., от 4,5% на 8% /толкова, колкото всички ние плащаме/. Това ще доведе до допълнителен годишен приход в здравната система от около 1 млрд. лева. /Напомняме, че държавата “открадна” 2 млрд. лева от здравеопазването по времето на финансовия министър Дянков./
  • Плавно повишаване на здравната вноска с 1% на година до достигане на здравната вноска поне в Румъния. Средномесечното повишение ще е около 9 лева, като 3,60 лева е за сметка на работника /по- малко от 1 кутия цигари/ и 5,40 лева е за работодателя. Това ще доведе до допълнителен годишен приход в здравната система от около 400 млн. лева.
  • Да махнем думичката „безплатно” от „безплатно ползване на медицинско обслужване” в чл. 52 на Конституцията на Р България. Все пак не сме нито диктаторско- тоталитарна държава /нали?/, нито много богата такава. Развиваме здравно- осигурителен модел на здравеопазване /съгласно Европейските директиви/, който няма нищо общо с модела на безплатното здравеопазване.

Получихме 1,4 млрд. лева допълнителни пари за здраве, които са 39% увеличение на сегашните 3,6 млрд. лева публичен разход за здравеопазване. С това увеличение:

  • ще увеличим заплатите в сектора- минимална лекарска 1300 лева, минимална сестринска- 900 лева. Така ще се намали изтичането на кадри в чужбина.
  • ще се премахне администрирането на приема на пациенти в лечебните заведения и заедно с това силно ще се ограничи корупцията в системата.
  • ще се мобилизират средства за закупуване на модерна апаратура и обновяване на сградния фонд.
  • ще се мобилизират средства за продължително обучение на персонала.

Не забравяйте- каквото и да ви говорят, винаги става въпрос за пари. В здравеопазването- за много пари.

И накрая- министър Москов трябва да подаде оставка, разбира се. Най- малкото, защото не знае какво трябва да се направи.

14.04.2016                                                                                     д-р Цветан Диманов

Прикачени файлове

Финансиране на здравните системи по света.docx

Коментари

Мария Шаркова
18 апр 2016 18:03

Представената класификация на финансирането на здравните системи не е съвсем коректна, защото се смесват различни критерии: начинът на финансиране на здравната система според източника (т.е как се набират средствата), начинът на заплащане към доставчиците на медицински услуги и начинът на управление на системите. Финансирането на здравната система се осъществява по три начина чрез: 1. данъци (т.е няма отделна сума, която да е обособена за здраве, а бюджетът се осигурява от общите постъпления). Такива са системите в Англия и Швеция например. 2. Здравна осигуровка: когато се заплаща конкретна сума за здравно осигуряване на принципа на солидарността (Германия, Холандия). 3. Здравно застраховане (САЩ). Отделно управлението на средствата за здраве може да е централизирано (Англия) или децентрализирано (Швеция), да има един (Китай) или множество осигурители (Германия). Делението на публично (държавно) или частно финансиране пък се отнася към отношенията платец-доставчик, т.е откъде идват плащанията за доставчиците на медицински услуги. Така например в САЩ макар да има здравни застраховки, е възможно публично финансиране. Дадените от вас примери с Медикейд/Медикеър са точно такива-това е държавна застрахователна програма, управлявана от държавата и средствата са държавни. Освен това застраховките там са доста различно уредени от типичната здравна застраховка в Европа и не е коректен примерът с изчерпване на застрахователната сума. Има различни видове застраховки, винаги при всяко лечение има плащане от застрахователя и копеймънт от пациента. Наред с държавните програми има и частни платци (по-голямата част) -например Аетна, Блушийлд и т.н. В Англия от друга страна, заплащането се осъществява преимуществено с публични ресурси и почти няма участие на пациента (освен такси при изпълнение на рецепти за закупуване на лекарства), а в Германия пък има множество фондове с различна собственост, най-вече на работодателите. В повечето азиатски държави (Южна Корея, Тайланд) имат един осигурител, подобен на НЗОК и заплащането на услуги идва от него. Има и смесени системи, например в Сингапур има финансиране от бюджета, комбинирано със здравно осигуряване на партиден принцип и възможност за застраховка.