д-р Любомир Кайтазки, дм
д-р Любомир Кайтазки, дм
Лекар

НЕВРОЛОГИЧНИ И ПСИХОГЕННИ РАЗСТРОЙСТВА ПРИ РЕЗКИ КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ

Климатичните и метеорологични фактори на околната среда оказват разнообразно и многопосочно въздействие върху човешкия организъм. В еволюционното си развитие организмът е създал сложна автоматично саморегулираща се система за приспособяване към бързо променящите се природни условияи фактори. )

НЕВРОЛОГИЧНО – ПСИХОГЕННИ НАРУШЕНИЯ ПРИ РЕЗКИ КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ

Климатичните и метеорологични фактори оказват научно доказано въздействие върху човешкия организъм по различен начин и в много посоки. В еволюционното си развитие човешкият организъм е създал сложна система на саморегулация и адаптация към променящите се условия на околната среда за да се приспособи максимално ефективно към климатични и метеорологични промени в природата.

В основата на регулационните и адаптационни механизми на организма е главният мозък и по – специално някои негови структури. Фундаментално значение в това отношение притежава т . н. „хипофизарно – хипоталамо – таламо – лимбична система“, чийто анатомични и функционални елементи са разположени в основата на главния мозък, по срединната линия между двете голямомозъчни хемисфери. Това е „релейната станция на организма“ или образно казано процесорът на целия организъм. Тези структури са изключително чувствителни на промени в температурата, влажността, атмосферно налягане, радиационен фон, светлина, шум, продължителност на деня и нощта, вятър и неговата интензивност и посока, радиационен фон и редица още фактори от околната среда. Голяма част от хората са чувствителни на резките промени на тези фактори и реагират със зачестяване или обостряне на съществуващи неврологични и психоневротични нарушения .Регулацията на всички функции на организма се осъществява чрез сложно взаимодействие между хормони, невротрансмитери ( химични субстанции, чрез които се предават нервните импулси ) и определени структури на централната нервна система. Много от детайлните механизми на тази регулация все още не са изяснени, пък и целта на статията не е върху тези механизмите, а да запознае читателите с най-често срещащите се неврологични, психосоматични и невротични разстройства на човешкия организъм, които имат голямо клинично и социално значение съответно терапевтичните и профилактични мерки, които е нужно да се взимат за да се избягната подобни нарушения или да се намали клиничната им тежест. Някои хронични неврологични и психосоматични заболяванияпоказват ясно изразено изостряне, зачестяване при резки метеорологични и климатични промени; при други симптоматиката се усеща по – силно и неприятно. Най – голяма честота на тези оплаквания се наблюдава в периода февруари – май. За по – голяма прегледност по- долу са коментирани нарушения с неврологичен характер; такива с чисто невротичен облик, психосоматичен характер и емоционално поведенчески девиации.

--------- Краниални невралгии. Това са възбудни прояви засягащи някои от черепномозъчните нерви. Най – чести в клиничната практика са тригеминалната и окципиталната невралгии. Клиничната картина на тригеминалната невралгия е доста характерна – поява на внезапна, често пулсираща болка дълбоко зад орбитата, постепенно усилваща се, силна почти нетърпима болка в зоната на едната лицева половина, челото,горна и долна устна; възможно е да има и изтръпване на едната лицева половина. При някои лица е възможно да има гадене, позиви за повръщане, повръщане, световъртеж и замайване. Характерни са непоносимост към светлина, шум, дъвчене, гълтане, докосване в зоната на лицето ( фото- и фонофобия ). Кризата продължава различно време – от няколко минути до няколко часа; честотата може да е няколко пъти дневно до един два пъти седмично или месечно. Кратките кризи, с внезапен, бурен характер и внезапно отзвучаване се означават в западната литература през последните няколко години като trigeminalepsy и се приемат като парциални епилептични пристъпи, особено ако са налице и ЕЕГ промени. Окципиталната невралгия протича с болки в областта около ушната мида, изтръпване в теменните и окципитални части на главата, също са възможни гадене и позиви за повръщане, но като цяло клиничната картина и симптоматиката са по – слабо изразени и не носят драматизма и засягане на общото състояние на болния, както това е при тригеминалната невралгия.

----------- Епилепсия. По отношение на това заболяване съществува натрупан огромен научен, клиничен и литературен материал и не е необходимо да бъде разглеждано в детайли. Въпреки че, не е доказана строго определена зависимост между типа, честотата и тежестта на пристъпите и метеорологичните условия, установено е, че някои типове пристъпи зачестяват през пролетния сезон характеризиращ се с променливи инепостоянни климатични условия. Това касае някои видове пристъпи като най-вече комплексните парциални пристъпи с психомоторна, сензорна, невровегетативна, психично – поведенческа и когнитивна симптоматология. Симптоматичните припадъци с гърчове и загуба на съзцнание на базата на органична мозъчна патология ( тумори, кисти, метастази, малформации и пр ) не показват зачестяване свързано с променливи метеорологични фактори.

----------- Мигрена. Доста лица, страдащи от мигрена са предразположени към зачестяване и утежняван е на пристъпите в периоди на резки атмосферни, климатични, метеорологични аномалии. Заболяването е много добре познато на пациентите и не е необходимо подробно му разглеждане. Все още не е изяснено по какъв начин внезапните и ондулиращи метеорологични промени водят до зачестяване и клинично по – тежко протичане на мигрената. Някои го асоциират с тригеминалната невралгия и отричат съществуването му като отделна нозологична единица, а дебата в литературата и научните среди продължава и до днес.Подобно на тригеминаната невралгия някои тип пристъпи се означават като migralepsy.

------------ Кластъровидно главоболие. Това е вид унилатерално ( едностранно ) пристъпно главоболие, което не трябва да се бърка с тригеминална невралгия и мигрена. Среща се значително по – рядко в сравнениес коментираните горе, но показва много по – осезаема зависимост и свързаност с метеорологични промениименно в края на зимата и през пролетния сезон. Наблюдава се повече у мъже на възраст 30 – 60 години. Протича като сгрупирани кризи ( от англ. „cluster” – грозд, нещо събрано в едно ) за даден период от време, например месец или два. През този период кризите могат да достигнат до 8 – 12 за 24 часа; няколко на ден или няколко на седмица или месец. Характерно е че са чести през нощта, особено рано сутрин. Предполага се абнормен отговор и медиация в хипоталамуса към климатичните промени. Самата криза започва с постепенно засилваща се, пулсираща болка, винаги дълбоко зад окото, сълзотечение, инекция на коннюнктивата, назална секреция от същата страна, запушване на хомолатералната ноздра, гадене, позиви за повръщане и общо неразположение. В някои случаи има оток на клепача, птоза ( леко притваряне на клепача ), промяна в размера на зеницата, непоносимост към светлина и шум. След периода на такива сгрупирани пристъпи е възможно да се влезе в ремисия, продължаваща у някои лица над десет години.

----------- Мениерова болест. На страдащите симптомите на това заболяване са добре известни, а някои пациенти познават и наименованието му. Среща се два до три пъти повече у жени, особено преди и по време на менопузата. Конкретните причини остават неизяснени и до сега, почти два века от първоначалното му описание от френския клиницист Мениер. Класическата триада е световъртеж, повръщане и шум в ухото- едностранно обикновено. Предполага се затруднена циркулация на т.н. ендолимфа в полуокръжните канали ( орган на равновесието ).Пристъпите са тежки, трудно поносими от пациента, почти винаги са налице гадене, сърцебиене, фото и фонофобия, профузно изпотяване, засилване на световъртежа от движение на главата и тялото, общо неразположение и отпадналост. Пристъпите на показват тясна корелация с годишните сезони, но са по – чести в преходните климатични периоди.

------------- Посттравматична церебрастения. У лица претърпели ЧМТ с или без комоцио се засилват изявите на главоболие, замаяност, разконцентрираност, световъртежи, безсъние, прилошавания, зрителни нарушения, общо напрежение, отпадналост, тежест в главата, гадене и пр невровегетативни симптоми

------------- Пароксизмално главоболие у деца, подрастващи и юноши. Възрастова група 6 – 18 години. Каса е се за тип дифузно главоболие, обикновено двустранно челно, темпорално или обхваща цялата глава. Може да се наблюдава през всеки годишен сезон, но е значително по – често в края на зимата и пролетта. Почти винаги е придружено от замайване по централен тип, прилошаване, пребледняване, обща отпадналост; в редица случаи след пристъп има повишена сънливост и заспиване. В почти всички случаи се наблюдават ЕЕГ абнормности и се приема като изява на парциални епилептични пристъпи

------------- Нарушения с невропсихологичен и емоционално поведенчески характер. Тук спадат някои хронични разстройства и заболявания, някои от тях са обект на психиатричната помощ Такова заболяване например е биполярното разстройство с периоди на мания и депресия, през пролетния сезон обикновено зачестяват маниините епизоди.

---------- Нарушения в цикъла сън – бодърстване. Става въпрос за нарушение на т.н. циркадни ритми, тясно свързани с продължителността на деня и нощта, като някои индивиди са особено чувствителни на тези метеорологични промени. Могат да зачестят проявите и на т.н. „парасомнии“ – различни по вид и степен нарушения на съня.

---------- Панически атаки и невровегетативна дистония. Това са най-масовите, най-разпространените и с най-голямо клинично значение психосоматични и невропсихични разстройства. Поради почти идентичната им клинична картина са разгледани заедно. Променливите климатични и метеорологични фактори , особено през пролетта довеждат да зачестяването на тези разстройства у предразположени лица ( емоционално лабилни, подложени на стресови изживявания и пр ). Внезапни, остри пристъпи на страх, тревожна напрегнатост, замайване, сърцебиене, профузно изпотяване, игра на артериалното налягане, чувство на „задушаване“, невъзможност да се стои на едно място, разтреперване, слабост в ръцете и краката, позиви за уриниране, позиви за повръщане и редица още симптоми от вътрешни органи и системи. Такива лица не понасят присъствие на много хора и то на открито – „агорафобия“, кактои страх и напрегнатост ако останат сами, особено в затворени помещения – „клаустрофобия“. Тези симптоми са почти сигурен признак за такова нарушение. Трябва да се знае от читателите, че симптоматиката на това нарушение може да симулира или да се появи в хода на почти всяко вътрешно заболяване, без да има реална основа за това, както и обратно – много вътрешни заболявания, с органичен характер могат да започнат по този начин. Така че ролята на тези разстройства не трябва нито да се хиперболизира, нито да се неглижира.

Медикаментозното лечение на изброените в материала разстройства и заболявания е добре известно и на пациентите и на тесните специалисти, поради което няма да бъдат коментирани. През последните години все повече нараства ролята на алтернативните методи на лечение, които при тези свързани с променливите климатични фактори разстройства и заболявания, са показали несъмнен успех . В резултат на многоцентрови проучвания в САЩ, Италия, Канада, Япония и др напреднали страни бе установено, че например електромагнитно поле с ниска честота и импулсен характер повлиява много добре много от симптомите на психосоматичните нарушения, изтъкнати по – горе.. Установено е, че такова поле регулира синтеза и разпределението на т.н. „невротрансмитери“ ( адреналин, норадреналин, допамин, серотонин, епинефрин, глутамат, ГАМК, ацетилхолин и др ), които субстанции имат ролята на медиатори в ЦНС, а освен това електромагнитната индукщция предизвиква повишена синтеза на серотонин, ендорфин, и пр които имат положително, релаксативно, антидепресивно и тонизиращо действие върху ЦНС. Съществуват и специализирани програми в тази посока за различните типове разстройства и заболявания.

В заключение трябва да се каже, че подхода към тези типове разстройства и заболявания трябва да бъде комплексен. Необходимо е да се прилагат методите на интегралната медицина при лечението и профилактиката на този вид нарушения.

Д – Р Любомир Кайтазки

Реклама

Мнения