Публикация

Проф. Танкова: Само кръв на гладно не стига да се открие диабетът

Само половината диабетици у нас постигат добър контрол на кръвната захар


Автор Илияна Ангелова

Болните от диабет в света са се увеличили 4 пъти за последните 40 г. Това съобщиха от СЗО по случай Деня на здравето тази година. Става дума за истинска пандемия от захарен диабет тип 2, казва проф. Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология в Специализираната болница по ендокринология – София.

В света има 422 млн. диабетици, 56 млн. от тях живеят в Европа, а в България са 500 хил. Други 200 хиляди не знаят, че имат диабет, допълни специалистът. Честотата на болестта у нас сега е 8,4%, но скоро ще обхване 10% от възрастното население.

Три четвърти от хората с диабет живеят в страни с ниски доходи

България попада в тази категория. Диабетът е сърдечно-съдово заболяване – 60% умират от съдови проблеми – инсулти, инфаркти, периферна съдова болест, която води до гангрени и ампутации, посочи още проф. Танкова. Равен е на исхемичната болест на сърцето като рисков фактор по отношение на инфаркта.

Продължителността на живота при диабетиците зависи от добрия контрол на кръвната захар. Тези с тип 1 са около 15% от общия брой на диабетиците, те цял живот трябва да се лекуват с инсулин. Огромният проблем е тип 2, който в голяма степен е свързан с начина на живот. Има и известно неразбиране на проблема. Когато питаме пациентите си дали имат в семейството болни от диабет, те казват, че не. Но признават, че някой от родителите имал „старчески“ диабет, споделя проф. Танкова.

Честотата е свързана с фактори на околната среда, заседнал живот и нездравословна храна. Затлъстяването е все по-често и при децата, затова захарният диабет вече изобщо не е старчески. Коварното при него е, че в началото липсват симптоми. Човек може години наред да живее с това заболяване и да не разбере по нищо. 7-12 години минават в предиабетен период без никакви оплаквания, а хората са свикнали да ходят на лекар, само когато имат оплакване. Затова често откриваме диабета по повод на инфаркт, увредени бъбреци или очи, или диабетно стъпало, посочва специалистът.

Рисковите пациенти трябва да се търсят активно. Попадате сред тях, ако имате:

• Родител с диабет

• Наднормено тегло

• Високо кръвно, холестерол

• Преживял сърдечно-съдово заболяване

• Жени, родили едър плод – над 4 кг

• Хроничен стрес

У нас има доста проекти, които търсят хора с повишен риск. Попълват валидиран въпросник и ако сборът от точки е над 10, трябва да се направи изследване на кръвната захар. „В момента ходим в училищата в 1-ви и 2-ри клас. Търсим родителите и правим оценка на риска на децата, за да възпитаме родителите как да живеят здравословно и да го прехвърлят на децата. Дава се изследване на кръв и оценка на рисковите фактори. От 2006 г. досега в Клиниката сме изследвали към 4500 души – хора с поне един рисков фактор. 17,5% от тези хора се оказаха диабетици. Останалите 25% - предиабет“, посочва тревожните факти проф. Танкова.

Как се открива диабетът?

Важно е да се изследва не само кръвна захар на гладно, но и два часа след храна. Именно стойностите след хранене сочат какъв е рискът за сърцето и съдовете. Друг важен показател е гликираният хемоглобин, който показва каква е била средно кръвната захар за 3 месеца назад. Гликираният хемоглобин има пряка връзка с риска от увреждане на микросъдовете и нервите. В по-малка степен влияе на риска от инфаркти и инсулти, за които голямо значение имат кръвното и холестерола.

Ако увеличим гликирания хемоглобин от 5,5 на 10 милимола, тогава 10 пъти нараства рискът от увреждане на очите, нервите и бъбреците. В същото време рискът от инфаркти и инсулти нараства само два пъти. В България едва половината диабетици постигат контрол на кръвната си захар, което обяснява защо толкова много хора стигат до усложнения. 

Терапията при диабет у нас е индивидуална

Назначава се според възрастта на пациента, състоянието на бъбреци, черен дроб и наличие на хипогликемии. Стремежът е да се постигне гликиран хемоглобин под 7 милимола. При младите оптимално е 6,5 ммол, при възрастните може и до 8 ммол. Контролът е най-важен при диабета. Вече има на разположение разнообразни глюкомери, с които да се мери кръвната захар.

У нас са достъпни всички съвременни медикаменти, в това отношение сме дори по-добре от страни като Полша, Австрия. Терапията включва освен медикаменти, препоръки за хранене и физическа активност. През последните 10 г. има бурно развитие на антидиабетните медикаменти и голям избор. Диабет тип 1 се лекува само с инсулин до края на живота. Последните 20 г. са ерата на инсулиновите аналози. Те са много по-физиологични, с по-малък риск от хипогликемия, по-добри за телесното тегло, имитират физиологията на инсулиновата секреция по-добре. Изписват се с протоколи, но така пациентът се вижда поне два пъти годишно със своя ендокринолог и това е добре за контрола.

Страничните ефекти от инсулиновата терапия са хипогликемиите и качването на тегло. Инсулинът е основният хормон, от който пълнеем, трупа се мастна тъкан. Това е бил проблем при старите препарати, с аналозите е преодолян. Хипогликемиите пък могат да дадат отражение върху ума и емоциите на пациентите, някои се страхуват да постигнат добър контрол, за да не изпаднат в такова състояние, което е тежко страдание за целия организъм.

Инсулиновите помпи са алтернативен метод за доставяне на инсулин

За тях се говори много в последно време. Това е устройство, закачено чрез тръбичка за корема, което подава денонощно инсулин. От тази година касата вече ще заплаща за реимбурсирането на помпите при пациенти с определени медицински показания – това са тези, при които с обичайното лечение не може да се постигне контрол. Досега те сами заплащаха за инсулиновите помпи.

При диабет тип 2 инсулинът отива на по-заден план, тъй като вече има нови по-модерни и ефективни лекарства. Преди 10 г. имахме само метформин, сулфанил уреен препарат и инсулин, казва проф. Танкова. Те бяха ориентирани към преодоляване към двата проблема, за които тогава се смяташе, че стоят в основата на болестта - има инсулин, но той не действа (инсулинова резистентност) или пък изчерпването на инсулина с времето.

Междувременно науката доказа, че диабетът, освен на тези два дефекта, се дължи на още 6 – в патогенезата чу участват и червата, и бъбреците, черният дроб, мускулите, панкреасът и мастната тъкан. Това прави общо осем дефекта. Тези изводи насочват към създаването на нови медикаменти, които ще атакуват тези проблеми.

Метформин е най-използваното лекарство в цял свят – действа върху два от дефектите. Манинил действа само на един дефект – изцежда инсулина. Недостатъкът при лечението с тях е, че кръвната захар бързо спада и бързо се качва във времето. Ефектът се изчерпва с времето и може да се стигне до хипогликемии.

Инкретин базираната терапия действа върху 6 от 8-те дефекта. Вече има и една друга нова група лекарства - SGLT2 инхибиторите, която действа върху бъбреците. Те помагат да се отделя излишната глюкоза през бъбреците, но не водят до хипогликемии. Нямат тежки странични ефекти.

Всеки медикамент има конкретно значение в терапията – избира се според патогенезата, това което е „дефектно“ при болния. Целта е не само да се смъкне кръвната захар, но това да стане по най-разумния и благоприятен начин за пациента, посочва проф. Танкова. Лекари и пациенти очакват от терапиите ефективност, добра поносимост и безопасност.

Лекарствата за диабет не бива да увеличават сърдечно-съдовия риск. Това изискване се проследява от 2008 г. от Американската агенция по храните и лекарствата. За да се регистрира ново лекарства за захарната болест на пазара, производителят трябва да докаже, че те не носят такъв допълнителен риск.

" }-->

Коментари