Кризата за лекари вече настъпи, болници не намират кадри, които да работят
20.04
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
Кризата за лекари вече настъпи, болници не намират кадри, които да работят

Кризата за лекари вече настъпи, болници не намират кадри, които да работят

Повишава се средната възраст на медиците, отчита още стратегията. Почти половината са на възраст от 46 до 60 г., а всеки пети е над 60-те

В България е настъпила криза за лекари - болници и ДКЦ много трудно намират кой да работи в тях, обявиха пред в. "24 часа" от бюрата по труда на Агенцията по заетостта.

"До такава степен липсват лекари и медицински сестри, че тези хора не седят и ден безработни. Напротив, болниците като работодатели се състезават за тях", разказа шефката на бюро по труа "Сердика" в столицата Искра Въткова. 953 медицински кадри са липсвали на болниците в България от 1 януари до края на септември. Толкова са заявените за този период в бюрата по труда свободни работни места, съобщиха от Агенцията по заетостта. 

По-голям е проблемът с намирането на медицински сестри и акушерки според заявките на болниците. Търсели са се 538 медсестри, показва статистиката. При лекарите са били обявени 257 работни места. Най-голям е проблемът с намирането на достатъчно лекари и медицински сестри в София, където са били свободни 158 места. На следващо място се нарежда Варна и областта - 119, а след нея са областите Стара Загора с 84 свободни работни места в болниците, Бургас - 80, и Шумен - 72 места. 

С най-малко свободни работни места за лекари и медицински сестри са област Габрово - 2, Силистра - 5, Смолян и Кюстендил - по 8 места, и Перник - 9. Данните на Агенцията по заетостта се потвърждават и от обявените свободни позиции за лекари от частните трудови борси. Само за 22 дни от началото на октомври са публикувани 93 свободни места, показа проверка на "24 часа". Общо над 180 са обявите от болници, поликлиники и частни медицински центрове за лекари, стоматолози, медицински сестри, акушерки, лаборанти и зъботехници.  

За медицински сестри са обявени 50 свободни работни места в периода 1-22 октомври. Търсят се и 19 зъболекари. С 8 свободни места за първите 22 дни на октомври следват лаборантите, толкова има и за акушерки. Липсата на кадри се отнася до всички специалности, показа проучването на "24 часа". Търсят се джипита, гастроентеролози, ендокринолози, хирурзи, анестезиолози, кардиолози, логопеди, джипита и дори кинезитерапевти. Проблемът е сериозен и за големите болници, и за тези в малките градове. 

Националната кардиологична болница има няколко обяви за медицински сестри и лекари, по няколко свободни места са обявили и софийските Втора и Пета МБАЛ. Някои ДКЦ в столицата пък търсят медици в почти всички специалности едновременно. Още по-лошо е положението с кадрите в малките градове. Болницата в Никопол например търси педиатър и акушер-гинеколог, в Пловдив има няколко позиции за лекари за неотложна помощ, доста специалности се търсят и в Бургас и Нови пазар. 

В Бургас работи само един токсиколог, а специалистите алерголози са едва двама. Пулмолозите също са сравнително малко, както и кардиолозите и ендокринолозите, обясни прокуристът на бургаската многопрофилна болница д-р Бойко Миразчийски. В града има само един неонатолог, добавя прокуристът на МБАЛ "Дева Мария" Нели Атанасова. Според нея младите медици не проявявали голям интерес към хирургия и ортопедия. Липсвал интерес и към патоанатомията. Причината да не ни достигат лекари е главно в сравнително ниските заплати в България, твърдят специалисти от пазара на труда. За периода 1 - 22 октомври частните трудови борси са публикували 150 обяви за български кадри, но в чужбина. Изключително много позиции са обявени за Германия, Франция, Швеция, Норвегия и Дания и са за високоплатени специалисти. Наши лекари се търсят и в Кувейт. 

В опита си да привлекат лекари болниците извън София обещават всякакви бонуси. Задължително поемат настаняването на лекарите в града, ако са от друго населено място, предлагат пакети за преместване, облекчават нощните дежурства и тези през уикенда. Една от малките болници в страната дори е публикувала в обявата си само какви са документите за постъпване на работа и не е предвидила да интервюира кандидатите.

Д-р Димитър Ленков: Бягат заради липсата на развитие

- Д-р Ленков, какви са тенденциите в избора на лекарите да работят в чужбина?

- Увеличават се тези, които искат да заминат. В лекарския съюз имаме съвсем точни данни, тъй като всеки кандидат за работа в чужбина трябва да носи задължително сертификат за членство в съсловната организация. От началото на годината сме издали 337 сертификата, което е повече от миналата година.

- Какви са причините за изтичането на медицински кадри? 

- На първо място са финансовите причини. Средната заплата на лекар в България е 500 евро, докато в Германия е 10 пъти повече. Не по-маловажна причина е липсата на перспектива за кариерно развитие. Става дума за специализациите и продължаващото обучение. Сега бе декларирана воля за положителна промяна, но ето че измененията в наредба 34 за специализациите все още се бавят. Третата причина е ниският обществен престиж на лекарската професия в България. Това споделят кандидатите за заминаване в разговори с нас. 

- Какви са прогнозите на съсловната организация - след колко години ще се усети остър дефицит на кадри? 

- С точност не може да се каже, зависи от действията на държавата. Прогнозата като цяло е много песимистична. В някои области на страната хората са с нарушени конституционни права - нямат достъп до медицинско осигуряване и до лекарства. Незаети джипи практики има в Родопския край, в Кюстендилско, Североизточна България и др.

- Какви мерки биха спрели опасната тенденция?

- Докато здравеопазването не стане реален приоритет на правителството, нищо няма да се промени. Първата мярка е увеличен прием на студенти по медицина. Полша преди години се сблъска с масово изтичане на кадри. Прие се стратегически план с повишаване на стимулите за работа и днес вече отчитат обратна тенденция - връщат се лекари.

Младите доктори са малко заради високи стандарти

Не повече от 15-20% са младите лекари в най-голямата болница в Южна България - университетската "Свети Георги" в Пловдив, признава директорът проф. Карен Джамбазов. Според него една от причините да няма свежи попълнения са стандартите на здравното министерство, които определят задължителния брой специалисти в отделенията и клиниките. "Трябва да назначаваме хора със сертификати и стаж, а искаме персонал с над 50% млади медици", казва проф. Джамбазов. Ръководството се опитва да привлича току-що завършили студенти, като сключва с тях договори за спонсорство на специализациите им. 

В УМБАЛ "Св. Георги", както и в останалите болници в града на тепетата, "бутиковите специалности" са анестезиологията, патоанатомията, съдебната медицина, детската хирургия и УНГ. Новодипломираните медици не се насочват към тях.

"Обяснението е просто - не са толкова добре платени като например инвазивната кардиология", посочва проф. Джамбазов.

Глад за млади кадри има и в областния център за спешна помощ 

"Миналата година назначихме 13 души, завършили Медицинския университет в града. Сега от тях са останали двама", каза шефът на службата д-р Иван Стойнов. Повечето отивали в частните болници или в Германия. Само доктори на средна и в предпенсионна възраст работят в ТЕЛК. Причината е, че нямат право да упражняват друга дейност, обясни шефът на МБАЛ "Пловдив" д-р Аргир Аргиров, на чието подчинение е ТЕЛК. Средната заплата в съставите е 800-900 лева. 

Всеки втори лекар е над 45 г.

28 643 лекари практикуват на основен трудов договор у нас по данни на НСИ от края на 2012 г., цитирани в Националната здравна стратегия. Лекарите по дентална медицина са 6706. Специалистите по здравни грижи са 47 806, а от тях 32 059 са медицински сестри.  

Най-много са общопрактикуващите лекари - 4900, или 17% от всички работещи. Следват хирурзите и специалистите по вътрешни болести - съответно 1464 и 1388. Повишава се средната възраст на медиците, отчита още стратегията. Почти половината са на възраст от 46 до 60 г., а всеки пети е над 60-те. Едва 5% от лекарите са на възраст до 30 г., а 1/4 са между 31 и 45-годишни. Такава е ситуацията и при специалистите по здравни грижи, като близо 15% от тях са над 60-годишни. 

40% от абсолвентите отиват зад граница

Над 40% от завършилите медицина отиват на работа в чужбина. В бройката са включени и чуждестрнните студенти. Това показват данни, които ще бъдат използвани в новата рейтингова система на университетите. Тя ще бъде готова до края на годината. Съставът на заминаващите съобразно завършващите висши училища съответства на разпределението на студентите в тях. Класацията води Медицинският университет в София, следван от медицинските висши училища във Варна, Плевен и Пловдив и медицинския факултет на Тракийския университет. 

В България, освен че не може да се ползва най-новата медицинска апаратура, е трудно да се намерят доволни хора, които са благодарни от здравната система и медицинското обслужване. Това е споделил един от многото интервюирани абсолвенти по медицина от института "Отворено общество", който е създател на рейтинга.

Напускащите страната почти от студентската скамейка не са невероятно много, но се трупат от година в година на фона на напускащи лекари и от други възрастови групи. А недостигът на лекари може да е една от причините например линейката да пристигне за 40 вместо за 20 минути. 

Реклама

Мнения