Публикация

Хроничните гъбични инфекции при диабетиците може да доведат до диабетно стъпало

Над половината от диабетиците развиват диабетна невропатия. Необходим е добър контрол на кръвната захар



Захарният диабет е едно от най-значимите социално-значими заболявания на нашето съвремие. От него боледуват над 300 млн. хора по света, като статистиката за последните десетилетия, както и прогнозите, показват по недвусмислен начин, че броят на заболелите се е увеличил и ще се увеличава изключително бързо. Според различни проучвания се очаква болните със захарен диабет и преддиабет в следващите 20 г. почти да се удвоят! Според данни от САЩ годишно за лечението на захарния диабет и усложненията му се изразходват над 45 млрд. долара! Социално-значимият характер на заболяването се утежнява още повече и от фактите, че нелекуването на заболяването води до редица усложнения, засягащи и сърдечно-и мозъчно съдовата системи, нарушения в липидните показатели, кръвосъсирването, имунната система, кожно-защитните фактори, нервните сетивности и проводимости.

Именно последните две групи усложнения всъщност са едни от първите прояви на недиагностициран досега или на не добре компенсиран захарен диабет. Те са съчетани и с класическите симптоми, като повишен прием на течности, жажда и често уриниране. Затова и една значителна част от хората с повишени нива на кръвната захар посещават ОПЛ или ендокринолога си поради оплаквания от сърбежи по ходилата, пръстите и ноктите на краката си, които се оказва, че са от развила се най-често гъбична инфекция. Същата такава може и се развива често и по гениталиите (в последната седмица кабинета бе посетен от трима мъже на различна възраст с такива симптоми).

Друга група пациенти пък се оплакват от мравучкане, тръпнене, парене по крайниците, предимно по краката си. При измервания на кръвната захар се оказва, че тя е повишена в стойности, класифициращи дадения човек като диабетик. А ако вече се лекува като такъв става въпрос за не добре компенсиран захарен диабет.

Всъщност споменатите прояви се дължат именно на повишената кръвна захар! И тъй като захарен диабет тип 2 се диагностицира най-често едва след отпадане на над 50% от секреторния капацитет на бета-клетката, а това обикновено значи поне 8-10 г. на постепенно и стабилно покачване на кръвната захар, то е напълно възможно вече да са се развили и първите усложнения - началните прояви на диабетната невропатия.

Захарният диабет тип 1 се диагностицира много по-рано поради автоимунния си характер и съответно много по-бързото разрушаване на бета-клетките - над 90% само за няколко седмици и има по-силно изразени прояви на полидипсо-полиурия.

Независимо от типа захарен диабет при задържане на повишени стойности на кръвната захар именно тя води до промени в нервните влакна. Метаболизира се частично по необичайни пътища: включва се на „високи“ обороти полиоловия път, увеличава се неензимното гликиране, нарушава се метаболизирането на есенциалните мастни киселини, повишава се активността на протеин киназата, индуцира се апоптозата на нервните клетки, намаляват се невротрофичните фактори и се индуцира и микроваскуларен дефицит. Всичко това води до нарушаване на проводимостта на нервните влакна за усет за допир, вибрации, болка. Увреждането на кръвоносните съдове, кръвоснабдяващи самите нервни влакна, води до „студенеене“, а впоследствие и до липса на всякакъв усет. Оказва се , че над 50-55% от диабетиците развиват диабетна невропатия!

По отношение на кожата и лигавиците, наред с гореизложеното, високата кръвна захар води и до нарушения в имунната й защита, като същевременно и самата глюкоза се оказва много желана храна и за иначе някои от обичайните обитатели - бактерии и най-вече гъбички по повърхността на кожата и върху лигавиците на половия член и влагалището. Така, хранещи се с изобилие от глюкоза (под формата на гликоген), те увеличават размножаването си и съответно броя си, нарушава се равновесието с другите нормални обитатели и се стига до възпалителен процес. За съжаление и много упорит! Понякога и няколко седмични приложения на антибиотици и антигъбични средства се оказват недостатъчни за овладяване му. Когато се комбинират и със затворени плътно и непрекъснато дълго носене на тесни обувки и съответно тясно, впито изкуствено бельо се получава запарване, мацериране, нараняване на кожата и лигавиците и още повече усложняване и утежняване на възпалението.

При хронифициране на процеса може да се стигне и до засягане на по-дълбоки слоеве на кожата, дори и подкожие, а в по-тежки и протрахирани случаи - на стави, мускули и кости, при което да се създаде предпоставка да се развие диабетно стъпало, а впоследствие и диабетни язви.

По отношение на половите лигавици освен смъдене, парене, налепи, своеобразно „течение“, болезнен полов акт, се стига евентуално и до нарушения в оплодителните способности или съответно застрашаващо протичане на налична бременност!

От всичко гореизложено следва, че при всеки пациент с повишена кръвна захар или наличие вече на захарен диабет, но не компенсиран, е необходимо да се спазват редица предпазни мерки:

- на първо място трябва да се приложи освен строга диета с намален прием на въглехидрати, включване и съответно корекция на антидиабетното лечение с цел нормализирането й;

 - препоръчва се прилагането на антибиотични и/или (по-често) антимикотични препарати - локално под формата на кремове, промивки с течни форми и евентуално през устата таблетки;

- необходимо е избягване носенето на затворени (в топло време), изкуствени и стегнати обувки. Купувайте обувки преди обяд, когато краката не са подути. Те трябва да са по-меки и с по-плътна подметка;

- носете чорапи от естествени материи, колкото може по-тънки;

- не носете прилепнало, стегнато, впито бельо;

 - не използвайте метални пили за педикюр, като е по-уместно да и се доверите на професионалист;

- редовно профилактично преглеждайте ходилата си (при необходимост използвайте огледало или ваш близък човек);

- консултирайте се профилактично и периодично с невролог;

- при белези на развила се диабетна полиневропатия (в зависимост от фазите) направете консултация с невролог и спазвайте съответно поведение – прием на съдоразширяващи препарати, витамини от група В, алфа-липоева киселина, физиотерапия;

В заключение много важно е да се отбележи, че всички изброени по-горе препоръки ще са практически без или в най-добрия случай с частичен и недостатъчен ефект ако не е постигнато нормализиране на кръвната захар и същата не продължава да се поддържа и занапред във всеобщо приетите норми!


Коментари