Промени в посока невропатия има и при пациенти с предиабет

Диабетната невропатия е увреждане на нервите в целия организъм, което е свързано със захарния диабет. Могат да бъдат засегнати сетивните и двигателните нерви от една страна, както и автономните нерви, които контролират вътрешните органиот друга. Имаме увреждане в управлението на сърдечносъдовата система, на гастроинтестиналната система, пикочно-половата система, на кожата, на зениците, има засягане и на мозъка като най-висок отдел на нервната система.

Данните за честотата на диабетната невропатия варират от 10 до 90%, но можем да приемем, че около половината от пациентите имат това заболяване.

Естествено е с прогресията на заболяването да се увеличава и процентът на хората с невропатия. Ако питаме хора с диабет с около 10-годишна давност на заболяването дали имат оплаквания, едва около 20-30% ще отговорят положително. Ако им направим тест с някои прости средства, ще видим че около 50-60% от тях имат промени. А ако ги изследваме с много по-чувствителни методи, като електромиография, специфични сензорни методи и т.н. тогава ще видим, че около 80-90% вече имат промени в нервите.  Може да се обобщи, че за определяне на честотата на невропатиятаима много голямо значение каква е възрастта на пациентите, колко време е траел диабетът, какъв е бил контролът на заболяването и по какъв начин е поставена диагнозата диабетна невропатия.

Често се случва невропатията да е налице преди поставянето на диагнозата от специалист.

Трябва да се има предвид, че в еволюцията на диабет тип 2 има едно постоянно развитие от нормална кръвна захар, през предиабет (когато тя е леко повишена), към недиагностициран захарен диабет, диагностициран захарен диабет и накрая усложнения. Този процес се развива години. Оказва се обаче , че невропатни промени има дори и при пациенти в предиабетнияетап. Иначе около 10% от пациентите, на които се поставя диагноза с диабет тип 2,вече имат невропатия.

Невропатията е рисков фактор за появата на диабетно стъпало

Диабетната невропатия започва от увреждането на най-дългитеаксони (дълги тънки израстъци на неврона), които се намират в нервите към краката. Нервът има трофична функция в тъканите, в които отива. Когато той ги стимулира те са в добро състояние, а когато тя липсва, започва атрофия на тези тъкани, влошават се техните регенераторни способности. Важно също така е, че постепенно намалява чувствителността и хората могат да се наранят без да разберат за това. Имали сме пациенти, които ходят със забито кабърче или стъкло и не го усещат. Освен това високата кръвна захар се свързва с различни субстанции, например в сухожилията и те се „втвърдяват“ и се скъсяват. От това походката вече не е еластична и така се причиняват повече микротравми на стъпалото. Точно на тези точки, където има повишен натиск има опасност от появата на мазоли, а след това и на диабетни язви. Ако такива рани не се лекуват може да се получи гангрена и да се наложи ампутация.

Превенция за появата на диабетно стъпало и контрол на диабета

Превенцията на диабетното стъпало е свързана с превенцията на диабета и е най-добре изобщо да не допуснем той да се развие. Трябва да се знае, че развитието на диабет тип 2 може да бъде избегнато. Още повече, че има диабетици, които спират да бъдат диабетици, ако например свалят значителна част от теглото си.

Ако човек вече има диабет е важно да има добър контрол на кръвната захар. Именно поради високата кръвна захар се включват всички механизми, които увреждат организма.

Добрият контрол на кръвната захар трябва да се подържа от началото на диагнозата диабет. Ако човек е с лош контрол на кръвната захар  и развие всички усложнения после дори и да си оправи гликемичния контрол, ефектът няма да е същият.

Важно е да се знае, че добрият контрол на диабета не зависи само от контрола на кръвната захар, а и от този на липидите (холестерола, триглицеридите и др), артериалното налягане, пушенето и др. Трябва да има едно комплексно лечение от самото начало, за да не се допуснат усложнения.

Ако няма добър контрол на кръвната захар и вече има изменения на стъпалото, трябва да има и грижа за краката. Всъщност, най-важното при диагностиката на диабетното стъпало е да бъде събут пациента и да бъде видяно стъпалото от специалиста.

Темата за превенцията на социално-значимите заболявания, каквото е и захарния диабет тип 2, е много актуална както в световен мащаб и в частност в здравните програми на Европейския съюз, така и в България - в националната ни здравна програма до 2020 г. Клиниката по ендокринология на Университетската Александровска болница работи активно и на европейско ниво в такава превантивна насока още от края на миналия век, като последователно участваме в четири европейски проекта за профилактика на диабета. Ръководството на болницата ни е приело присърце превантивното начало и осигури всички условия да бъде създаден през миналата година първият специализиран център за превенция на диабет тип 2в страната. По европейски проект и със съдействието на няколко фармацевтични фирми беше закупена модерна апаратура за ранна диагностика на диабетните усложнения. Сега включваме в безплатна двугодишна европейска превантивна програма в центъра най-рисковите лица за развитие на диабет – тези с предиабет. Това е, което можем реално да направим, за да има по-малко хора с диабет.

Проблем ли са различните стойности при лабораторните изследвания?

Нивата на кръвната захар общо взето се определят добре от лабораториите. Все пак има значение дали се тества венозна плазма или капилярна кръв. Трябва да се има предвид, че кръвната захар е силно променлива във времето. Когато човек се нахрани, кръвната му захар се качва, а когато е гладен – тя е ниска. Така че ако човек отиде в една лаборатория, с след два часа в друга – естествено резултатите ще бъдат различни. Показанията варират и от ден в ден.

Проблем има по-скоро при гликирания хемоглобин, който е показател за дългосрочната компенсация на захарния диабет. Той дава информация за период от около два-три месеца и там понякога се получават големи разлики. Той не се променя за един-два дни и ако се окаже, че две различни лаборатории дават различни нива – явно става дума за лабораторни „феномени“.

Има няколко прости правила за превенция на диабетното стъпало:

·        Пациентът не трябва да ходи бос, ако е загубена чувствителността на стъпалото;

·        Краката трябва да се оглеждат отдолу. Може и с огледало;

·        Ноктите трябва да се режат хоризонтално (на черта), за да не врастват.Най-добре е да се пилят с пиличка;

·        Краката не бива да киснат дълго във вода;

·        Тъй като е намален усетът за болка, краката трябва да се пазят от горещи топлинни източници, за да не се получат изгаряния;

·        Пациентите не бива да режат мазолите. Те трябва да се изстъргват с пемза, а кожата трябва да се намаже с крем, за да е мека;

·        Обувките трябва да се избират следобяд, когато краката са по-отекли. Ако се купят сутрин, следобед ще бъдат тесни.

·        Пациентите трябва редовно да се преглеждат при специалист, който се занимава с краката. За съжаление профилираните кабинети за диабетно стъпало се броят на пръстите на едната ръка и се намират само в големите градове. Преди години по една Българо-Датска програма бяха разкрити такива кабинети, но след прекратяването й тази дейност затихна. При нас – в Клиниката по ендокринология на Александровска болница сега възстановяваме активната работа на кабинета по диабетно стъпало.

Важно е пациентите да разберат, че те самите трябва да се грижат за краката си. Болният ще дойде няколко пъти в годината да го видим и ние ще дадем съвети какво да прави. Но ежедневните грижи са негова отговорност.

Гъбичките по краката на диабетиците са риск за появата на диабетно стъпало

Краката не трябва да стоят много дълго във вода, защото кожата „гъбясва“ (мацерира). Когато ги извадят, те трябва да се подсушат добре между пръстите, защото гъбичките са там, а те могат да отворят сериозна рана и оттам да влезе инфекция. По принцип когато кръвната захар е висока, средата за развитие на всякакви гъбички е по-благоприятна.