Еризипелът, известен още като “червен вятър”, е остро инфекциозно заболяване на кожата, което се причинява от бактерия бета-хемолитичен стрептокок.
Болестните промени при еризипела се локализират по кожата на долните крайници или лицето. Заболяването започва с втрисане и рязко покачване на телесната температура до 39-40°С. Болните са отпаднали, с главоболие, понякога с повръщане. На засегнатите места се появяват яркочервени петна с лъскава, изпъната и силно болезнена кожа.
Еризипелът е повърхностна бактериална инфекция, която се характеризира с болестни промени и на лимфната система на кожата. През минали периоди заболяването е засягало по-често кожата на лицето, предизвикан от Streptococcus pyogenes. Понастоящем заболяването се наблюдава предимно по кожата на краката и се причинява от бета-хемолитични стрептококи.
Какви са причините за развитие на болестта?
Основна причина за развитие на еризипела е инфектирането с бактерии от рода Streptococcus. Смята се, че развитието на възпалителните промени по кожата е свързано предимно с освобождаването на токсини от бактериите. В някои случаи изолираната бактериална флора е комбинирана – т.е. освен стрептококите от засегнатите тъкани се изолират и други бактерии, напр. стафилококи. Това води до промяна на лечебната стратегия при тези пациенти.
Как се развива заболяването?
Отключващ момент за развитие на еризипела е навлизането в кожата на бактерий, което става след травмиране на меките тъкани. Като входна врата за навлизане на инфекцията се установяват множество локални фактори и болестни процеси в областта на крайниците като: венозна недостатъчност, застойни процеси, възпалителни дерматози, гъбични заболявания, ухапвания от насекоми или хирургични интервенции. Други фактори, които определят по-честото развитие на еризипел са: диабет, злоупотреба с алкохол, ХИВ-инфекция, нефротичен синдром и други имуно-компрометиращи състояния на организма.
Безспорен повишаващ риска от развитие на еризипел фактор е застой в лимфната тъкан на съответната кожна зона. Често това се случва при жени, лекувани оперативно за рак на гърдата и развиващи впоследствие лимфен застой. На този фон често се развива еризипел.
При еризипела инфекциозният процес бързо се разпространява и обхваща лимфните съдове на кожата. Това може да доведе до „сълзене” на кожата и увеличаване на регионалните лимфни възли и повишената им чувствителност.
Когато заболяването е в зоната лицето, източник на инфекцията е естествената флора на назофаринкса, като при 1/3 от пациентите може да бъде установен наскоро прекаран стрептококов фарингит.
Каква е честотата на заболяването?
Еризипелът не е епидемично заболяване въпреки инфекциозната си природа. Установяваната честота се определя от сумирането наблюдаваните и отчитани единични случаи, като макар и рядко се установяват малки епидемии на заболяването. Благодарение на въведената антибиотична терапия, подобрените битови условия и намалената вирулентност на микроорганизмите, реалната честота на еризипела намалява значително през последните десетилетия. Повишената честота на еризипела на долните крайници в вероятно е свързана със стареенето на популацията и по-честото наблюдаване на съпътстващи фактори като лимфедем, венозен застой и др., които улесняват навлизането на бактериите в кожата на долните крайници. В нашето десетилетие над 85% от случаите на еризипел са на кожата на долни крайници.
Съществува ли възрастова предиспозиция за заболяването?
Еризипелът е болест на възрастните хора и почти не се среща в детско-юношеска възраст. Най-често пациентите са на възраст 60-80 години, като рискът за развитие на заболяването нараства при увеличаване на съпътстващите заболявания, които са и рискови фактори за развитие на болестта.
Какви са оплакванията при поява на еризипел?
Най-честите оплаквания по време на острото заболяване включват зачервяване и оток на засегнатите тъкани, съпроводено с повишена чувствителност, повишена телесна температура и втрисане.
Заболяването се среща по-често при представители на женския пол, но е възможно в по-ранна възраст да се срещне и при мъже поради по-тежките им физически натоварвания.
Пациентите, страдащи от еризипел, често не могат да открият конкретна причина за поява на заболяването. След внимателен разговор за естеството на възможните провокиращи фактори те откриват травматичен епизод в засегнатата област или развитие на фарингит при развитие на еризипел на лицето.
Еризипелът започва като малко зачервено поле върху кожата, което прогресивно се разраства до обширна зачервена уплътнена блестяща плака, болезнена и топла при допир. В типичните случаи лезията е с надигнат, добре ограничен от околната незасегната кожа ръб. Засягането на регионалните лимфни съдове често се проявява с лентовидно зачервяване на кожата и засягане на регионалните лимфни възли. По-тежките форми на инфекцията могат да доведат до поява на мехурчета и кръвоизливи по повърхността на засегнатата кожа. При започване на лечение и преминаване на болестния процес често кожата започва да се излющва и възпалението преминава с поява на по-тъмни кафеникави петна.
Какви изследвания са необходими при съмнение за еризипел?
При класически протичащия еризипел не е необходимо провиждане на допълнителни изследвания за изясняване на състоянието и започване на лечение. Рутинното провеждане на кръвни изследвания и бактериална намазка не са финансово-ефективни и нямат допълнителен ефект при започване на терапията. Смята се, че те могат да бъдат провеждани при имуно-компрометирани пациенти, при които може да се очаква атипично протичане и нетипичен етиологичен агент.
Съществува ли лечение на еризипела?
Основното лечение на еризипела, както лечението на болшинството от бактериалинте заболявания на кожата, е с антибиотици. Тъй като еризипелът е стрептококова инфекция, за лечението му се прилагат пеницилинови антибиотици. При алергия към антибиотици от тази група се прилагат цефалоспоринови антибиотици – първа генерация или макролиди. При тежки случаи, съпътствани от тежко засягане на вътрешните органи, е необходимо венозното приложение на медикаментите и периодичното лабораторно проследяване на състоянието на пациента. При съмнение или доказване на Staphilococcus aureus e необходимо коригиране на антибиотичната терапия, като критерий при избор на медикамент е клиничното състояние на пациента.
Успоредно с основното антииотично лечение е важно прилагането и на допълнителни средства за терапия – повдигане на засегнатат кожта област, антисептични компреси, антиагреганти.
Лечение при рецидивиращ еризипел
Пациентите с рецидивиращ еризипел трябва да бъдат информирани и обучавани как да се грижат за засегната област. Необходимо е провеждане на лечение на предразполагащите фактори, за да се избегне добавянето на допълнителна инфекция. Необходимо е пациентите да носят компресивни превръзки поне 1 месец след преминаване на острото заболяване. Необходимо е изграждане на лечебен план по отношение грижата за лимфедема. Добре е да се провежда дългосрочна антибиотична профилактика за предотвратяване реактиацията на инфекцията в тъканите. Обичайно тя се провежда с benzathine penicillin G.
Пациентите с активна инфекция на крайниците трябва да ограничат степента на физическата си активност да подържат крака в неактивно състояние и да бъдат на постелен режим.
Съществуват ли усложнения на еризипела?
Най-честите усложнения при еризипел включват формирането на абсцес, гангрена и тромбофлебит. По-рядко се наблюдават остър громерулонефтит, ендокардит, септицемия и стрептококов токсичен синдром. Рядко в резултат на заболяването се засягат ставите под формата на бурсит, остеит, артрит и тендинит.
Каква е прогнозата на заболяването?
Прогнозата на еризипела е много добра, усложненията обичайно не са животозастрашаващи и повечето пациенти се възстановяват в хода на антибиотично лечение без последствия. При 20% от пациентите, обаче, се наблюдават рецидиви след първоначалното успешно излекуване на заболяването.
Импетиго
 |
Импетигото, известно в популярния език като „бактериална инфекция на кожата”, е заболяване, предизвиквано от бактерии.Среща се по-често при деца, отколкото сред възрастните.
Каква е причината за поява на болестта?
Импетигото е заболяване, предизвикано от поселване върху повърхността на кожата на различни видове бактерии – най-често това са стафилококи, но могат да бъдат и някои други бактериални видове – стрептококи, ентеробактерии и др. Причината за развитие на заболяването по-често при деца е по-честото замърсяване на детската кожа и недостатъчно ефективната имунна защита на организма. Предразполагащи фактори за развитие на заболяването са кожни микротравми, през които инфекцията навлиза в кожата. В някои случаи е възможно навлизането на инфекциозни агенти дори и при липса на травми. Това се наблюдава при повишена влажност на околната среда, свързана със запотяване и промяна на състава на защитния слой на кожата.
Какви са проявите на импетигото?
Най-често импетигото засяга откритите части на кожата, които влизат в непосредствен контакт с околната среда – лицето и ръцете. При липса на адекватно лечение заболяването се разпространява бързо и за няколко дни може да обхване обширни части от кожата. Страдащият от импетиго е заразен за околните, като болестта може да се предаде както чрез директен контакт, така и чрез предмети – общи кърпи, играчки и др.
Първите прояви на заболяването са зачервени петна по кожата, които сравнително бързо се разраняват и покриват с жълто-кафеникави корички и имат тенденция да нарастват в периферията си. Субективните оплаквания на страдащите са умерено интензивен сърбеж и рядко парене и болка. Често се установява увеличаване на лимфните възли в зоната на инфекция.
Съществуват два вида импетиго:
• Небулозно импетиго
Това е по-често срещаната форма на заболяването, която се предизвиква от стафилококи или стрептококи. При нея върху кожата се появяват зачервявания и жълто-кафеникави корички. Най-честото разположение на кожните изменения е около носа и устата или по ръце и крака.
• Булозно импетиго
Булозното импетиго се среща по-рядко и в почти 100% от случаите е предизвикано от стафилококи. Характерно за тях като бактерии е способността им да отделят специфичен токсин, който предизвиква разцепването на кожната повърхност и образуването на мехури с различни размери. Мехурите са нетрайни и след спукването им оставят влажни и секретиращи кървениста течност ерозии, които заздравяват бавно. При тази форма на импетиго кожните промени се разполагат на същите участъци както и при небулознота форма, но имат тенденция за по-бързо разпространение.
Как се поставя диагнозата?
Установяването на импетигото обикновенно не затруднява лекарите, тъй като симптомите са много характерни. Понякога, обаче, тези симптоми наподобяват характерните за други заболявания прояви. В редица случаи гъбичната инфекция на кожата, екземата или крастата могат да наподобяват особеностите на иметигото. Особено важно е отграничаването на проявите по кожата при булозното импетиго. Не всеки мехур по повърхността на кожата се дължи на инфекция. Мехури могат да се появявт при херпес, варицела, екзема, в резултат на алергична реакция след контакт с отровен бръшлян или ухапване от насекомо, както и при някои специфични заболявания, известни като „булозни дерматози”.
Необходими ли са допълнителни изследвания за поставяне на диагнозата?
При съмнение в диагнозата е възможно да се направи микробиологично изследване, което ще докаже точния причинител на болестта и ще установи неговата чувствителност към антибиотиците, което подпомага лекаря в правилния избор на медикаментозното лечение.
Какво е лечението но импетигото?
Въпреки инфекциозната си природа импетигото не е тежко заболяване. При леко и умерено тежките случаи често заболяването може да бъде овладяно с локална терапия, комбинирана с подходящи хигиенни мерки. Локалното лечение включва прилагане на антисептици и антибиотици под формата на лосиони, кремове или унгвенти. Хигиенните грижи включват внимателно почистване на коричките, при което е нежелатено насилственото им отстраняване, което може да доведе до образуване на белези. При по-тежките случаи на импетиго със засягане на обширни части от кожата, особено при развитие на булозно импетиго се налага лечение с антибиотици, приемани под формата на таблетки или венозни инфузии. Днес голяма част от стафилококовите бактерии са придобили резистентност към широк спектър от антибиотици. При необходимост и неповлияване на оплакванията от първия приложен антибиотик се провежда тестуване за чувствителност на бактериите спрямо действието на антибиотиците.
Какви са възможните усложнения след боледуване от импетиго?
Импетигото е заболяване, което много рядко предизвиква усложнения. При тежко общо засягане и интоксикация на организма е възможно да се развият системни прояви на инфекцията. Едно от най-тежките сред тях е гломерулонефритът - възпалително заболяване на бъбреците с хроничен ход.
Коментари