Болката е симптомът, заради който повечето пациенти търсят лекарска помощ, но често лечението се бави с години

Болката е основен симптом при почти всички ревматологични заболявания. В тази област изучаваме около 92 отделни нозологични единици, всяка една от които има своите специфични причини за възникване, развитие, усложнения и прогноза.

В зависимост от произхода си болката при ревматологичните заболявания може да бъде:

1. Ставна

2. Костна

3. Мекотъканна

4. Коренчева

5. Съдова

6. Излъчена/ирадиирала/

7. От вътрешни органи /при системните заболявания/

Работа на ревматолога след преглед и изследвания е да прецени както вида на ставното заболяване, така и причината за болката, както и подходящото лечение.

Като цяло, ревматологичните заболявания се делят на две големи групи – дегенеративни и възпалителни.

Дегенеративните са в резултат на разпад и дегенерация в ставните структури, докато възпалителните са в резултат на автоимунни процеси, бактериални, вирусни и други инфекции. Като цяло болката при двете групи заболявания е различна по характер.

Механичната болка е характерна за дегенеративните ставни заболявания. Наричаме я механична, защото се явява само при движение. Липсва при покой и рядко е съпроводена от други оплаквания от типа на затопляне, зачервяване, скованост и т.н. Ако има сутрешна скованост, тя е кратка – в рамките на 1-2 минути.

При възпалителната болка имаме едновременно наличие на поне пет критерия:

• Болка при покой, включително и през нощта;
• Болката винаги е съпроводена от оток;
• Имаме затопляне, а понякога се наблюдава зачервяване;
• Нарушена е функция на ставата;
• Сутрешната скованост е над 20 минути;

При тази комбинация от симптоми говорим за Артрит.

Повечето хора търсят ревматолог заради ставна болка. Болката обаче е субективно усещане и не може да се измери. Друг е въпросът, че всеки пациент има своя праг на болка. При някои хора прагът на болка е много нисък и тези хора се явяват на преглед, когато тя е много слаба. Други пациенти са способни да търпят дори силна болка и рядко търсят медицинска помощ. Интересното е, че колкото по-ниско диференцирана е една личност, толкова по-нисък е нейният праг на болка и обратно. Висок праг на болково усещане има и при спортистите.

Когато лекуваме правилно някакво ревматологично заболяване, болката е първият симптом, който намалява или изчезва.

Поради факта, че най-често се касае за хронични заболявания, тлеещи десетки години - много малко са ревматологичните заболявания, които могат да се излекуват напълно. Това са основно Реактивните артрити, при които пациентите, обикновено млади хора, имат болки от възпалителен тип. Възпалението при тях се намира далеч от ставата – става въпрос за бактериално или вирусно възпаление на уши, нос, гърло, синуси, зъби, пикочно-полова система ,при които по реактивен тип се засягат и ставите. При такива хора, когато излекуваме възпалението-изчезва и артритът.

Типичен пример за остро възпалително ставно заболяване, протичащо с изключително силна ,но за щастие сравнително кратка болка е Подаграта. Тя е често срещана кристална артропатия т.е. кристалите пикочна киселина, а не бактери или вируси, са причина за появата й. При нея има характерен цикличен ход и подчертана тенденция към самоизлекуване.

При повечето ревматологични заболявания, които са с автоимунна генеза- дефинитивно излекуване няма. Болката тук изчезва, когато повлияем хода на болестта -етиологично или патогенетично. При всички хронични заболявания имаме самоподдържащ се патологичен кръг, при който едни от продуктите, получаващи се в резултат на възпалението активират следващото ниво, а то по-следващото, докато накрая кръгът се затвори. Така възпалението хронично циркулира в тялото на човека в течение на години. Ако успеем да прекъснем този патологичен кръг на едно или две места, той се разпада и възпалението постепенно стихва. Тогава изчезват и оплакванията на пациента.

Проблем при ревматологичните заболявания е, че реално не може да се проведе профилактика, защото причините за тяхната поява са или непознати, или много разнообразни Най-честите причини за развитие на различните ревматологични заболявания са генетичното предразположение и инфекции. И тъй като на този етап от развитието на науката нито можем да променим гените си, нито можем да спрем да боледуваме от различните вирусни и бактериални инфекции - то не можем да говорим и за ефективна профилактика. Когато обяснявам влиянието на генетичните фактори или на околната среда, най-често давам пример със сложна ключалка и ключ. Сложната ключалка е нашият генетичен материал, който обуславя склонността да боледуваме от определено заболяване, а ключът е някакъв бактериален и вирусен агент от околната среда. Комбинацията от тези два фактора отключва кутията на Пандора и болестта изпълзява оттам.

Важно за пациентите е да знаят кога да се консултират с ревматолог. Голям процент от хората със ставни заболявания не знаят към кого да се насочат. За съжаление това е проблем не само в България, но и в много страни по света. У нас голям процент от пациентите със ставни заболявания обикалят в един затворен кръг: ОПЛ, ортопед, невролог, хомеопат…и твърде късно в развитието на заболяването стигат до ревматолог. Най-често това се случва при пациенти с хронични заболявания от типа на Болестта на Бехтерев. При нея средното време за откриване е около 15 години. За това време заболяването е унищожило подвижността на гръбнака на пациента и когато достигнат до ревматолог, възможността да се спаси нещо е много малка.

В чисто практически аспект - как да разберат пациентите с какъв специалист да се консултират при наличие на ставни оплаквания?

- Ако имате болка в една-единствена става и тя е причинена от предхождаща травма - то имате нужда от консулт с отропед-травматолог.

- Ако имате болки в няколко стави и те не са предхождани от травма - то вие имате нужда от консулт с ревматолог.

- Ако ваши роднини имат ревматологични проблеми, потърсете консултация с ревматолог още при невинни на пръв поглед болки, за да се види дали не започва ставно заболяване.

Още един съвет към спортуващите: неправилното изпълнение на упражненията и претоварването с тежести в млада възраст гарантира ставни проблеми в по-късната възраст.