Страхът от хипогликемия - основна бариера пред ефективното лечение на диабета!
09.05
д-р Лъчезар Боянов Лозанов
д-р Лъчезар Боянов Лозанов
Лекар
Страхът от хипогликемия - основна бариера пред ефективното лечение на диабета!

Страхът от хипогликемия - основна бариера пред ефективното лечение на диабета!

Хипогликемията е основният ограничаващ фактор при инсулиновата терапия. Въпреки че съвременните инсулини намаляват риска от хипогликемия, тя остава непосредствена опасност при болните, с прояви от леки странични ефекти до сериозни рискове, включително за сърдечно-съдови инциденти, кома и смърт.

   Хипогликемията, наричана също ниска кръвна захар, е състояние при което глюкозата в кръвта е под нормалните нива. За хора, които нямат диабет, стойностите на кръвната захар при събуждане на гладно трябва да са между 3,88 до 5,5ммол/л, а след хранене - 3,88 до 7,8 ммол/л. 
  При хора, които имат диабет, стойностите на кръвната захар преди хранене са - 4,0 до 7,2 ммол/л и от 1 до 2 часа след храненето - под 10 ммол/л. Човек, живеещ с диабет, е в състояние на хипогликемия, когато плазмената концентрация на кръвната захар е под 3,9 ммол/л. Тъй като глюкозата е важен източник на енергия за организма, състоянията на недостиг на захар могат да доведат до различни по тежест оплаквания в зависимост от причината и дори да бъдат опасни за живота на хората, живеещи с диабет.    Голяма част от хората с диабет, които са имали епизоди на хипогликемия, не желаят това да се случи отново. Този породен страх от хипогликемии води до изкуствено поддържани по-високи кръвно-захарни нива. Например, много от пациентите на инсулиново лечение са изпадали в хипогликемия и затова почти 1/3 от тях не се придържат към лечението с инсулин, като част от пациентите, могат и да спрат своето лечение.
   Страхът от хипогликемия се явява бариера пред ефективното приложение на лечението, оптималното титриране на дозите, придържане към лечението и постигане на трайно нормални кръвни захари.

 Кои са основните признаци на хипогликемията?

   Пациентите и лекарите често приписват симптоми като тревожност, раздразнителност и глад на хипогликемията, без да документират наличието на ниски нива на кръвната захар. Тези оплаквания могат да се дължат на съвсем различни причини, а от друга страна част от истинските хипогликемии могат да протичат без доловими признаци. 
  Затова в практиката използваме специално разработени въпросници, които се попълват от пациента и които ни насочват дали трябва да търсим епизоди на хипогликемия. Но в най-общи линии, признаците на хипогликемията са: изпотяване, хладна и бледа кожа, сърцебиене, главоболие, силен глад, временни зрителни смущения, слабост, нервност или разтреперване, раздразнителност, затруднена концентрация. Признаците на нощната хипогликемия са нощни изпотявания; неспокоен сън, кошмари, сутрешна умора, сутрешно главоболие, висока сутрешна кръвна захар (реактивна хипергликемия).

Какъв е дългосрочният ефект на хипогликемията върху контрола на захарния диабет и появата на усложнения?
   Всяка хипогликемия, дори и леката, крие риск от късните усложнения на захарния диабет, свързани с високите нива на кръвна захар със засягане на важни органи, като бъбреци, очи, периферни нерви на крайниците, сърце и т.н. За съжаление, не е важна средната кръвна захар, а нейните вариации; тоест и при лош гликемичен контрол е възможно да настъпват хипогликемии. И двете крайни състояния - много високи или много ниски нива на кръвната захар са еднакво неблагоприятни за организма. За лечението на захарен диабет е абсолютна Четвъртата истина на Буда - “Верният път е средният”. За да се постигне добър контрол на диабета и да се отложи появата на усложнения човекът, живеещ с диабет, трябва да се стреми да поддържа препоръчаните нива на кръвната захар в определени граници. 

Как се определят тези препоръчителни нива на кръвната захар и до колко те са показател за добрия контрол на диабета?
   В практиката сме приели гликираният хемоглобин (HbА1с) за основен показател за оценка на контрола на нивата на кръвната захар. Той отразява средното ниво на кръвната захар през последните 3 месеца. Имайте предвид, че добрият гликемичен контрол е крайъгълен камък в диабетните грижи. Стремежът да се достигне по-добър контрол доведе до интензификацията на терапията, но същевременно започна да поражда загриженост от страна на ендокринолозите относно рисковете от по-агресивното лечение, най-вече от хипогликемии, което доведе до извода, че целите за контрол трябва да се персонализират въз основа на очакваните ползи и рискове от лечението.

   В резултат на тези констатации бяха определени нива на гликирания хемоглобин (HbА1с) <8%, а в последствие целите за гликиран хемоглобин намаляха до <7%, но в зависимост от възрастта, съпътстващите заболявания и усложнения и др., този показател може да е по-висок или по-нисък. Трябва да се намери компромис между постигането на добър гликемичен контрол и страха от хипогликемия. 

   Добрият контрол на кръвната захар се постига в партньорство между лекуващия лекар и пациента.
   Колкото е важно правилното индивидуализиране на лечението, толкова и обучението на пациента, неговата лична отговорност към здравословното му състояние, промяната в начина на живот, що се отнася до начин на хранене и физическа активност. Важно е да се отбележи, че хората с диабет контактуват със своя лекуващ лекар само по няколко часа в годината и контролират състоянието си сами през по-голямата част от времето и често им се налага да вземат самостоятелни решения.

Да живееш с диабет, означава да управляваш своя диабет!

Кои са основните причини за появата на хипогликемии? 
   Причините за хипогликемията са различни. При хората, живеещи с диабет, това обичайно е свързано с приеманите от тях медикаменти, които понижават кръвно-захарните нива. Това са множество таблетни форми и различни видове инсулинови препарати, които могат да предизвикат хипогликемия. Всъщност, най-тежките и продължителни хипогликемии не са в резултат на инсулиново лечение, а в резултат на лечение със сулфанилурейни препарати при пациенти с бъбречни и чернодробни проблеми.

   Налице са и други причини, свързани с хранителния режим, двигателната активност, грешки при приема на медикаменти и липсата на достатъчно обучение на болния от медицинските екипи. В най-общи линии, чести причини са предозиране на инсулина; пропуснато или недостатъчно хранене след инжектиране на инсулин; тежко физическо натоварване, без допълнителен прием на въглехидрати; консумация на алкохол, без прием на въглехидратна храна; остри бактериални и вирусни инфекции, особено съпроводени с гадене, повръщане и висока температура; неправилна работа с инсулиновите писалки, най-често поради проблеми със зрението и недостатъчна обученост за работа с инжектиращите устройства.

 
Как можем да предотвратим състояние на хипогликемия? 
   Крайъгълните камъни на терапията при пациенти с диабет тип 2 са диетата и промените в начина на живот. При пациентите с диабет тип 1, целта на оптималния контрол може да се постигне с баланс между инсулиновите дози и хранителните нужди.

   Изключително важна задача на ендокринолога е да обучи своите пациенти в изкуството да титрират самостоятелно своите инсулинови дози.

   Както при хора, живеещи с диабет тип 1, така и при хора с диабет тип 2, има хипогликемии, които остават неразпознати. Те се развиват, когато са налице чести предшестващи епизоди на хипогликемия, които довеждат до промени в начина, по който тялото реагира на ниските нива на кръвната захар. Тялото забавя освобождаването на хормона адреналин и други хормони на стреса, когато глюкозата в кръвта падне твърде ниско, а именно тези хормони причиняват симптомите на хипогликемията и повишават защитно нивата на кръвната захар. Затова е много важно да се познават проявите на това състояние и методите за неговото овладяване.

   Важно е да се знае, че проявите на хипогликемия могат да започнат постепенно или да настъпят за няколко минути! Налице са и нощни хипогликемии, които често не се усещат от болните, особено при тези с дългогодишен захарен диабет и със съпътстваща полиневропатия. Хората, живеещи с диабет, трябва да запознаят приятелите си и семейството си със състоянието си, така че и те да могат да помогнат, ако е необходимо. Персоналът на училището, където учи дете с тип 1 захарен диабет, също трябва да е запознат с проблема хипогликемии.

Какво да правим при хипогликемия?
   В случай на хипогликемия незабавно вземете: 15 грама захар (една супена лъжица, 3 големи или 7 малки пакетчета захар) или 1 лъжица мед, или 150 мл напитка, съдържаща захар, или 3-4 захарни бонбона (не шоколадови!). Измерете кръвната си захар. Ако до 15 минути признаците не изчезнат, приемете още 15 грама захар. Винаги носете захар в себе си! Не пропускайте и не закъснявайте с храненето. При необичайна физическа активност приемете допълнително въглехидрати. Внимавайте с алкохола, той може да причини хипогликемия! При загуба на съзнание, предизвикано от тежка хипогликемия, се изисква спешно лечение с глюкагон! Глюкагонът бързо ще повиши нивото на кръвната захар и ще спомогне за връщане на съзнанието. Обърнете се към вашия лекуващ ендокринолог за помощ.

Реклама

Мнения