Профилактиката на кръвнопреносимите инфекции сред медицинския персонал включва няколко взаимосвързани направления.

Дойчинова Ц.1 , С. Михайлова3, Т. Петкова1, В. Бирданова2, М. Карчева1, А. Петров2, М. Стойновска2, И. Петкова4, Д. Шаламанов1

1 Катедра по Инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина, Мeдицински университет-Плевен,

2 Катедра по Хигиена, екология, професионални болести и медицина на бедствените ситуации, М У-Плевен,

3 Медицински колеж, М У-Плевен,

4 УМБАЛ „Д-р Г. Странски”- Плевен

Към настоящият момент има натрупани множество данни за епидемиологичните рискове при кръвнопреносими инфекции. Медицинските сестри са основна група здравни служители, които са изложени на такива рискове в професионални условия. ЦЕЛ. Настоящото проучване има за цел да оцени познанията на медицинските сестри относно рисковете от инфектиране с кръвнопреносими биопатогени и подготовката им за превенция. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ. Използвана е непряка индивидуална анонимна анкета, обхващаща 79 медицински сестри от различни отделения на УМБАЛ-Плевен. За целта на проучването е разработена анкетна карта, съдържаща 20 закрити въпроса от областта на епидемиологията, дезинфекцията и безопасност при работа с вирусните хепатити и СПИН. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ. Резултатите показват по-добра информираност на медицинските сестри от високорисковите звена в сравнение с тези от умеренорисковите относно готовността за грижи при серопозитивни пациенти (60,61%/34,78%), (p<0,023). Относителният дял на правилно отговорилите от високорисковите структури (81,82%) относно превантивните мерки при рискова експозиция (попадане на биологичен материал върху конюнктива) е значително по-висок от този при умеренорисковите (8,70%), (р<0,0001). Постекспозиционната профилактика при настъпил рисков инцидент (убождане, порязване) показва значително по-висок относителен дял на правилно отговорилите от умеренорисковите групи (93,48%) в сравнение с тези от високорисковата група (69,70%), (р<0,005). Сравнително в по-ниска степен е оценката за някои от останалите разглеждани критерии. ИЗВОДИ. Оценката на познанията на медицинските сестри относно опасностите при кръвнопреносимите инфекции и защитата на болни и медицински персонал дава възможност за установяване на пропуски в подготовката им. Получените резултати могат да послужат за оптимизиране обучението на тази категория медицински персонал по проблемите на вътреболничните инфекции. 

Целият материал може да прочетете тук

ASSESSMENT OF KNOWLEDGE ABOUT EPIDEMIOLOGICAL RISKS IN BLOOD TRANSMITTED INFECTIONS AMONG MEDICAL PROFESSIONALS

Doychinova C.1, S. Mihaylova3, T. Petkova1, V. Birdanova2, Karcheva M1., A. Petrov2, M. Stoynovska2, I. Petkova4, D. Shalamanov1

1 Department of Infectious Diseases, Epidemiology, Parasitology and Tropical Medicine, Medical University - Pleven, 

2 Department of Hygiene, environmental health, occupational diseases and disaster medicine, MU - Pleven,

3 Medical College, MU - Pleven,

4 „Dr. G. Stranski“ Hospital – Pleven 

At present there are a number of accumulated data on the epidemiological risks of blood transmitted infections. Nurses are a key group of health workers who are exposed to such risks in a professional environment. PURPOSE. This study aims to assess the knowledge of nurses about the risks of infection with blood- transmitted biopathogens and their readiness for prevention. MATERIALS AND METHODS. An indirect anonymous questionnaire is used for the study of 79 nurses from various departments of the University Hospital of Pleven. For the purpose of this study a questionnaire was developed containing 20 closed questions in the fi eld of epidemiology, disinfection and safety when working with viral hepatitis and AIDS. RESULTS AND DISCUSSION. The results show a good awareness of the nurses in high-risk units compared with those of moderate risk on willingness to care for HIV-positive patients (60,61% / 34,78%), (p <0,023). The proportion of correct answers of high-risk units (81.82%) on preventive measures in risk exposure (incidental contact of biological material on the conjunctiva) is signifi cantly higher than that of moderate risk units (8.70%) (p <0.0001). Postexposure prophylaxis in occurred risk incidents (punctures, cuts) showed a signifi cantly higher percentage of correct answers from moderate risk groups (93.48%) compared with those from high-risk groups (69.70%) (p <0.005). Comparatively lower level is estimated in some other considered criteria. CONCLUSIONS. Assessment of knowledge of nurses about the dangers of blood- transmitted infections and protection of patients and medical staff will allow the detection of gaps in their preparation. The results obtained can be used to optimize the training of this category of medical staff on the problems of nosocomial infections.  

To read te entire article, click here