Публикация

EПИДЕМИОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА СКАРЛАТИНАТА В ПЛЕВЕНСКА ОБЛАСТ

EПИДЕМИОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ  НА СКАРЛАТИНАТА В ПЛЕВЕНСКА ОБЛАСТ

Скарлатината заема второ място в групата на дихателните инфекции без масова имунопрофилактика.


Т. Петкова1, Д. Шаламанов1, Ц. Дойчинова1, С. Козарова2 

1Катедра „Инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина”, Мeдицински университет-Плевен,

2РЗИ-Плевен

Целта на настоящето проучване е да се направи анализ на настъпилите изменения в протичането на епидемичния процес на скарлатината в Плевенска област. Използвани са данни от статистическата  документация на РЗИ-Плевен, относно регистрираната заболяемост от скарлатина в Плевенска област през периода 2000-2011 г. Извършен е анализ на сезонните колебания, възрастовата структура на заболелите, разпределението по пол и по местоживеене. През разглеждания период са регистрирани 1335 заболели от скарлатина в Плевенска област. Средната годишна заболяемост е 36.07%000, варира от 17.67%000 (2009 г.) до 59.91%000 (2005 г.). Линейният модел показва низходяща тенденция: коефициентът на детерминация е (R2 = 0.16); коефициентът на корелация е (R = -0.4); рангова оценка – умерена обратна корелационна зависимост. Изчислените индекси на сезонни колебания сочат зимно-пролетна сезонност с два пика на повишена заболяемост – през м. декември и м. март, съответно 154.6% и 160.9%. Най-засегната е възрастовата група 5-9 год. (42.62%), следвана от групата 1-4 год. (39.18%). Нисък е делът на заболелите деца до едногодишна възраст (1.05%), както и на заболелите в групите 20-29 год. (0.37%) и над 30 год. (0.30%). Налице е известно превалиране на заболелите от мъжки пол – 1.4:1. Съотношението между засегнатите в градовете и в селата е 9.4:1, обусловено от демографската структура на населението. Епидемичният процес при скарлатината през последното десетилетие се характеризира с ниска интензивност на протичане, което се дължи на адекватния епидемиологичен контрол върху заболяването. 

Целият материал може да прочетете тук

EPIDEMIOLOGICAL ANALYSIS OF SCARLET FEVER IN PLEVEN DISTRICT

T. Petkova1, D. Shalamanov1, Ts. Doychinova1, S. Kozarova2

1 Department of Infectious Diseases, Epidemiology, Parasitology and Tropical Medicine, Medical University-Pleven,

2 Regional Health Inspection-Pleven 

The purpose of this study was to analyze changes in the course of the epidemic process of scarlet fever in Pleven district. Data from statistical documentation of Regional Health Inspection-Pleven, registered on incidence of scarlet fever in Pleven district during the period 2000-2011 was used. An analysis of seasonality, age structure of morbidity, the distribution by sex and residence was done. During the period 1335 registered suffering from scarlet fever in Pleven district. The average annual incidence was 36.07%000, ranged from 17.67%000 (2009) to 59.91%000 (2005). The linear model showed a descending trend: the coeffi cient of determination was (R2 = 0.16); the correlation coeffi cient was (R = -0.4); rank score: moderate reverse correlation. The calculated seasonal indices showed winter-spring seasonality variations with two peaks of increased morbidity – in December and March, respectively 154.6% and 160.9%. The most affected age group was 5-9 years (42.62%), followed by group 1-4 years (39.18%). Low proportion of infected children under one year of age (1.05%), and the sick in the groups 20-29 years (0.37%) and over 30 years (0.30%). There was a prevalence of infected male (1.4:1). The ratio between the affected cities and villages was 9.4:1, determined by the demographic structure of population. The epidemic process of scarlet fever in the last decade is characterized by low intensity of the fl ow due to the adequate control of disease. 

To read the entire article, click here

Коментари