Ключови думи: Климатотерапия, преходнопланинска зона, климатотуризъм, холистичен подход

1.     Д-р Тодоров, какво представлява климатотерапията, и как реагира организма на човека, при промяна на климатичните условия, с които е свикнал?

Медицинската биоклиматология изучава използването на климата за лечебни и профилактични цели. Целта на климатотерапията е чрез подбор на климатична среда и определени фактори да се предизвикат физиологични реакции на адаптация чрез закаляване и повишаване на защитно-приспособителните сили на организма. Тази цел се постига чрез изпълнение на определени задачи като: извеждане на човек от обичайните климатични условия по местоживеене, използване на определени климатични действия върху човешкия организъм, тренировъчно въздействие на факторите на климата, съчетано с двигателен режим.

Климатотерапията разглежда въздействието на климата и времето върху болния и здравия огранизъм и неговата адаптация към определени условия. Самата адаптация протича в 2 етапа:

-         I етап – бърза, която е несъвършена. Например повишена топлопродукция на човек при пребиваване на ниски температури, повишено топлоотдаване при високи температури, увеличена белодробна вентилация при пребиваване в обстановка с намалено съдържание на кислород.

-          II етап – съвършена адаптация. Възниква след многократно въздействие на факторите на средата. Тя е постепенна, като по този начин се постига устойчивост на реакциите на организма.

Механизмът на въздействие на климатичните фактори е специфичен (влияние върху отделни органи и системи) и неспецифичен (повишаване на общата резистентност на организма). Климатотерапията предизивиква установяване на ново, по-добро ниво на жизнената дейност на организма на човека, стимулира метаболизма,тонизира сетивата и повишава тонуса на организма.

2.     Какво представляват климатичните комплекси и колко са на брой?

Факторите на времето и климата са систематизирани в климатични комплекси,които са четири. По този начин най-добре се отразява влиянието им върху организма на човека.

-         термичен комплекс – тук се включват температура, влажност, скорост на движение на вятъра, термична съставка на слънчевата радиация (инфрачервени и видими лъчи). Комплекса действа върху терморегулационната, ендокриннообмeнната, дихателната и сърдечносъдовата системи. Увеличава действието си при физически натоварвания. Действието му е при приложение на аерохелиотерапия, морски къпания и къпания в езера, реки и язовири.

-       актиничен комплекс - действа върху кожа, окислително-възстановителни процеси, имунна система, ендокринна система, хемокоагулация и др. при аерохелиотерапия. Включва ултравиолетовия спектър на слънчевата радиация с дължина на вълната под 400nm и нейните 3 субспектри – дълговълнов (400-315нм), средновълнов (315-280нм) и късовълнов (под 280нм). Актиничния комплекс зависи от надморската височина, георграфска ширина, ширината на озонова зона, чистота и замърсеност на въздуха.

-         аерохимичен комплекс – действа в крайморски климатични зони. Включва съдържанието на соли - йод бром хлор калций натрий флуор, парциалното налягане на кислорода. Влияе върху дихателната система и кислородно транспортната система, чрез активна и пасивна климатотерапия.

-         аероелектричен комплекс – включва съдържанеито на положителните и отрицателните аеройони. Влияе върху хемопоеза и  дихателна система, вегетативната нервна система и др., чрез активна и пасивна климатотерапия. Количеството на леките йони зависи от релефа на местността, надморската височина и замърсяването на въздуха. Най-малко отрицателни йони има в индустриалните райони. Отрицателните аеройони са с положителен ефект за организма. Съществуват различни хипотези за действието им, но никоя от тях не е напълно научно приета.

3.     Какво представлява термина комплексна климатотерапия и холистичен подход към пациента?

Основните лечебни фактори, прилагани в климатичните курорти, са климатичните процедури  – аеротерапия и хелиотерапия. Към тях се добавят диетолечението, кинезитерапията, медикаментозната терапия, балнеотерапията и всички преформирани физикални фактори. Използват се комплексни програми за възстановяване, отслабване и за закаляване. Прилаганите кинезитерапевтични процедури на планина са теренолечение и ЛФК на открито. На климатичен курорт най-често при завършване на лечебната процедура за деня се използва релаксираща процедура – сауна или хвойнова вана. Моето мнение е, че при прилагането на комплексната климатотерапия в даден климатокурорт с голям успех може да се прилага холистичния подход. Холистичният подход в медицината разглежда един по-широк възглед за човека,  здравето, причините за болестта и индивидуал­ните u прояви, както и процеса на лечение. Думата „холистичен” произхожда от гръцки език и означава (holos = „цял, цялостен, интегрален”). Човека се разглежда като съставен от три основни, взаимносвързани и влияещи си нива – физическо, умствено-емоционално и духовно, като всяко от тях има своя организация и енергийна структура.

При пациенти, които са положително настроени към хомеопатията, след подробен хомеопатичен преглед предписвам към основната терапия един или няколко хомеопатични медикамента. Препоръката ми към хората е, когато решат да се възползват от методите на климатолечението да се консултират с лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина, за да се избере най-подходящия климатокурорт за състоянието им.

4.     Д-р Тодоров, как се дозира климатотерапията и какви най-общо са схемите за дозировка?

 Адаптацията на човек се осъществява чрез топлообмен. Измерването на топлообмена най-добре се отразява с метода на парния натиск (по проф. Маринов).  Това е физична формула - представя се с увавнение. В лявата част на уравнението е прихода на енергия (произвеждана енергия и получавана). В дясната част – изразходваната енергия от организма. Формулата освен всичко отчита и физическата активност на човек чрез изпарението от повърхността на кожата.

Схемите на дозировка в климатолечението биват:

Нетерапевтични схеми - когато процедурата се провежда в зоната на преохлаждане или зона на прегряване, и терапевтични схеми – когато процедурата се провежда в зоната на под комфорт, комфорт и над комфорт.

На тази база са разработени климатодвигателни режими, дозирани по време и степен на двигателното натоварване, в зависимост от конкретната метеорологична ситуация, сезон, район и надморска височина.

В климатотерапията са изработени подробни критерии, показания и противопоказания.

Отчитат се слънчево-въздушните експозиции при определени двигателни натоварвания и при условията на намалена парциална плътност на кислорода. Проучванията са правени при различни заболявания – пример: хипертонична болест, ИБС, инфаркт на миокарда, с определяне на физическия капацитет на пациентите. Установено е, че при хиперторници се намалява артериалното налягане, което води до редуциране на медикаментозната антихипертензивна терапия, за сметка на намаляване на ударния и минутен обем и пулса. При сърдечноболните се установява повишаване на физическия капацитет. Процедурите се провеждат в зоните на подкомфорт – съчетани с правилен двигателен и хранителен режим.

Разработени са двигателни режими и рехабилитационни програми при почти всички заболявания и възрастови групи. Направена е категоризация на курортите в България. Изготвен е картографски атлас на България с две части – балнеологично и физиолого-климатично райониране. Има специална клинична част в атласа – курорти при сърдечно-съдови заболявания, заболявания на опорнодвигателния апарат, чернодробно-жлъчни, бъбречно-урологични, забилявания на дихателната и на нервната система, хронични интоксикации с тежки метали, гинекологични, кожни заболявания.

5.     Какви са методите на климатотерапията?

Климатообразуващите фактори се обединяват в климатични комплекси. Тези комплекси действат при болния и здрав човек. Закаляващите и терапевтични климатични процедури биват въздушни, слънчеви, морски водни и др. Климатотерапията действа върху оргазнизма чрез подбор от метереологични фактори и особености на климата, при пребиваването на човек в определен климатокурорт. И двата посочени метода могат да се използват с лечебна и профилактична цел.  Като общо правило не трябва да се допуска простудяване или прегряване на болните. 

Аеротерапията представлява дозирано пребиваване на човек на чист въздух. Има различни форми, най-разпространените от които са: въздушни бани и т.нар. продължелно пребиваване на открито. Най-разпространената форма на аеротерапия са въдушните бани.  Те се провеждат се при частично или напълно съблечен човек и дозирано пребиваване на въздух – през деня, нощта или целодневно. Пациента не бива да стои неподвижно, за да не изстине. Това става обикновено в стая, на балкон или на двора при оптимално облекло. По време на процедурата се получава топлообмeн между въздушната среда и организма. По този начин се предизвикват благоприятни промени в обменните процеси, нервната и ендокринната система, хормоните, кръвоносната система и др. Най-добре аеротерапията се дозира по метода на парния натиск, като чрез него се отчитат зоните на подкомфорт, комфорт и надкомфорт, както и стресовите зони за организма – прегряване и охлаждане. Например за хипертонична болест, диабет и невроза се назначават подкомфортни условия. При хроничен нефрит, възпаления на женските полови органи се прилагат комфортни условия на въздушните експозиции. Общо правило е колкото е по-ниска е температурата, толкова по-кратка трябва да бъде въздушната баня. В зависимост от индивидуалното състояние на пациента, тренираността му, степента и стадия на патологичния процес може да се използват следните ориентировъчни 3 режима, според температурата на въздуха при първата процедура: щадящ – минималната температура на въздуха е 20°; умерено въздействие – 17-18°; трениращо – 10-16°. Дозирането се определя от продължителността на процедурите и чрез намаляване на температурата.

Въздушната баня бива: пасивна – на балкон за няколко часа, и активна – под въздействието на въздуха плюс спортни игри, теренно лечение или гимнастика. Тя е щадяща процедура при сърдечносъдови заболявания – хронична исхемична болест на сърцето, артериална хипертония над Iст., бронхиална астма, респираторна алергия, обменно-ендокринни заболявания, невроза.

Противопоказанията за аеротерапия не са много – интеркурентни фебрилни състояния, при които подкомфортните условия водят до усложнения, кръвоизливи, злокачествени тумори. 

Хелиотерапията представлява комплексна слънчевa и въздушна процедура.

Хелиотерапията включва термичния комплекс (ИЧ и видими слънчеви лъчи) и актиничния комплекс (УВ-лъчи). Термичния комплекс представлява пряката, отразена, разсеяна слънчева радиация, температура и влажност на въздуха, скорост на вятъра. Физиологичното действие се определя в засвисимост в каква зоната попада организма - на комфорт подкомфорт, прегряване на кожата и от действието на УВ лъчи. Правилно дозираната УВ радиация предизвиква следните благоприятни ефекти: пигментация на кожата, промяна на калциево-фосфорната обмяна, хипосенсибилиращ ефект, стимулира щитовидната жлеза, повишава активността на надбъбречнитете жлези и др . При дозиране на слънчевите процедури в първата една седмица трябва да се слага фотозащитен препарат. При неспазване на времето на експозиция се получават тежки изгаряния. След настъпване на пигментацията, която е около 6-7 ден се удължава времето на експозиция. Най-добри часове за хелиотерапия са между 9 и 11-12 часа и привечер. Главата се пази от слънцето. Може човек да се разсъблече и да престои на сянка 30-40 минути преди слънчевата процедура за да подготви тялото си. Добре е процедурите да се провеждат в легнало положение, краката сочат слънцето. Около един час преди процедурата пациента трябва да е хапнал нещо леко. Като правило слънчевите процедури завършват с къпане или някаква водна процедура. Ориентировъчна схема за провеждане на слънцелечение е следната: излагат се на слънце последователно корема, двете страни на тялото и гърба. Първи ден по около 6-10 минути на всяка страна. В следващите дни дозировката се увеличава с по 5 минути и общо не бива да бъде повече от 1 - 1,5 - 2 часа. Един курс хелиотерапия е обикновено 10-15 процедури, евентуално може да се повтори след 20-25дни. Хелиотерапията има много положителни влияния върху организма, някои от които са: подобрява се кръвообращението, образува се витамин Д в кожата, повишава се имунитета и настроението, човек става по-трудоспособен и др.

6.     Каква е характеристиката на планинската климатична област в България?

Планинската област се характеризира с интензивна УВ радиация, с голямо количество отрицателни аеройони, по-ниски температури, намалено атмосферно налягане, намалено парциално налягане на кислорода, което зависи от височината, резки промени във влажността и валежите, които са различни от останалите области. Планинският климат притежава изразено тонизиращо и закаляващо действие.

Зоните са 4: Високопланинска - над 2000м, среднопланинска - 1200-2000м, преходна зона 800-1200м и нископланинска зона под 800м.

Преходната зона се използва с много добър ефект за лечебно-профилактични цели.  Необходимо е само да се съобразим със следното: през летния сезон процента на условията за прегряване нараства. Това се коригира с инфраструктурни промени и коригиращи климатични устройства. Климатотерапията може да става и в затворени помещения.

Климатичната характеристика на средата е с по-меки условия от тези в среднопланинската зона. Показана е за терапия на всички състояния, подходящи за среднопланинската зона, но условията са по-щадящи, може и при болни с умерена активност на патологичния процес. При реконвалесцентни болни със сърдечносъдови и неспецифични белодробни заболявания е подходяща за климатотерапия целогодишно.

Обшите показания за климатотерапия са:
Хронични неспецифични алергични заболявания, хроничен бронхит, бронхиална астма, силикоза, белодробна туберкулоза (подходяща за планиска климатотерапия, а не за морелечение), ендокринни заболявания - диабет, базедова болест, затлъстяване, неврози, неврастения, сърдечносъдови заболявания, хиперточна болест, ИБС, кожни заболявания - невродермит, хронична уртикария, хронична екзема, псориазис, желязодефицитни анемии, състояния след прекарани инфекциозни заболявания, улцерозен колит – в хроничен стадий.

Общите контраиндикации са: болни в остър стадий за заболяването, кахексия, болни които не могат да се самообслужват, кръвоизливи, злокачествени, инфекциозни паразитни венерически болести, тежки форми на диабет, тиреотоксикоза, бъбречна недостатъчност, чести астматични пристъпи, психични заболявания, изразена сърдечна недостатъчност, чести стенокардии, тежки ритъмно - проводни нарушения, бременни след 6-я месец нормална бременност, патологичната бременност е противопоказна през цялото време.

7.     Какво представлява теренолечението?

При теренното лечение лечебният фактор движение се дава под формата на автоматизирания двигателен навик  – ходенето, при съчетаване с естествените природни фактори.

Теренкур – представлява строго дозирани изкачвания по специални пътеки с различен наклон:

№1 – наклон 0-5 градуса и дължина до 500 м

№2 – наклон 5-10 градуса и дължина 1000м

№3 – наклон 10-15 градуса и дължина 2000 м

№4 – наклон 15-20 градуса и дължина от 3000 до 5000 м

Принципите на дозировката са: Дължина на пътя, който трябва да се измине (обща в рамките на процедурата), темпа на ходене (бавен – 60-80 крачки/мин.; умерен – 80-100; бърз – 100-120; много бърз – повече от 120 крачки/мин.), големината на крачката, ритъма на походката (крачки в минута), наклона – нагоре, по равно надолу, броя на почивките и продължителността им, включването на релаксиращи и дихателни упражнения.   

Планинската климатотерапия се съчетава добре с кинезитерапия (ЛФК упражнения, теренолечение и близък туризъм). При теренолечение е добре да се изминават от 5 до 15 км/ден в подкомфортни условия и температура не повече от 20 градуса. Показанията са: артериална хипертния, хронична исхемична болест на сърцето, захарен диабет, затлъстяване, неврози. Физическото обременяване може да се дозира и по пулсовата честота: Леко – до 100 уд/мин, Средно – до 120 уд/мин, Тежко – до 140 уд/мин.

8.     Самоков – град за климатотерапия и климатотуризъм в преходно планинската зона.

Климатът в град Самоков не е много горещ през лятото, със продължителна зима.  Надморската височина е около 960 метра. Времето е предимно слънчево, по изключения рядко има мъгла.  Климатът е умерено континентален, със силното въздействие на Рила. Планината спира бурните ветрове и снеговалежи. Градът е център на зимните спортове, в близост до него са Боровец, Говедарци и Мальовица. В зависимост от валежите на сняг ски на Мальовица могат да се карат и през месец април. Градът е подходящ за климатолечение на болести на сърдечносъдовата, дихателната, нервната и ендокринната системи и др. Балнеотуризъм – в непосредствена близост до Самоков е балнеологичния център Белчин баня, минералната вода на който е подходяща за лечение на заболявания на опорнодвигателния апарат, кожата, гинекологични, стомашно-чревния тракт и др. Минералната вода е много добра и за питейно приложение.

В Самоков има отлични къщи за гости, разположени в непосредствена близост до боровата гора, с гостоприемни домакини, които предлагат спокойствие, хубава храна и уют. Отличен избор за профилактика при здрави индивиди и преодоляване на последствията от стреса на съвременния динамичен живот. Живописната природа около града предлага отлични условия за реализиране на хобита – бране на диворастящи гъби, билки и др.