Публикация

Краката ми миришат. Защо?

Краката ми миришат. Защо?

Плоскостъпието и гъбичките могат да бъдат причина за компрометиращото зловоние



„Гледаш ме красива, добре облечена, натокана, както се казва, но като си събуя обувките, всички около мен умират прави”.  С подобно признание в различни интерпретации е пълно в различни форуми в интернет – като се започне от тийнерджърските и се мине през всички места за споделяне в нета – женски, мъжки, по-общи и по-специализирани. Проблемът е масов, битката епична, а е резултатите от нея не винаги добри.



Най-класическото обяснение за причината за лошата миризма на краката е изпотяването. То е естествена реакция на тялото за охлаждане, която цели да бъде компенсирано прегряването в резултат на напрягането на стъпалата, когато човек се движи интензивно или просто по цял ден е на крак. Потта съдържа над 95% вода плюс соли, хормони, киселини и различни микроелементи. Доказано е, че сама по себе си тази комбинация няма аромат. Лошата миризма се получава, когато тя влезе в контакт с кожата, дрехите или обувките. Изпаряването на потта е възпрепятствано от чорапите и обувките, краката не могат да дишат и в резултат на топлината и влагата се появяват бактерии, които именно са причината за досадния проблем. Отблъскващата миризма често надхвърля обсега на краката и се създава усещането, че зловонието се излъчва от цялото тяло.

Краката на мъжете са по правило по-миризливи, тъй като те генетично са предразположени към по-силно изпотяване в областта на долните крайници.

Лошата миризма може да се дължи и на врастнал нокът, който се забива в месото, прави инфекция и предизвиква възпаление и понякога и загнояване. Особено голям е рискът при хора, които носят тесни обувки, както и при тези, които нямат навик да си режат редовно ноктите.

Плоскостъпието също може да бъде причина за миризливи крака. При дюстабанлиите тежестта на тялото не се разпределя нормално върху стъпалото и се притиска главно вътрешната му повърхност. Кожата се събира към нокътя особено на палеца и често по тази причина се образуват ранички.

Гъбичките много често се асоциират с зловонието от ходилата. Само че лошата миризма в този случай не е първи симптом. Тя се появява много след възникването на гъбичната инфекция, когато положението е изтървано.  Тогава засегнатите места започват да се овлажняват, което обяснява тежката миризма.

Локалната хиперхидроза е друга причина, която води до системно вмирисване на краката. Това е заболяване, при което ходилата (или други части от тялото) се изпотяват обилно без видима причина. Възможно е това да се случи дори при минусови температури през зимата или в хладно помещение, в което климатикът е на max.

Проблеми с бъбреците е възможно да доведат до подпухнали и обилно потящи се крака. В този случай миниризмата е още по-силна и неприятна, тъй като заедно с водата се отделят и токсините и всички отпадъчни вещества, които би трябвало да се изхвърлят с урината, но поради дисфункция на бъбреците това се случва с потта.

Какво е решението?

Първа стъпка към победата на миришещите крака е хигиената. Миенето с топла вода и сапун поне веднъж дневно, дори когато не става дума за напрежение, активно ходене или някаква друга двигателна активност, е задължително. Доброто подсушаване е златно правило номер едно, защото остатъчната влага е предпоставка за размножаване на бактериите и дори за гъбична инфекция.

Искате ли да сложите край на досадната миризма, забравете изкуствените чорапи. Носете само памучни или от други естествени материи, като ги сменяте всеки ден. Избягвайте чорапи със стегнати ластици, тъй като те спират кръвообращанието, образуват отоци, което също е предпоставка за интензивно отделяне на пот.  Обувките също трябва да бъдат от естествена кожа или дишаша материя, за да може кракът да се проветрява.

Маслото от чаено дърво е има славата на доказано средство при лечение на инфекции. То редуцира бактериите и елиминира всякакви предпоставки за поява за гъбички. Има приятен аромат, което позволява да се използа като природен дезодорант – чрез директно втриване на няколко капки върху стъпалата.

Маслото от мента, разтворено във вода има ефект срещу потни и уморени крака, облекчава сърбеж и раздразнение на кожата. Гарантира добрата миризма.

Боровото масло също има противогъбично действие. То подпомага заздравяването на рани и отстранява неприятната миризма.

Листата на салвия имат силно дезинфекциращо и противовъзпалително действие. Те съдържат от 0,5% до 2,5% етерично масло, а също и алкалоиди, флавоноиди, дъбилни вещества, урсолова, олеанолова и хлорогенова кислини, витамин Р, никотинова киселина, фитонциди, уваол, парадифенол. Те възстановяват кръвобращението и ограничават потоотделянето.

Всяко едно от тези средства може да се използва самостоятелно, но комбинираното им действие има оптимателен ефект. Ако се прибави и борна киселина, която има противогъбично и противовъзпалително действие, комбинацията придобива сила не само срещу миризма, а и като профилактично средство срещу появата на микози и размножаването на всякакви бактерии. За целта добър вариант са комбинираните препарати под формата на спрей, които се предлагат на пазара. Според дерматолозите най-добре е ходилата да се пръскат 2 пъти дневно след измиването и старателно подсушаване.

 

 

Коментари