Публикация

Проф. Миланова: Доверието към лекаря ще се върне, когато се подобри отношението към пациента

Още от началото на следването младите трябва да бъдат включени в проекти, за да имат стимул да работят у нас


 

-     Проф. Миланова,  модерно е да се твърди, че човек вече не се записва да учи медицина, за да помага на хората, а за да помогне повече на себе си. Споделяте ли този леко циничен поглед върху ситуацията?

-     Не съм далече от това виждане. Особено в моята специалност – психиатрията. Защото голяма част от хората, които се посвещават на нея, имат потребност да научат повече за себе си и дори да си помогнат. Ако търсим социалния и материалния подтекст на това твърдение, и това е така - лекарската професия е синоним на престиж, на фундаментални научни, познавателни възможности и разбира се, на добри финансови перспективи.


-     Каква е оценката ви за българското медицинско образование?

-     То е едно от добрите. Признание е фактът, че имаме чужди студенти от 65 държави. Центровете ни за изнесено обучение в чужбина се радват на голям интерес. Традициите са много силни и продължава да се надгражда. Аз съм човек, който държи на приемствеността.

Медицината е консервативна област, която не се нуждае от резки движения

Постигнатото трябва непрекъснато да се разширява, увеличава.

-     Как гледате на  обстоятелството, че МУ е люпилня за кадри за чужбина?

-     Това е много жалко. Те не намират реализация у нас и избират чужбина, където се справят много добре. Особено тези, които имат специалност или са получили начално академично развитие, които са защитили дисертация или докторантура. И много малко от тях се връщат обратно. Въпреки че колкото и добре да са приети и посрещнати, голяма академична кариера малко от тях успяват да направят. Човек тежи повече вкъщи. В чужбина човек работи каквото има.

-    Сега вие сте на най-високата административна позиция в университета. Смятате ли, че стратегията за задържане на младите лекари в България трябва да започне още от университета?

-     Още от кандидатстудентската кампания. Хора, които са мотивирани, които имат специални интереси, веднага трябва да станат обект на специална работа. Те трябва да бъдат включвани в проекти – изследователски, обучителни, да им се дават европейски стипендии. Трябва всячески да бъдат стимулирани, за да може впоследстие да бъдат ангажирани да работят у нас.  Трябва да се направи дългосрочна програма, която да се следва от всички правителства.

-     Първите дни на вашето управление съвпаднаха с протести на студентите по медицина и фармация точно заради лишаването им от европейски стипендии. Какъв е вашият коментар?

-     Протестите на студентите са основателни. Тази диференциация на специалностите на  приоритетни и неприоритетни е обидна.

Студентите по медицина трябва да бъдат като всички останали, ако не и нещо повече

-     Обучението по медицина е скъпо. Един студент струва на държавата над 7 хил. лв. Икономиката например е почти без пари. Предстои Съветът на ректорите да се намеси. Абсолютно несъстоятелно е твърдението, че българските лекари заминават навън и инвестицията в тях се губи. Ангажимент на държавата е да намери правилния подход, за да ги задържи. Ние ги обучаваме на световно ниво. Но въпрос на държавна политика е те да останат у нас. Единият от пътищата е да се осигурят много повече места за специализация. В някои специалности сега се борят 15-20 души за място – например в ендокринология, кардиология.  Богатите страни така правят – всички, които завършват медицина имат достъп до специализация. Защото тези, които завършват медицина, са правоспособни лекари, но нямат уменията. Успоредно с това се борим и за това редовните докторанти да получат статут на специализиращи лекари. Имаше поредица от срещи с ръководството на МЗ и има някакво частнично решение.

-     Има ли разлика тежестта на различните специалности?

-     За тежест не бих могла да кажа, но буквално преди дни излезе едно изследване сред близо 20 000 американски лекари от 26 специалности от 17 ноември 2015 до 9 февруари т.г., от което става ясно, че

най-удовлетворени са дерматолози, онколози и психиатри

Причината е, че тези специалисти имат най-дълго и най-пълноценно общуване с пациентите и отношенията, които се изграждат с тях. Вторият фактор е възможността за събиране на анамнестични данни и за оформяне на диагноза. Усещането, че правиш света по-добър, е на трето място и е посочено от всеки пети лекар. Финансовата част е доста назад и е посочена от 11% от лекарите. Най-малко удовлетворени са нефролози, специалисти по вътрешни болести, ендокринология, алерголози,  уролози, обща хирургия, АГ-специалисти и дори пластични хирурзи. Всъщност  вижда се, че възнаграждението не е водещ критерий, защото там това е не е тема за коментар. Същото изследване показва, че доходите на психиатрите са се увеличили за последната година с 4%, а на ревматолозите с 12%. Следват вътрешни болести, нефролози, дерматолози и АГ-специалисти. У нас за съжаление удовлетворението е в пряка зависимост от заплащането, което силно деформира картината.

-     Доверието в българския лекар е силно разклатено. Как това може да се промени?

-     Това е една от големите каузи, заради която си струва човек да работи в МУ. Трябват системни усилия за подобряване на отношението лекар-пациент. Обучението в тази посока трябва да започва още от началото на следването.  Това би трябвало да бъде една от най-важните теми в обучението по медицинска психология, което започва още във втори курс. След това трябва да се продължи със системни усилия за изграждане на уважение към пациента. Дори днес един колега, връщайки се от лечение в болница сподели, че трябва да се направи много, за да се промени отношението към пациентите. Вероятно ще минат десетиления, за да се промени това, тъй като то е сложен процес, който не може да стане от днес за утре.

-     Смятате ли, че неадекватното възнаграждение е причина за всичко това?

-     Не само. Причина са липсата на развитие, недостатъчният достъп до нови технология и знания. Това трябва да се стимулира. 

-     Защо решихте да се кандидатирате за ректор? Какъв тип промяна е това за вас?

-     Аз доста се колебах,  преди да взема това решение. Това е голямо предизвикателство. Аз съм човек, който много години се е занимавал с академично преподаване. Това е голямо развитие и не всеки получава този шанс. Това дава шанс и за тласък на специалността,  с която си се занимавал.

-     Какви са амбициите ви?

-    Искам този академичен дух да се предава, хората да се чувстват горди, че са учили в МУ-София. Да се хвалят, че са негови възпитаници. Тази лоялност е много важна. А за психиатрията е голямо признание. Все пак за първи път в 100-годишната история на университета психиатър и жена става ректор.Психиатрията е дисциплина, което не е толкова популярна. Самата тя е белязана със стигма. Да те приемат не е малко. Все пак ортопеди, хирурзи смятат, че медицината – това са те. Но никой не е застрахован – аз така ги заплашвам. Колкото повече си против психиатрията и се отнася пренебрежително към нея, толкова повече накрая има нужда от нея.

-     Каква диагноза поставяте като психиатър на българското общество?

-     Много хора имат потребност от подкрепа, от разбиране, съпричастност, от надежда, от повече оптимизъм.  Агресията, която забелязваме, е повсеместна, и е индикатор, че хората се чувстват зле. Нужна е някаква светлина. Ето , една песен на Евровизия повдигна неимоверно духа на нацията.

Интервю на Лиляна Филипова



Акушерство и гинекология Вътрешни болести Гастроентерология Инфекциозни болести Кардиология Медицинска генетика и ембриология Неврохирургия Нефрология Образна диагностика Обща медицина Ортопедия и травматология Педиатрия Психиатрия Ревматология Социална медицина и здравен мениджмънт Спешна медицина Спортна медицина Съдова хирургия Токсикология Урология Фармация Хирургия Хранене и диететика Лекари Психиатрия пациенти Вихра Миланова интервю ректор МУ

Коментари

30 май 2016 14:27

Когато лекарите започнат да лекуват хората отношението ще се подобри. Постоянно сме в борба едни с други. Докторите за пари, пациентите за здраве. Разминаването е голямо. Какво толкова лошо има да се научите да лекувате? И вие ще сте здрави и вашите близки и лека по лека всички хора. Търсете безвредни начини, без да се стига до операции и подобни. Отървете се корпорациите и здравни каси и други поробители. Народа може да ви даде много повече от колкото която и да е здравна каса пълна с измамници. Всеки знае, че здравето ни е най-ценното нещо. Кой не би си дал всичко само и само да е излекуван. Даже вас ви цакат , защото ако успеете да излекувате болен , болният ще даде много повече от колкото тъпата здравна каса на мафията. Всичко бих дал за да не се разболявам никога. Номерът не е да ходим на доктор когато имаме проблем, номерът да не стигаме до проблем. Какво толкова лошо има в това.

26 май 2016 19:28
г-н Иван Иванов
26 май 2016 19:28

Уважаема проф. Миланова, как не Ви е срам да кажете, че още от началото на следването младите трябва да бъдат включени в проекти, за да имат стимул да работят у нас , при условие, че Вие сте шеф на клиниката по психиатрия, която доскоро се назначаваха само деца на колеги, но дори и те почнаха да напускат заради заплатите, с които дори не могат да си платят наема на квартирата и билетчетата, за да идват на работа. Проектите си ги въртите вътрешно в обръча от полово-партийно-роднински връзки. Не мога да коментирам уменията Ви на лекар, но като мениджър Вие сте срам за българското здравеопазване.

Здравейте,Проф.В.Миланова,Поздравявам Ви с високия пост на МУ-София ,но с огорчение отбелязвам,че не цитирате специалността педиатрия,която аз и моите колеги,толкова много обичаме и отдаваме знания, умения,опит и безброй тревоги при работата с деца.!.Аз също съм възпитаник на МУ-София и винаги съм се гордяла с нашата Алма Матер.На нас преподаваха корифеи в медицината като Акад.Ал.Пухлев,Проф.Г.Капитанов,Проф.Щъркалев,Папазов, Лора Бакалова и още много известни имена в родната медицина и не иска цитирам всичките,но освен знания,те ни научиха да обичаме нашите пациенти и да правим всичко,което знаем и можем за тяхното здраве.Дано сегашните преподаватели вървят по техния път и аз им пожелавам на да учат бъдещите лекари на повече топлина и съпричастност към болките и страданията на нашите болни,защото в новите наши колеги това липсва.С най-добри пожелания в новия пост на Проф.Миланова и с искрено уважение;Д-р Людмила Костова-педиатър -Враца

25 май 2016 11:51
Тина Малинова
25 май 2016 11:51

Прави ми впечатление, че по-квалифицираните лекари от по-горните етажи са доста по-културни и адекватни. Професорите в болниците се държат много по-човешки от дребните лекарчета. Колкото по-ниско са в пирамидата, толкова по-злобни и надменни са докторята.

25 май 2016 11:04
Ина Димитрова
25 май 2016 11:04

Да, проблемите в отношението лекар-пациент наистина са в двете посоки. Както може да попаднете на груб и невнимателен лекар, така се среща и обратното - агресивни хора дето си изливат гнева върху лекари, а пък то не във всяка ситуация може да се гарантира благоприятен изход!

25 май 2016 10:52
Михаил Христов
25 май 2016 10:52

Нека да отбележим, че лекарите не са обслужващ персонал. А доброто отношение трябва да върви както от лекар към пациент, така и от пациент към лекар.

25 май 2016 10:44

Естестевено, че по-добре късно - все пак лекарите са високо специалилизирани професионалисти и ако по някаква причина са излезли от релсите, обществото трябва да им даде шанс, както и да изисква от тях....Всъщност аз се впечатлих от американската класация. Лекарите са чувстват удовлетворени на база работа с пациентите...Кога ли това ще стане актуално за България?!

25 май 2016 10:41

Възхитително интервю, надявам се да не са просто думи. От подобни хора с подобно отношение към пациента имаме нужда, за да вървим напред.

25 май 2016 10:39

Не е ли малко късно да се възпитаваме "от студентската скамейка"? Или се придържаме към максимата "по-добре късно, отколкото никога"?

25 май 2016 10:29

Права е проф. Миланова - българският лекар е длъжник на пациентите. И тази култура трябва да се възпитава наистина още от студентската скамейка. Иначе ще се стига до парадокси като този в Окръжна болница - квалифицирани лекари да напускат ужасени от начина, по който колегите им третират болни...