Публикация

Д-р Кълвачева, МБАЛ Вита: Миомата става болест при възникване на оплаквания

Интервю с д-р Лора Кълвачева, акушер-гинеколог в болница Вита


Колко често трябва да си правим профилактични прегледи при гинеколог?

Добре е дори при липса на каквито и да било оплаквания, всяка дама да посещава гинеколог за профилактичен преглед на всеки 6 месеца. Ежедневието на всеки от нас е много натоварено, но е важно да намираме време за себе си и да се погрижим за здравето си. Ако забележите нещо притеснително или пък изпитвате дори най-малък дискомпфорт, не бива да пренебрегвате проблема, а незабавно да се консултирате с лекар. Профилактиката е ключова за навременното диагностициране и лечение на едно или друго заболяване, а понякога дори и за предотвратяването на неговата поява.

 А кога да е първият гинекологичен преглед, ако момичето няма никакви оплаквания?

С оглед на факта, че в днешно време жените пристъпват към полова активност на все по-ранна тийнейджърска възраст, това, разбира се, автоматично повишава и рискът от появата на редица гинекологични заболявания. Ето защо считам, че след започване на полов живот (ако няма други проблеми) е време и за първия гинекологичен преглед.

 Какво представляват кистозните яйчници и опасни ли са за женското здраве?

В млада възраст се срещат пациентки с нередовни или липсващи менструации, окосмяване от мъжки тип, промени по кожата, характерен ехографски образ на яйчниците. Касае се за синдрома на Щайн Левентал (Поликистоза на яйчниците). Обикновено лечението е консервативно с хормонални препарати. Кистите над 3-4 см, които не се повлияват от хормоналното лечение, трябва да бъдат отстранени оперативно. Според съвременните стандарти оперативната намеса се извършва по лапароскопски път.

Характерни за по-младата възраст са и фоликуларните кисти, резултат на неслучила се овулация. Те също имат характерен ехографски вид – с очертани контури, тънка стена, ясно съдържимо. Кистите на жълтото тяло са друг вид кисти, при които жълтото тяло, образувано след овулация, не претърпява обратно развитие.

 Дермоидните кисти се откриват случайно при профилактичен преглед, обикновено без съществени оплаквания. Те се развиват от ембрионални тъкани и поради по-високия си онкологичен потенциал трябва да бъдат отстранени.

Тук е мястото да се спомене и фактът, че все по-често в тази възраст се срещат и ендометриозните (шоколадови) кисти.

 Прилага ли се терапия при кисти на яйчниците и каква?

Консервативно лечение с хормонални препарати за срок от 3 месеца трябва да бъде приложено при фоликуларните и кистите на жълтото тяло, но не и при ендометриозните, дермоидните и кистите, съмнителни за злокачествено заболяване. След този срок се препоръчва оперативно лечение за отстраняване на кистата по лапароскопски път. Важно е да уточним, че с цел съхранение тъканите на яйчника и запазване на яйчниковия резерв, при нераждали жени само коагулираме кистата. При раждали жени, които нямат планове за още деца, кистата се отстранява заедно с нейната капсула, което води до известно намаляване на яйчниковия резерв.

 Кога се появява миома на матката и какво е характерно за нея?

Миомата се среща доста често при определена възраст при над 50% от жените. При дадена големина и локализация, жените нямат проблеми. Тя става „миомна болест” при възникване на характерни усложнения и оплаквания – патологично маточно кървене, тежест и болка ниско в корема, стерилитет.

 Оперативното лечение ли е решението и кои са най-съвременните оперативни методи?

Лечението се прецизира в зависимост от възрастта на пациентката и нейните репродуктивни намерения. То може да бъде консервативно (с различни медикаменти) или оперативно – в голям процент от случаите с лапароскопска органо-съхраняваща операция.

Лапароскопските (т.нар. безкръвни) операции се извършват през няколко малки отвора на коремната стена със специални инструменти, като през един от тези отвори се вкарва оптика, свързана с камера, с помощта на която операторите следят хода на операцията в детайли на монитор.

 „Безкръвната” техника на опериране дава възможност пациентите да бъдат лекувани оперативно с минимално травмиране на тъканите, с възможност за бързо възстановяване, кратък болничен престой и снижена следоперативна болка.

 Тук е моментът да спомена за хистероскопския метод, който освен най-щадящ, е и най-информативен за заболявания или аномалии във вътрешността на матката (миомни възли, ендометриални полипи, сраствания, септуми и др.). Хистероскопската операция може да бъде както диагностичен, така и хирургичен лечебен метод, като достъпът при нея е през влагалището на жената. Лесният достъп и възможността за преминаване от диагностична към хирургична дейност е голямо преимущество.

 При лапароскопия има ли опасност да се появи миома отново?

За съжаление не бихме могли да дадем гаранция, че няма да се появи миома отново. При някои дами проблемът се дължи на хормонален дисбаланс, който не винаги може да бъде овладян така, че да се спре образуването на нови миомни възли. Ето защо дори следоперативно, е добре дамите да ходят редовно на профилактичен преглед, за да хванем процесите в зародиш.

 Разполага ли болница „Вита“ с необходимите специалисти и техника за съвременно лечение на миома на матката?

За щастие разполагаме с необходимата апаратура и екипът ни е достатъчно подготвен, за да предложим на своите пациенти възможно най-съвременно, щадящо и ефективно лечение не само при миома на матката, но и при редица други гинекологични заболявания (кисти, ендометриоза, стерилитет и др.).

Д-р Лора Кълвачева е акушер-гинеколог в МБАЛ "Вита". За допълнителна информация тел. 02 960 49 50, както и на сайта на болницата: www.vita.bg

 

 

" }-->

Коментари