РЕЗЮМЕТА НА НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ И КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ, ПРЕДСТАВЕНИ ПО ВРЕМЕ НА МОДЕРНОТО УЧИЛИЩЕ ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ В СЕКЦИЯТА ЗА СТУДЕНТИ, СПЕЦИАЛИЗАНТИ, ДОКТОРАНТИ И МЛАДИ ЛЕКАРИ

Тиреоидит на Хашимото, зачеване и бременност

Христова М.-Т.*, Дочкова А.*, Цветков Цв.**

* Медицински Университет - Плевен

** Отделение “Обща и оперативна гинекология” - УМБАЛ “Д-р Георги Странски” - Плевен

ВЪВЕДЕНИЕ: Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, при което се наблюдават развитие на възпалителени процеси в нея и нарушаване на нормалната структура и функциите й. От това заболяване страдат основно жени между 30 и 50 години, като то може да засягне и техните репродуктивни функции.Честотата на заболяваемост при мъже е ниска.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ: Използвана е достъпна литература по Ендокринология и Гинекология. Разгледани са и видовете изследвания, които се прилагат при диагностицирането на заболяването.

РЕЗУЛТАТИ: От събраната информация установихме, че е необходимо своевременното диагностициране на заболяването преди опитите за забременяване, за да може да се вземат адекватни мерки относно контрола на хормоните. Установено е, че майката не предава заболяването, а само предразположението към развитието му, което прави детето по-податливо към появата на автоимунна агресия под въздействието на други допълнителни фактори.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: От проучването бяха направени следните изводи:
-жени с недиагностициран тиреоидит на Хашимото или неприемане на предписаните им препарати може да се наблюдава ановулаторни цикли, стерилитет и спонтанни аборти.
-при евентуално забременяване съществува риск от мозъчни увреждания на плода.

КЛЮЧОВИ думи: Тиреоидит на Хашимото, забременяване, лечение и профилактика

Приносът на лапароскопската миомектомия за нормално протичане на бременността и раждането. Интраоперативна употреба на синтетичен вазопресин - предимства и методи на приложения.

Донева Н. - УМБАЛ “Пълмед” - Пловдив

ПРЕДСТАВЯНЕ: Ще бъде презентиран случай на жена с миоматозна матка и доказана генетично тромбофилия, след 4 спонтанни аборта в 7-8 г.с. В УМБАЛ Пълмед беше извършена лапароскопска миомектомия с приложение на Реместип локално в миомните възли и последващо въстановяване на маточната стена. След операцията последва бременност и износване до термин. По време на секциото беше установена липса на сратсвания в коремната кухина и много добра адаптация на маточната стена след миомектомията (3-4 миомни възела ) . Роди се жив, доносен плод с добър Апгар скор. Следоперативният период премина гладко без усложнения.
Към клиничният случай ще бъде демонстрирано и видео материал от операцията.

Ключови думи: Лапароскопска миомектомия; Износване на бременността; Реместип - приложение.

Коло-утеринна фистула при болестта на Крон

Енчева Л.*, Ковачев Н.*, Танчев Л.**, Стратева Д.**, Бетова Т.***

* Медицински Университет - Плевен

** Клиника по Онкогинекология, УМБАЛ – Плевен

*** Катедра „Патологоанатомия”, Медицински Университет - Плевен

УВОД: Болестта на Крон е хронично грануломатозно възпалително заболяване, което може да засегне всяка част от гастроинтестиналния тракт. Протича трансмурално и могат да се формират фистули и абсцеси към съседни органи и структури.

КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ: Касае се за 57 годишна пациентка, с оплаквания от постоянни болки в малкия таз. При извършените преглед и образни изследвания е установена туморна формация в малкия таз, инфилтрираща колон сигмоидеум, произхождаща от десен яйчник. Извършени са тотална хистеректомия с аднексите, оментектомия и резекция на колон сигмоидеум. Въз основа на интраоперативната находка и патохистологичното изследване се установява, че се касае за Морбус Крон с фистулизиране към матката и ангажиране на аднексите. Пациентката е насочена за диспансеризация към гастроентеролог.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Голяма част от случаите на грануломатозен колит се диагностицират при настъпване на усложнения. Фистулизиране към женските полови органи се наблюдава рядко.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: Морбус Крон, коло-утеринна фистула

Плацента акрета - представане на клиничен случай

Тодорова Й. - Мецински Университет - София

Представяне: Плацента актера е абнормно врастване на плацентата в маточната стена и се среща като усложнение в около 0,9% от всички бременности. Няма ясно установена причина за това състояние, но основна патогенетична теория е увреденият подлежащ терен/слой (увреден миометриум и/ или ендометриум). Клинично доказани рисково фактори са плацента превия, цезарово сечение и като цяло оперативните интервенции, свързани с отваряне на маточната кухина. С нарастване броя на цезаровите сечения се повишава и честотата на случаите на плацента акрета. Често протича безсимптомно.

Материали и методи: Диагнозата се основава при наличние на рискови фактори,  ултразвуково изследване, данни от ЯМР и хистологично потвърждение. За настоящето проучване бяха използвани физикални методи и данни от УЗИ, извършени в база САГБАЛ “Шейново” при контролен преглед.

ПрезентаЦия на случАй: 37 годишна жена, бременна в 37 г.с., постъпва за планово родоразрешение. С анамнестични данни за 2 аборта и две предишни цезарови сечения. По време на ултразвуковото изследване се открива: наличие на прекомерна трофобластна инвазия – петниста ехонегативност в плацентата - „проядена от молци”, липса на ехонегативна зона между плацентата и миометриума, тънък миометриум (<1мм) и кръвоток от плацентата, който навлиза в миометриума, характерни за плацента акрета. Затова се решава да се направи селективно предтерминно цезарово сечение и по време на оперативното успешно родоразрешение се установява плацента акрета, поради което се извършва и хистеректомия с много ниска кръвозагуба.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Плацента акрета е състояние, криещо рискове, както за майката, така  и за бебето. Майчината заболяваемост, като последица от това състояние, е 75 %, а майчината смъртност около 7 %. Ранната пренатална диагноза ще намали заболяваемостта с 50%, но за съжаление, само 50% от всички случаи са диагностицирани пренатално. Значителен риск за образуване на плацента акрета и повишената й честота има при плацента превия, абразио, цезарово сечение и като цяло извършването на оперативни интервенции върху матката. Следователно, внимателната преценка за необходимостта на всяка хирургична манипулация на полово-отделителната система, нейното прецизно извършване и пренаталната, ранна диагностика на плацента акрета, може да предотвратят животозастрашаващи състояния и тежки усложнения за майката и нейното бебе.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: плацента акрета; сонография; цезарово сечение

УРОЛОГИЧНИ УСЛОЖНЕНИЯ СЛЕД МИНИМАЛНО ИНВАЗИВНА ТОТАЛНА ХИСТЕРЕКТОМИЯ

Димитрова С.*, Гьокова Е*, Емин Е*, Танчев Л.**, Томов Сл.**, Горчев Г.**, Хинкова Н.**, Цветков Ч.**, Стратева Д.**, Йорданов А.**,

Янев Н.**

*Медицински Университет - Плевен

**Клиника по Онкогинекология, УМБАЛ – Плевен, България

ВЪВЕДЕНИЕ: Хистеректомията е една от най-честите гинекологични операции. Все по-често интервенцията се извършва посредством минимално инвазивни методи, но опасенията от възникването на урологични усложнения остава.

ЦЕЛ: Да се открие честотата на урологичните усложнения при минимално инвазивни тотални хистеректомии.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ: В ретроспективното проучване са включени лапароскопски и робот-асистирани тотални хистеректомии за период 01.2007г.-04.2016г. към Клиника по Онкогинекология, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - гр. Плевен. Използвахме класически статистически методи за описание на данни и доказване на хипотези.

РЕЗУЛТАТ: От извършените 763 хистеректомии, от които 26% (n=195) с аднексектомия, 21% (n=160) без аднексектомия и 53% (n=410) асистирани с робот са регистрирани 5 лезии на пикочен мехур и 3 уретеровагинални фистули, извършени лапароскопски.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Нашите резултати са съпоставими с резултатите от достъпната литература. Честотата на урологични усложнения е по-висока при лапароскопските тотални хистеректомии в сравнение с робот-асистираните. Анатомичните познания, опита на екипа и използването на маточен манипулатор намаляват риска от урологични усложнения.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: Хистеректомия, минимално-инвазивни методи, урологични усложнения