При перитонит болките се появяват внезапно "като гръм от ясно небе"
д-р Александрина Стоянова
д-р Александрина Стоянова
Лекар
При перитонит болките се появяват внезапно "като гръм от ясно небе"

При перитонит болките се появяват внезапно "като гръм от ясно небе"

Лицето на болните добива характерен изглед: очите са хлътнали, носът изострен, лицето е бледо - ливидно

Перитонитът е тежко възпалително заболяване на перитонеума (коремницата). Той е възпалителен подсиндром на острия хирургичен корем, протича с местни и общи прояви от страна на организма и изисква спешна хирургична намеса.

Възпалението на перитонеума може да е обусловено от физични, химични или биологични фактори, но независимо от причината винаги завършва като инфекциозно.

Според типа на възникване перитонитът може да бъде първичен и вторичен, но първичният се среща едва при 1% от всички перитонити.

Острият перитонит представлява възпаление на цялата перитонеална ципа. Той се причинява от различни болестотворни бактерии - стрептококи, стафилококи, ентерококи и други, от физични и химични агенти. 

Острият дифузен перитонит се развива след спукване (перфорация) на кух коремен орган (стомах, апендикс, черво, жлъчен мехур и др.), след травма с разкъсване на коремни органи и по други причини.

Най-често възниква вторично. Обикновено се дължи на първично заболяване на коремен орган, в повечето случаи на перфорация на кух орган в коремната кухина: флегмонозен апендицит, стомашна и дуоденална язва, улцерохеморагичен колит, гноен холецистит, възпалителни заболявания на женските гениталии, на травма в коремната област и поради проникване на инфекция в коремната кухина отвън.

Инфекции на перитонеума могат да възникнат и при някои диагностични и лечебни манипулации. При остър панкреатит и билиарен перитонит настъпва „химично възпаление“, към което се присъединява микробна флора поради пареза на червата и повишена пропускливост на чревната стена. При емболия и тромбоза на мезентериалните съдове, както и при илеус, странгулация, волвулус, инкарцерирана херния също настъпва перитонит.

Микроби могат да попаднат в коремната кухина и по кръвнометастатичен път при стафилококов сепсис, пневмония, грип и др., но това се среща изключително рядко. Причинителите на перитонита са анаеробни и аеробни бактерии. Обикновено перитонитите се дължат на Ешерихия коли, стрептококи, ентерококи, стафилококи и пневмококи.

Симптоми


Настъпват тежки клинични прояви на интоксикация поради бързо резорбиране на токсични продукти, загуба на течности и електролити. 
Болните се оплакват от остро възникнала болка, която с часовете се усилва рязко. Коремните мускули се втвърдяват (мускулна защита). Болката е силна, коремната стена е опъната и много болезнена дори и при лек натиск. След няколко часа настъпва парализа на чревната перисталтика и коремът се подува.

Още в началото се появява гадене, хълцане, понякога и повръщане. Общото състояние постепенно се влошава, кожата се покрива със студена, лепкава пот, дишането се учестява и става повърхностно, сърдечната дейност също се учестява, а артериалното налягане спада.

Болката е първият и водещ симптом при перитонита. Когато настъпи перфорация, болките се появяват внезапно „като гръм от ясно небе“. Болката при острия перитонит е постоянна, усилва се при движение и палпация. В началото е локализирана в областта на перфорацията, но бързо добива дифузен характер.

При неоперативните перитонити болката започва постепенно и не е много силна. При следоперативните перитонити могат да липсват болка и локални прояви. В тези случаи перитонитът започва с общи явления, които стават причина за много диагностични грешки.

В началото на перитонита перисталтиката е усилена. Звучната перисталтика говори за раздуване на червата. Постепенно перисталтиката намалява и изчезва вследствие парезата на червата. Преустановява се отделянето на газове и изпражнения. Диария се явява и в късния стадий на перитонита, както и при поява на Дъгласов абсцес. В началото на острите перитонити много често се наблюдава неспирно повръщане, което се придружава от хълцане. По-късно болните повръщат жлъчка. При напредналите случаи повърнатото има хеморагичен вид, гнилостен и накрая фекулентен мирис.

В началото и в края на перитонита може да липсва температура. Поради хиперемия на коремните органи се появява разлика с повече от 1 градус между аксиларната и ректалната температура. Постепенно се разгръща картината на интоксикация и шок.

Лицето на болните добива характерен изглед: очите са хлътнали, носът изострен, лицето е бледо - ливидно, покрито е лепкава и студена пот, езикът сух и обложен с тъмнокафяв налеп. Дишането е ускорено, повърхностно, ноздрено и костално вследствие повдигане на диафрагмата. Болните лежат неподвижно със свити към тялото крака.

Пулсът е силно ускорен и слабо напълнен. Артериалното кръвно налягане се понижава, вследствие на което възниква олигурия. В напредналия стадий на перитонита болните са неспокойни, по-късно апатични и сьнливи (понякога се наблюдават халюцинации и делир).


Лечението на дифузния перитонит е хирургично - отстраняване на източника на инфекцията, на гнойта и дрениране навън на инфекциозното огнище.


Реклама

Мнения