При перитонит болките се появяват внезапно "като гръм от ясно небе"

Лицето на болните добива характерен изглед: очите са хлътнали, носът изострен, лицето е бледо - ливидно

Перитонитът е тежко възпалително заболяване на перитонеума (коремницата). Той е възпалителен подсиндром на острия хирургичен корем, протича с местни и общи прояви от страна на организма и изисква спешна хирургична намеса.

Възпалението на перитонеума може да е обусловено от физични, химични или биологични фактори, но независимо от причината винаги завършва като инфекциозно.

Според типа на възникване перитонитът може да бъде първичен и вторичен, но първичният се среща едва при 1% от всички перитонити.

Острият перитонит представлява възпаление на цялата перитонеална ципа. Той се причинява от различни болестотворни бактерии - стрептококи, стафилококи, ентерококи и други, от физични и химични агенти.

Острият дифузен перитонит се развива след спукване (перфорация) на кух коремен орган (стомах, апендикс, черво, жлъчен мехур и др.), след травма с разкъсване на коремни органи и по други причини.

Най-често възниква вторично. Обикновено се дължи на първично заболяване на коремен орган, в повечето случаи на перфорация на кух орган в коремната кухина: флегмонозен апендицит, стомашна и дуоденална язва, улцерохеморагичен колит, гноен холецистит, възпалителни заболявания на женските гениталии, на травма в коремната област и поради проникване на инфекция в коремната кухина отвън.

Инфекции на перитонеума могат да възникнат и при някои диагностични и лечебни манипулации. При остър панкреатит и билиарен перитонит настъпва „химично възпаление“, към което се присъединява микробна флора поради пареза на червата и повишена пропускливост на чревната стена. При емболия и тромбоза на мезентериалните съдове, както и при илеус, странгулация, волвулус, инкарцерирана херния също настъпва перитонит.

Микроби могат да попаднат в коремната кухина и по кръвнометастатичен път при стафилококов сепсис, пневмония, грип и др., но това се среща изключително рядко. Причинителите на перитонита са анаеробни и аеробни бактерии. Обикновено перитонитите се дължат на Ешерихия коли, стрептококи, ентерококи, стафилококи и пневмококи.

Симптоми

Настъпват тежки клинични прояви на интоксикация поради бързо резорбиране на токсични продукти, загуба на течности и електролити.
Болните се оплакват от остро възникнала болка, която с часовете се усилва рязко. Коремните мускули се втвърдяват (мускулна защита). Болката е силна, коремната стена е опъната и много болезнена дори и при лек натиск. След няколко часа настъпва парализа на чревната перисталтика и коремът се подува.

Още в началото се появява гадене, хълцане, понякога и повръщане. Общото състояние постепенно се влошава, кожата се покрива със студена, лепкава пот, дишането се учестява и става повърхностно, сърдечната дейност също се учестява, а артериалното налягане спада.

Болката е първият и водещ симптом при перитонита. Когато настъпи перфорация, болките се появяват внезапно „като гръм от ясно небе“. Болката при острия перитонит е постоянна, усилва се при движение и палпация. В началото е локализирана в областта на перфорацията, но бързо добива дифузен характер.

При неоперативните перитонити болката започва постепенно и не е много силна. При следоперативните перитонити могат да липсват болка и локални прояви. В тези случаи перитонитът започва с общи явления, които стават причина за много диагностични грешки.

В началото на перитонита перисталтиката е усилена. Звучната перисталтика говори за раздуване на червата. Постепенно перисталтиката намалява и изчезва вследствие парезата на червата. Преустановява се отделянето на газове и изпражнения. Диария се явява и в късния стадий на перитонита, както и при поява на Дъгласов абсцес. В началото на острите перитонити много често се наблюдава неспирно повръщане, което се придружава от хълцане. По-късно болните повръщат жлъчка. При напредналите случаи повърнатото има хеморагичен вид, гнилостен и накрая фекулентен мирис.

В началото и в края на перитонита може да липсва температура. Поради хиперемия на коремните органи се появява разлика с повече от 1 градус между аксиларната и ректалната температура. Постепенно се разгръща картината на интоксикация и шок.

Лицето на болните добива характерен изглед: очите са хлътнали, носът изострен, лицето е бледо - ливидно, покрито е лепкава и студена пот, езикът сух и обложен с тъмнокафяв налеп. Дишането е ускорено, повърхностно, ноздрено и костално вследствие повдигане на диафрагмата. Болните лежат неподвижно със свити към тялото крака.

Пулсът е силно ускорен и слабо напълнен. Артериалното кръвно налягане се понижава, вследствие на което възниква олигурия. В напредналия стадий на перитонита болните са неспокойни, по-късно апатични и сьнливи (понякога се наблюдават халюцинации и делир).

Лечението на дифузния перитонит е хирургично - отстраняване на източника на инфекцията, на гнойта и дрениране навън на инфекциозното огнище.