Д-р Лъчезар Боянов Лозанов Клиника по ендокринология и нефрология; МБАЛ „Токуда Болница София“

РЕЗЮМЕ:

Функцията на щитовидната жлеза оказва съществено влияние върху метаболизма на липопротеините, както и върху редица други рискови фактори за сърдечносъдови заболявания. Тиреоидните хормони имат пряко въздействие върху сърдечносъдовата хемодинамика. Най-честите ефекти при пациенти с хипотиреоидизъм включват диастолна дисфункция, намаляване на сърдечното преднатоварване, систолна дисфункция, повишено системното съдово съпротивление, съдова ендотелна дисфункция, хемостатична и тромбоцитна дисфункция, повлияващи цялостния кардиоваскуларен риск.

Връзката между изявения хипотиреоидизъм и хиперхолестеролемията е известна от много години, според някои проучвания тя е налице при 90% от пациентите. Доказано е, че както манифестният, така и субклиничният  хипотиреоидизъм се явява най-честата причина за вторична дислипидемия. Макар да е ясно, че тиреоидната заместителна терапия при изявения хипотиреоидизъм има благоприятен ефект върху профила на серумните липиди и намалява риска от кардиоваскуларни заболявания, няма ясен консенсус по отношение на субклиничния хипотиреоидизъм.

При всеки случай трябва да се преценят потенциалните неблагоприятни ефекти, защото терапията с левотироксин може да изостри налична стенокардия или да провокира/влоши налични ритъмни сърдечни нарушения.