Публикация

Физическа активност и разумно хранене по празниците


Доц. Нина Гочева, национален консултант по кардиология, ръководител на клиника в Националната кардиологична болница, в интервю за Хелт медия – за правилното поведение при сърдечно-съдови проблеми.

Доц. Гочева, отразяват ли се промените във времето на пациентите със сърдечно-съдови заболявания?
Да, обикновено се отразяват. При прехода между топло и студено, както и при обратното, много от пациентите изпитват дискомфорт, който е предизвикан от по-резки колебания на кръвното налягане или промени в сърдечния ритъм.

При това тези оплаквания обикновено започват още в месеците, които предхождат истинското захлаждане или затопляне – през есента това са по правило септември и октомври, а в края на зимата – февруари - март.

Всъщност значение имат големите температурни амплитуди, към които организмът на хронично болните хора се адаптира по-трудно. Ако внезапно застудее или пък се затопли с промяна на температурите в рамките на 10–15 градуса, наблюдаваме увеличена честота на тромбоемболиите.

Кои са най-застрашените групи?
Това е относително, но е необходимо повишено внимание при пациентите с разширени вени, които са в рисковата група за белодробен тромбоемболизъм; хората с исхемична болест на сърцето, защото при тях в преходните сезони нараства честотата на инфарктите вследствие на тромбоза (запушване) на кръвоносните съдове, захранващи сърцето; болните от мозъчно-съдова болест.

Същото се отнася и за хората с хипертония. Флуктуацията на кръвното налягане, с високи стойности сутрин, е сред основните рискове за усложнения от различен характер – мозъчни и сърдечни.

Какво могат да направят хората, за да се предпазят?
Мерките трябва да бъдат предприемани от лекуващия лекар. Ролята на пациента е да следи състоянието си и да запознава своя лекар с евентуални промени и проблеми.

Тогава лекарят ще прецени дали да промени лечението, да увеличи дозировки или да прибави нов медикамент. За пореден път трябва да припомня, че самоволната промяна на лечението може само да навреди.

Но все още има хора, които след постигане на нормални стойности на кръвното сами намаляват или спират хапчетата си...
Това е най-голямата грешка! Когато човек постигне прицелното ниво на своето кръвно налягане с един или няколко медикамента, това не означава, че той се е излекувал. Напротив, нормализирането на кръвното е показател, че трябва да се продължи приемът на съответните лекарства, защото те постигат своята цел. Но ако не се приемат, няма как да поддържат съответното налягане.

Наближава поредица от празници, но те освен добро настроение носят и някои рискове за здравето.
Проблемът е, че у нас всяко празнуване се свързва с колкото може повече ядене и пиене. А през зимата масата рядко остава без туршия, без тлъсти меса и дреболии и други „деликатеси”, които са изобилни на сол и холестерол.

Това е вредно дори за здравите хора, а какво остава за хората, които вече имат сърдечно-съдови заболявания. Не казвам, че тези пациенти трябва да се лишат от храната, която обичат, но всичко трябва да е с мярка.

Няма нищо лошо да се изяде една не много тлъста пържола на скара с малко сол и 1–2 чаши червено вино, но човек трябва да знае кога да спре.


Високото кръвно изисква ли ограничение в двигателната активност?
Разбира се, че не. Ако е постигнат добър контрол на артериалното налягане, препоръката е всекидневна физическа активност. Двайсет минути бързо ходене по равно е достатъчно за поддържане на добрия тонус. Това намалява сърдечно-съдовия риск.

Дори и хората с разширени сърдечни камери не трябва само да лежат, те трябва да се движат, макар и с по-умерено темпо. Нека точно по време на празниците всеки да отдели време за разходки на открито, за плуване или друга активност, съобразена с възрастта и състоянието му.

 Това само ще подобри настроението и самочувствието. При това повече от дългия престой на маса с изобилно ядене и пиене.

" }-->

Коментари